Площад "Свети Петър", 13 май 1981 г. Докато преминава сред събралите се 20 000 вярващи, Йоан-Павел Втори се свлича в открития си автомобил, станал жертва на опит за убийство от турски екстремист, чиито мотиви продължават да са загадка.
В 17.41 ч. излиза "мълнията" на Франс прес: "Папа Йоан-Павел Втори ранен с два изстрела".
Незабавно закараният в болницата "Джемели" 60-годишен Карол Войтила е ранен в стомаха, лявата ръка и дясната мишница. Ранени са и две жени.
Линейки, полиция и журналисти бързо се струпват на площад "Свети Петър" и пред входа на болницата.
Новината за задържането на извършителя на атентата, 23-годишния турски мюсюлманин Мехмет Али Агджа, бързо е потвърдена.
Предполагаемият му съучастник Орал Челик е избягал и е задържан едва няколко години по-късно за наркотрафик във Франция. Екстрадиран е в Италия.
На разпитите мургавият чернокос Али Агджа заявява единствено: "Все ми е едно дали ще умра."
"Папата е мъртъв"
Веднага след новината за атентата вярващи от цял свят започват да се молят за "явлението Войтила", първия славянски папа в историята, който оставя отпечатъка си върху католическия свят от избирането си на 16 октомври 1978 г.
Харизматичният папа от две години и половина обикаля света, превръщайки посещенията си в медийни събития. Още в самото начало той влиза в контакт с присъстващите, взема деца на ръце и позволява на хората да го докосват, което затруднява задачата за осигуряване на безопасността му.
На площад "Свети Петър" атмосферата бързо става "нереална и шокираща", пише журналист на АФП: поклонници "повтарят постоянно излъчваните по високоговорителите на Ватикана молитви", докато "хеликоптери на полицията и карабинерите прелитат на малка височина".
45-годишният колумбийски мисионер Мануел Гутиерес разказва: "Внезапно чух, че проехтяха два или три изстрела. Видях как папата се присви и се свлече на седалката" на папамобила и по расото му имаше кръв. Друг очевидец продължава: "Разнесоха се викове и после всичко утихна."
Наблизо шокирани жени плачат и викат нещо, което тогава никой не смее да си представи: "Папата е мъртъв!"
В болница "Джемели" Йоан-Павел Втори, който няма засегнати жизненоважни органи, претърпява близо шестчасова тежка операция, но издръжливият му организъм му помага да преодолее изпитанието.
Прошка
През нощта в Рим започва молитвено бдение. На другата сутрин хора полагат рози на мястото на покушението срещу папата.
В петък и събота се чуват обнадеждаващи новини от болница "Джемели", но в този момент само ясно доказателство за живот може да успокои разтревожената тълпа. То идва в неделя сутринта, когато Йоан-Павел Втори прави обръщение към поклонниците от болничното си легло, за пръв път в историята на папската институция със записано аудиопослание.
Тогава времето сякаш спира за няколко секунди. "На Виа делла Кончилиационе (Улицата на помирението), която върви от река Тибър до площад "Свети Петър", всичко спря за няколко мига. Хората излизаха от автобуси, кафенета, магазини за сувенири, за да чуят слабия, но успокояващ глас на Светия отец", съобщава АФП.
"Развълнувано ви благодаря за молитвите ви и ви благославям всички. Моля се за нашия брат, който ме рани и на когото искрено съм простил", заявява кратко Йоан-Павел Втори.
На 3 юни папата отново е на крак и е по-популярен от всякога.
Посещение в затвора
До смъртта си през 2005 г. Йоан-Павел Втори изпитва особено благоговение към Богородицата от Фатима, защото е убеден, че тя му е спасила живота на този ден, на който са се навършили 64 години от предполагаемата поява на Дева Мария пред две овчарчета в Централна Португалия.
Една година след атентата той подарява на светилището куршума, който го е улучил, и който днес е вграден в короната на статуята на Богородицата.
На 27 декември 1983 г. той посещава Мехмет Али Агджа в затвора. След разговора папата му подарява кехлибарена броеница и споделя, че Али Агджа се е покаял за деянието си, а той е потвърдил, че му прощава.
Бившият мюсюлмански екстремист, член на ултранационалистичната групировка "Сивите вълци", е освободен от затвор в Анкара през 2010 г. след близо 30 години, прекарани в италиански и турски затвор за този опит за убийство и за извършени в Турция престъпления.
Мехмет Али Агджа е давал много обяснения за постъпката си, чийто мотив остава неизяснен въпреки десетки разследвания.
В последната си книга - "Памет и идентичност", публикувана на 22 февруари 2005 г., Йоан-Павел Втори изразява убедеността си, че атентатът е бил поръчков.
Сред често споменаваните версии е възможното замесване в него на Съветския съюз и тогавашната комунистическа България заради подкрепата на Йоан-Павел Втори за новозародилото се в Полша дисидентско движение "Солидарност", но тя никога не бе доказана.
По БТА
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
4 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Уважаеми Данте, това ми прилича на неизговорената истина от ИНФЕРНОТО на Алигиери затова ще поясня: Антонов сам се е разсипал като личност още като е постъпил в редовете на БКП, обявена от Народното събрание за престъпна организация и е сътрудничил на репресивните и служби. Той е бил специално избран и удобрен да работи на този много отговорен пост на тихия фронт – представител на Балкан в Рим. Сега щеше сигурно да е жив и здрав ако се бе отказал от тази служба или бе постъпил по съвест като …
Владо Костов, кореспондент на БТА в Париж и майор от ДС, който с риск за живота си потърси политическо убежище в Франция и сега се радва на добро здраве в Париж. Срещу него също за назидание бе направено през август 1978 неуспешно покушение насред Париж, 12 дни преди това на Георги Марков в Лондон от агента на ДС, италианския контрабандист Франческо Гулино,законспириран тогава в Дания и понастоящем живеещ във Виена. За подвига получил два ордена за заслуга и пари. Набеденият за демократ Жельо Желев отказа да предаде на Скотланд Ярд и Кралската датска полиция доказателствата които българският следовател Карайотов намери в архива на ДС, като с това укри Гулино и той е днес на свобода! Другите трима които Агджа посочва като съучастници са Жельо Василев, секретар на военното аташе, Иван Дончев, дипломат и Тодор Айвазов, касиер, които след атентата, бягат в България и не се явяват в съда. Антонов направи извесни признания за да се запази и може би затова другарите му го разболяха с психотропни лекарства, а в София го и изолираха за да не говори. Айвазов също е изолиран и умира скоропостижно и погребението не е огласено а Василев загива при загадъчна катастрофа на 52 години. Иван Дончев и до днес е в неизвесност. Папата прости греха на Агджа но не и на Антонов и неявилите се трима дипломати а при посещението си в България 2002 г. заяви че България не е виновна, като има предвид че БКП не е България и че атентата е бил поръчан.
Антонов е пешка в играта на големите от разузнаването, не е логистик на терористи. Редови служител на БГА е, използван без да знае в опасни ситуации от международно значение. Затова и опра пешкира именно той, и затова беше изтезаван в жабарските зандани, което твърдение не е плод единствено на другарите от "Дело", според както информирате неточно по-долу. Затова и питам: кой го накисна, и защо невинен човек беше разсипан като личност?
Aнтонов го накисна Агджа, като разказа че неговата квартира е била използвана за явочна. Там той е получил инструкциите и оръжието. Преди това е бил трениран няколко месеца в София. Антонов е знаел много добре какви са рисковете като подпомага убийци. Могъл е да откаже но щяха да го отзоват моментално а службицата в Рим му е била по-важна отколкото живота на някакъв си папа. Това за "чудовищните изтезания в жабарските зандани" е свободен преразказ на прочетеното в Работническо дело.
Това е ясно, но кой и защо накисна Сергей Антонов в тая помия, и защо нашият сънародник плати със здравето си, взето в жабарските зандани след чудовищни изтезания и унижения, чужди грехове?