Преди да превърнете Света София в джамия, вижте джамията-катедрала в Кордоба

Преди да превърнете Света София в джамия, вижте джамията-катедрала в Кордоба

Джамията - катедрала в Кордоба и Света София в Истанбул - и двете разкошни сгради, са жертва на геополитическите безизходни ситуации през Средновековието и на егото на новите завоеватели, които искат да удостоверят победите си и да изтъкнат религиозното си превъзходство. И двете по-късно са превърнати в музеи като инициативи, които отразяват съвременната зрялост и нарастващата хармония между християнството и исляма.

Регресивни политики обаче все още застрашават жизненоважното благоразумие. В Турция се засилват призивите за превръщането на Света София в джамия. Начин на диалог с поддръжниците на превръщането на Света София в джамия е молбата да погледнат на запад към Кордоба, която предоставя подобна, макар и в обратен ред история.

Безкрайните трансформации на джамията в Кордоба след завладяването ѝ от крал Фердинанд Трети Кастилски през 1236 година все още могат да се видят. С великолепно украсените си ниши за молитви или "михраб" джамията е възхитителен образец на мавританската мюсюлманска архитектура, по-късно преустроена в ренесансова катедрала. Сама по себе си катедралата е красива, но изглежда не на място. Смесването на джамия и катедрала в крайна сметка е ясно доказателство за безполезността на упражнението.

Света София в Истанбул предизвиква подобни чувства, но с едва доловими разлики. И тук тази зрелищна архитектурна красота от византийската и османската архитектура също е символ на исторически период, доминиран от догмата и егото. Но османците са успели да хармонизират преобразената джамия в цветовете и линиите на оригиналните елементи на църквата. И така крайният продукт е артистичен шедьовър, предразполагащ посетителите.

Безсмислено е да се спори за обстоятелствата, довели до преобразуването на тези два архитектурни хибрида. По-добре е да ги приемем като уникални чудатости. Още повече, че не можем да променим историята, само можем да се поучим от нея. Точно така направи Турция през 1935 година, когато официално отвори отново Света София като музей. Независимо от скритите мотиви, тази стъпка показа не само помиряване с миналото, но и бе послание за вярата в исляма, който повече не е заплашен от външни християнски врагове.

За съжаление турските ислямисти, подкрепяни от голяма част от управляващата Партия на справедливостта и развитието, не споделят тази представа за помирение и вяра. Те имат свои мотиви срещу "светската република на Кемал Ататюрк", възприемайки я като нападение срещу османското наследство. Света София е сърцето на тяхната кампания. Анадолското сдружение на младежта събра 15 милиона подписи в петиция за превръщането ѝ в джамия.

Може би турските ислямисти трябва да посетят Кордоба, за да усетят чувство на тъга, да помислят как биха се чувствали ако испанските власти решат да допуснат отново християни в джамията. Превръщането и на двата монумента в музеи е единственият начин страницата на горчивото и кърваво минало да бъде прелистена. Минало, което не е зачитало есенцията на двете религии, които проповядват милосърдие и състрадание.

Както написа Кадри Гюрсел, светската република роди забраната за носене на забрадки, ограничаване на религиозните училища и превръщането на Света София в музей. Въпреки че ислямистите премахнаха забраната за носене на забрадки, Света София е напълно различен случай. Тук въпросът не опира до правото на избор, както при носенето на забрадки, или до религиозни ограничения, а е просто проява на его. Ислямистите твърдят, че без да се молят в Света София, завладяването е незавършено. Подобни смешни твърдения показват дълбоко и неоснователно чувство на несигурност от граждани на нация, която никога не е била колонизирана от чужди сили. Възобновяването на мюсюлманските молитви пет пъти на ден в Света София или дори в християнския Ватикан никога няма да излекуват тази несигурност.

Политическите ислямисти винаги ще бъдат несигурни, дотогава, докато смятат всеки, който се различава от тях за враг, който се опитва да подкопае правото им.

Крал Чарлз Пети, който възложил строежа на катедралата в Кордоба, впоследствие изразил разочарованието си от резултата. "Те взеха нещо уникално в целия свят и го разрушиха, за да построят нещо, което можеш да намериш във всеки град", казал той и думите му са актуални и днес.

Време е ислямът да бъде отделен от ислямистите. Пророкът Мохамед никога не е бил защитник на луксозни джамии и сгради. Скромността е една от основните му добродетели. Ако Великата Света София се превърне в джамия, то ще бъде просто една джамия, която може да бъде намерена във всеки един град.

По БТА

Още от Общество

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?