Предизборен алъш-вериш – псевдо реформи срещу заплати

Маневрите около привилегиите, доходите и осигуровките в силовия сектор

Сн. БГНЕС

Отлагани цял мандат реформи в силовите ведомства отново излязоха на дневен ред покрай дебатите по бюджета за догодина. Но вместо с ясни разчети и анализ за ефектите от тях мерките са съпроводени с предизборен алъш-вериш и уговорки.

Така например мерки за стабилизиране на пенсионната система и отнемане на привилегии се търгуват срещу увеличение на заплати. Увеличение на осигуровки се представя като намаление на дефицита в НОИ, а всъщност си е все един и същ трансфер на държавата от парите на данъкоплатците.

В същото време извън дебата остават по-съществените въпроси: кой в силовите ведомства трябва да се ползва от привилегии, кой да плаща осигуровките на полицаи и военни, колко заплати да получават при пенсиониране. Така с търгуването на половинчати и неподплатени с финансови разчети мерки само се хвърля прах в очите на хората и се създава напрежение сред служителите в секторите за сигурност.

Псевдо реформи се търгуват срещу заплати

Една от предлаганите и най-обсъждани мерки е въвеждането на възраст за пенсия на полицаите и военните. Най-силно за нея настоява финансовият министър Симеон Дянков като тя се приема и от министъра на отбраната Аню Ангелов, който се оказа основният преговарящ по въпроса, тъй като силовият вицепремиер Цветан Цветанов не участва в дебата и не взима отношение. Дянков поставя въвеждането на възраст за пенсия като условие за вдигане на заплатите на военни и полицаи, но не е представил разчети за това как по-късното пенсиониране ще се отрази на пенсионната система в следващите години. Министърът на отбраната допуска въвеждането на пенсионна възраст, но приема мярката “само и единствено“ като търсене на възможности да се увеличат заплатите на военните.

Другите предложения и разчети на Дянков пък бяха отхвърлени от Ангелов като “непочиващи на реална база“. Стигна се и до абсурдната ситуация военният министър да посъветва подчинените си как да обезсмислят намаляването на отпуските от 40 работни на 40 календарни дни – като ползват отпуск само в работни дни.

Засега не е представена цялостна визия какъв ще е ефектът от мерките върху служителите – ще има ли бум на рапорти за пенсиониране преди въвеждането на възрастта за пенсия и с колко това ще натовари извънредно НОИ. Неясно защо управляващите упорито отказват да преразгледат кои служители от силовите ведомства да се ползват от ранно пенсиониране и привилегии, въпреки, че лично премиерът Бойко Борисов се разпореди да бъдат отсяти “шапкари“ и “чантаджии“  https://www.mediapool.bg/тежък-сблъсък-в-кабинета-дали-и-как-да-се-орежат-привилегиите-в-силовия-сектор-news185854.html .

Пари на данъкоплатците - от единия джоб в другия

Все още не е ясно как ще бъде изпълнено планираното увеличение на осигурителната вноска на заетите в силовите ведомства с 20%.

Като избира да вдигне вноските, а не просто да ги даде като трансфер в бюджета в НОИ, държавата всъщност “намалява“ дефицита в осигурителния институт, което е важно предвид предстоящото вдигане на пенсиите в изборната 2013 година. Социалният министър Тотю Младенов вече се похвали, че вдигането на пенсиите няма да увеличи дефицита на НОИ и догодина е планирано той да е на нивото от тази година - 1.9 млрд. лева.

Но всъщност един и същи трансфер, който държавата прави с парите на данъкоплатците, ще продължи да се прави и занапред, само че под формата на осигуровки.

По данни на НОИ около 90 000 души от силовите системи получават пенсия за стаж и възраст. В това число влизат не само военните и полицаите, но и работещите в ДАНС, затвори, охрана на съдебната власт и др. Това са само хората, които получават пенсия за стаж и възраст, а не военноинвалиди и други работили в системите за сигурност, които са се пенсионирали по други параграфи. За миналата година приходите от вноските на тези служители са 217.5 млн. лв., докато разходът за пенсии на същата категория е 488.6 млн лева. С повишаването на вноската на тези служители с 20% се очаква допълнителен приход от вноски от 220 млн. лева и по този начин дефицитът се покрива почти напълно. Но само на хартия.

Защото от години вноските на държавните служители и на заетите в силовите ведомства се плащат от държавата с пари от данъците на всички ни.

Кой има интерес държавата да плаща личните вноски?

Разпоредбата, че осигуряването на някои служители става за сметка на държавния бюджет, съществува още от 2000 година и е приета в най-първоначалния вариант на Закона за задължителното обществено осигуряване, гласуван от парламента през 1999 година. Тогава е прието, че за сметка на държавата ще се осигуряват държавните служители и кадровите военнослужещи и някои служители по Закона за изпълнение на наказанията.

През 2003 г. към списъка се добавят офицерите и сержантите от МВР, а през годините списъкът се разширява още. В настоящите текстове от Кодекса за социалното осигуряване за сметка на държавния бюджет и на бюджета на съдебната власт се осигуряват военнослужещите, държавните служители по Закона за МВР, Закона за изпълнение на наказанията, ДАНС, Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Темата за това тези служители да си поемат личните вноски се дискутира от години, но никое правителство не предприема подобна стъпка. За самите служители подобна мярка дори би била в плюс, тъй като доходите им трябва да бъдат увеличени, така че след приспадането на личната вноска, заплатата им да остане същата. Това в бъдеще ще им носи  по-високи обезщетения и пенсии. За държавата обаче произтичат ангажименти, които тя по-скоро избягва – вместо да бави вноските на служителите, тя ще трябва да им дава всеки месец повече пари под формата на заплати, от които да се правят отчисления за личните им вноски.

Сега държавата превежда вноските на осигуряваните от нея служители на тримесечие, без да е ясно дали го прави редовно и в пълен размер. Така че именно държавата е тази, която печели от това, че плаща осигурителните вноски от бюджета. Това ѝ позволява да маневрира с тези пари, както намери за добре.

Ясно е, че успешни реформи в тежки и нереформирани сектори няма как да се случат с хаотичното предлагане на необосновани финансово мерки, които на всичкото отгоре се търгуват срещу вдигане на доходи. Още по-малко в предизборна обстановка, когато всичко минава под мотото за вдигане на доходи.

Споделяне

Още по темата

Още от Анализи и Коментари