Предишните три правителства похарчили неефективно 24 млрд. лв.

Предишните три правителства похарчили неефективно 24 млрд. лв.

Правителствата, управлявали България в периода 1998-2009 г., са похарчили неефективно 24 млрд. лв. държавни пари, успешно са изразходвали 22 млрд. лв., а със съмнителен резултат са преразпределени през бюджета 17 млрд. лв. При това цитираните суми са само 1/3 от реално извършените държавни разходи през тези 12 години, обхванати в допълненото издание "Успехите и провалите на българските правителства", публикувано от Института за пазарна икономика (ИПИ) в четвъртък. Първото издание от 2008 г. е обновено с още 153 доклада на Сметната палата за работата на държавната администрация и вече анализът включва 586 одита. Реално периодът обхваща работата на кабинетите "Костов", "Сакскобургготски" и "Станишев".

От ИПИ определят като провали онези дейности на държавната администрация, които са надхвърлили първоначално предвидените разходи, изхарчили са пари неправомерно или за ненужни неща. Такива са и дейностите, които не са постигнали целите, за които са им отпуснати средствата и за които от Сметната палата са констатирали множество нарушения, включително политически.

Като примери за провали в анализа се посочват работата на Фонда за лечение на деца, на програмите за развитие на науката в образователното министерство, дейността на Държавно предприятие "Възстановяване и развитие", заменило бившите Строителни войски. Провал на държавната политика се отчита и при Националната компания "Железопътна инфраструктура", чиито разходи постоянно растат и се налага допълнително наливане на средства, както и дейността на Националния исторически музей.

За всички тези провали са изхарчени 24 млрд. лв., като от института считат, че реално сумата е доста по-голяма, ако се включат и случаите, за които не се публикувани данни за разходите им или те не са одитирани.

Чиста загуба за бюджета от 1 млрд. лв

Като чиста загуба на пари ИПИ оценява 11 процента от всички разгледани случаи и 22 процента от провалилите се проекти. Тази чиста загуба се оценява на близо 1 млрд. лв.

Случаите, при които са налице частични индикации за провал и за успех, ИПИ оставя некласифицирани, без да ги причислява нито към успехите, нито към провалите – тоест ефектът от изхарчените за тях 17 млрд. лв. е съмнителен.

Ползотворно правителството е изхарчило 22 млрд. лв. и сред успехите му са посочени концесионирането на летищата Варна и Бургас, работата на БНБ, на Военния съд в София и на Националната художествена академия,

Изводите на ИПИ са, че българската администрация не е достатъчно ефективна в работата си, преразпределя значителна част от произведеното в икономиката и често го прави неефективно. Отново се оспорва сегашният начин на работа на държавната администрация, която харчи парите на данъкоплатците за благо на гражданите.

"Този начин на работа винаги е бил спорен, а практиката показва, че в повечето случат това означава провал. Това поставя под въпрос необходимостта от намеса в много сектори под формата на регулации, програми и харчене на средства", пише в анализа.

Предварителни и последващи оценки на политиките

Неговите автори препоръчват на управляващите, ако искат да има ефект от набелязаните от тях програми задължително да им правят предварителна икономическа оценка на ефекта, който те ще постигнат. Така ще се ограничат поне частично финансовите загуби и ще се осъществяват програми, за които има реална нужда, смятат експертите.

Предварителната оценка на въздействието на предлагания нормативен акт трябва да се разглежда и при одобрението в Министерския съвет, и в Народното събрание, допълват те. Това възпира лобистки и/или неефективни предложения за разглеждане и гласуване.

От друга страна, тези, които вземат решения и гласуват могат да преценят и изготвят позицията си на базата на по-пълна информация за очакваните ефекти от предложението.

Това в момента не е практика в България и е основната причина за приемане на лоши и неработещи закони, които често не се спазват от гражданите и бизнеса, заобикалят се по всякакъв възможен начин, а администрацията не може да ги прилага на практика, посочват от ИПИ. Те допълват, че лошите закони водят до значителни разходи и пропуснати ползи за икономиката.

На правителството се препоръчва също така да прави последващи оценки на изпълнението на програмите си и от успешните да се взема пример и при постигане на поставените цели ще се преценява дали да продължават. Провалените програми ще могат бързо да бъдат коригирани или прекратени, ограничавайки силно финансовите загуби за бюджета и негативните нефинансови последствия за икономиката, смятат от ИПИ.

Още от Бизнес

Как оценявате присъдите по делото "Иванчева"?