Предизборна кражба на доверие

За пред хората всичко започна преди около две седмици. Станишев отиде в Брюксел, срещна се с Барозу и двама еврокомисари, повтори изтърканите си арии за кризата и България като най-подготвената за нея страна, поиска европейски пари за някакви енергийни проекти и за "Козлодуй". И не получи нищо освен любезност. Поне на пръв поглед посещението изглеждаше практически напълно безсмислено.

Въпреки това на другия ден в София Станишев събра журналисти и направи пространен отчет, на всичкото отгоре предаван на живо по радиото.

Сега вече смисълът на цялата тупурдия е ясен. Той се съдържа в краткото загадъчно съобщение, пуснато тогава някак между другото покрай безкрайните празни приказки – че Станишев е представил на Барозу конкретни предложения за засилване на сътрудничеството "по един много прагматичен начин, изцяло насочен към постигане на конкретни резултати".

По-късно се разбра, че става дума за прословутата идея за присаждане в българското управление на европейски експерти и дипломати. Първоначалната загадъчност обаче се запази и до днес. Идеята се прокрадваше, поднасяна на порции, преминаваше през най-различни варианти и превъплъщения, без нито за момент да придобие ясен, конкретен, завършен вид. Не случайно и появилите се тук-там в медиите писмени документи винаги се оказват неизвестно как появила се и от кого написана, предпоследна версия.

Всъщност, идеята няма нужда от конкретност. Точно обратното. Тя трябва да остане изплъзваща се и неуловима, неподатлива на критики и анализи. Защото

Истинският сценарий е друг.

Идат избори. За БСП е очевидно, че, колкото и мащабна и безпардонна да е, кампанията под мотото "Изпълнихме, каквото обещахме" може да свърши работа най-много за мобилизиране и вдъхновение на най-непридирчивите ѝ и твърди избиратели.

Това обаче няма да е достатъчно да се постигне целта – макар и с малко, но първа политическа сила. Затова някакси отнякъде трябва да се набавят още гласове.

Безкрайните приказки за "плана Станишев" за справяне с кризата няма да свършат работа, а с напредването на кризата ще започнат да се обръщат и срещу автора на плана. За омайване на избирателите с някакви успехи в "борбата" с престъпността и корупцията желание и възможности все така липсват, пък е и късно. Не може да се разчита и само на това, че поредният, неизбежно критичен, доклад на Европейската комисия по тази тема ще е след изборите.

Остава някой да бъде привлечен на "наша" страна. Някой да "ни" прелее допълнително доверие. Вътрешни източници за това няма. Но има външен.

Цитираното от британското списание "Икономист" изследване на Евробарометър много ясно показва кой е той. Повече от 80% от българите не вярват на правителството, парламента и съдилищата. В същото време близо 75% вярват на ЕС. Ето го неизчерпаемият резервоар на доверие.

Като се има предвид, че повечето българи отдавна си мечтаят някой да дойде, да вкара правила и ред и да "оправи тая държава" и се надяват, че това може да е ЕС, ето я и спасителната идея – да заповядат европейските експерти.

Какво точно ще им дадем да правят - ще съветват ли, ще наблюдават ли или ще се правим, че решават, как точно ще ги баламосваме, кой ще им плаща - сега не е важно. Пък и в цялата олелия изборите ще дойдат и после ще видим.

Важното е сега да се каже: каквото било - било, започваме на чисто, ЕС е с нас и зад нас, а щом е с нас, значи ни вярва. Вярва, че имаме "категорична политическа воля" и полагаме искрени усилия да се справим с престъпността и корупцията.

По същество в момента сме свидетели на откровена предизборна кражба на доверие.

Кражба, защото търсещият доверие, тоест, българското правителство, очевидно по никакъв начин не го е заслужил с реални действия и резултати и няма как да го получи по приетите процедури. И защото, от друга страна, носителят на доверието, тоест, Европейският съюз, неговите отговорни институции и представители, очевидно нямат никакво желание да го дадат доброволно.

И все пак кражбата има изгледи да успее.

И двете страни прекрасно знаят, че от цялата история няма да произтече нищо реално, че идеята за европейските експерти е практически неприложима. Българското правителство много добре знае, че в Брюксел няма кой да се хване на въдицата, а в Брюксел, знаят, че то знае.

Въпреки това, сякаш нищо не е било, Станишев продължава да устройва срещи и разговори, да поставя срокове, да твърди, че идеята му е прекрасно приета от европейските му партньори и да им лази по нервите. Прави го, защото има на какво да разчита.

Първо на европейската дипломатичност, на която България вече дължи преждевременното си членство. Надеждата е, че отказът на Европейската комисия няма да бъде казан на глас. А публичният отговор ще е до такава степен дипломатичен, половинчат и уклончив, че за вътрешна употреба ще може да се представи като съгласие и подкрепа. Което за целта на предизборната кампания ще е напълно достатъчно.

Освен това, както често се случва при добре организираните кражби, в "дома на жертвата" имаме "наши, вътрешни хора".

А и моментът е добре подбран. Защото в предизборния за самия Европейски съюз период ще се намерят достатъчно другари от Партията на европейските социалисти, които да подадат ръка. Като изпратят някой и друг експерт в София или като по-високо повтарят, че към България несправедливо се прилага "двоен стандарт". А за изборите и това ще свърши работа.