Преди 50 години британската армия се намесва в Северна Ирландия

Тази снимка е запечатала миг от "Кървавата неделя" през 1972 година

Преди 50 години Великобритания за пръв път разполага войски в Северна Ирландия след тридневни размирици в Лондондери, бастион на католиците. Операция "Banner", планирана като ограничена намеса, трае всъщност 38 години и става най-продължителната в историята на британската армия, припомня в понеделник Франс прес.

Единственият северноирландски град с население предимно от католици, Лондондери вече е преживял размирици през октомври 1968 г., след като полицията разпръсва демонстрация в защита на гражданските права.

На 12 август 1969 г. гневът избухва отново - повод е традиционното шествие на протестантите недалеч от католическото гето в Богсайд.

Три дни и две нощи продължават жестоки сблъсъци между полицията, подкрепена от протестантски активисти, и католиците - предимно младежи, обградили се с барикади. Вълненията се разпространяват из още седем града, включително местната столица Белфаст. На 15 август идват първите съобщения за жертви.

Безсилно да се справи, северноирландското правителство отправя на 14 август молба за помощ до британския премиер Харолд Уилсън. Същия ден в Лондондери пристигат 300 британски войници.

По време на най-силното им присъствие в Ълстър те наброяват близо 30 000 души.

Отначало католиците в Лондондери "приемат радушно британските войници" и посрещат радушно завръщането на полицията, обвинявана, че е взела страната на протестантите, съобщават от място кореспонденти на АФП.

Общественото мнение обаче се обръща и британската армия на свой ред понася упреци в симпатии към протестантите.

През 1970 г. се появява "Временна ИРА", възродена от пепелта на някогашната Ирландска републиканска армия, чиято партизанска война довежда през 1921 г. до разделяне на острова: независима република в южната част и провинцчия на Обединеното кралство - в северната.

Нелегалната организация повежда кампания от атентати срещу силите на короната; първият британски войник пада убит през февруари 1971 г. Юнионистите отвръщат с акции на екстремисти, обединени в протестантски милиции.

На 30 януари 1972 г. - неделя, британски парашутисти стрелят по мирна демонстрация на католици в Лондондери и убиват 14 души.

Три дни след тази "кървава неделя" побесняла тълпа опожарява британското посолство в Дъблин.

На 24 март британското правителство спира правомощията на институциите в Ълстър и въвежда там режим на пряко управление.

През 1974 г. ИРА разширява обхвата на смъртоносните си нападения - при атентати във Великобритания, в питейни заведения от Гилфорд, Улич и Бирмингам загиват около трийсет души.

На 27 август 1979 г. организацията посяга за пръв път на кралското семейство: лорд Маунтбатън, братовчед на кралица Елизабет Втора и последен вицекрал на Британска Индия, е убит при експлозия на бомба, поставена на кораба му в Северозападна Ирландия. Същия ден в Ълстър са убити 18 британски войници.

На 10 април 1998 г., след дългогодишни трудни преговори, Лондон, Дъблин и лидерите на лоялистите и сепаратистите от Северна Ирландия сключват в Белфаст мирно споразумение, подкрепено от ИРА.

"Споразумението от Разпети петък" слага край на конфликта, взел над 3500 жертви.

През 2005 г. ИРА дава нареждане да бъде обезвреден нейният арсенал, а Обединеното кралство постепенно намалява военното си присъствие.

Операция "Банър" приключва официално на 31 юли 2007 г.

По БТА

Още по темата
Още от Европа