Заради шума около бонусите Борисов предлага:

Преди да си отиде, кабинетът да вдигне заплатите на следващите управленци

На заседанието на правителството в сряда премиерът Бойко Борисов е предложил на министрите, когато се съберат за последно на края на мандата, да вдигнат заплатите на следващите управляващи, защото "от сегашните министри никой няма да е там". Това разказа здравният министър Стефан Константинов пред бТВ по повод на темата за раздадените в министерствата бонуси на зам.-министри и висши управленци.

Бонусите бяха формален повод за оставките на неколцина висши държавни служители, сред които директорът на здравната каса Нели Нешева и ръководителя на Агенцията по вписванията Виолета Николова. Нели Нешева бе получила 12 хил. лв. над заплатата си като бонус за миналата година, а Николова – 48 хил. лв.

След това като лавина се посипаха обвинения от страна на опозицията, че в министерствата се раздават огромни бонуси извън заплатите на служителите, което пък предизвика оправданията и обясненията на министри и ръководители на ведомства защо и как се раздават бонуси.

Очевидно темата е била разглеждана и на заседанието на правителството, защото Константинов обяснява:

"...защото споделихме в разговор, министрите, на кое място сме в министерствата по доходи. Аз мисля, че нито един министър не може да се похвали, че е даже и в топ десятката по приходи от служителите си. И премиерът знаете ли какво каза? Сега може да ми се сърди, нали, ако го цитирам, ама... на последното заседание на Министерския съвет да вземем и да хванем да увеличим заплатите на министрите, за следващите, които ще бъдат, защото ясно е, че тук присъстващите, които са били там, които сме в момента, никой няма да бъде отново, но и това не е нормална работа".

Константинов не внесе повече яснота върху изказването на премиера, който се бе зарекъл да изкара още едни премиерски мандат.

И Константинов се присъедини към мнението на финансовия министър Симеон Дянков от сряда, че хората, които в работата си споделят огромни отговорности, трябва да получават по-високи заплати от сегашните.

Министърът обясни още, че ако зам.-министрите вземат 1600-1700 лева заплата, неговата е 2800. В същото време заплатата на директор на провинциална болница е от 3200 нагоре, отговаря за една болница, а зам.-министърът – за всички болници. Той допълни, че не се оплаква от заплатата си, била му достатъчна, но определи като "обърната пирамида" заплащането на зам.-министрите.

Константинов разкри, че за миналата година като допълнително възнаграждение двете му заместнички са взели едната 9000, а другата 10 000 лева, като по-голямата сума е получена от уволнения от Борисов зам.-министър Гергана Павлова.

Константинов допълни, че раздадените допълнителни пари в подопечното му ведомство не са точно бонуси.

“Вчера обясних, че не става въпрос за бонуси или премии. Това са пари от незаети неатрактивни работни места, които се преразпределят към заплатите на другите служители,” каза още Стефан Константинов.

"Бонусите на чиновниците са част от личните данни, но пък става дума за публични средства"

Темата за бонусите на държавните служители и защо повечето от министерствата отказват да дадат публична информация за размера и начина на определянето им, бе коментирана и от председателя на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) Венета Шопова. Тя защити тезата, че възнагражденията попадат в графата лични данни и следователно са защитени.

”Парите, които получават чиновниците, са лични данни. Те са от т. нар. категория "икономическа идентичност". Лични данни не са само трите имена, ЕГН и адресът, а има и много други, които в съвкупност с останалите пряко ни индивидуализират, дават една представа за нашата личност – такива са например заплатата или бонусът”, посочи Шопова.

”И за министъра, и за младшия експерт това са лични данни", обясни Шопова. Тя заяви, че Законът за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, (ЗПИЛЗВДД) прави разделение и в комисията са имали запитвания и жалби точно по тези въпроси.

”Тази година например, от правосъдното министерство са питали дали могат да предоставят информация за бившата вече директорка на Агенцията по вписванията Виолета Николова. Въпреки, че лицето попада в обхвата на тези лица по ЗПИЛЗВДД, които следва да декларират своето имущество пред Сметната палата и неговата декларация е налична на техния сайт, притеснението беше за разпространяване на информация, касаеща трудовото възнаграждения, което включва и допълнителните бонуси, които не са предмет на обявяване. Комисията прие, че това действително са лични данни, но има три хипотези, в които е допустимо това разпространение", каза Шопова.

"Разкриването на тази информация е допустимо, на първо място винаги с изричното съгласие на лицето. Ако такова съгласие не бъде дадено, има още две възможности да се разкрие - когато информацията се предоставя за журналистически цели и тя не може да увреди личната неприкосновеност на това лице и да се изпълни задача в обществен интерес. Разбира се, преценката е оставена изцяло на ведомството да избере как да реагира в такава ситуация. Той може да прецени и да не предоставя никаква информация", обясни Шопова.

Шопова каза още, че нейното лично мнение е, че те не трябва да се крият. Тя самата е дала информация за тях, след като и е била поискана от медиите.

Ако в комисията постъпи жалба от съответния чиновник и той се е почувства засегнат, всеки казус ще се разглежда сам за себе си. За конкретния повод с отстранената директорка на Агенцията по вписванията, Шопова каза, че "все пак говорим и за публична личност". "Те действително са бонус, но в крайна сметка това са бюджетни средства", заяви тя.

Още по темата
Още от България