Предизборно датските партии обещават да затегнат имиграционните правила

Предизборно датските партии обещават да затегнат имиграционните правила

Франк Педерсен си спомня как група бежанци веднъж заплашила да го убие, ако не оттегли жалбата си до полицията, и се ядосва на все по-големия брой имигранти в Дания. По думите му те са извън контрол в Тьондер - малко градче на границата с Германия, където той живее със съпругата си и малкото си дете и работи в местното Бюро по труда.

"Виждам проблем в това, че идват все повече и повече имигранти. Има проблем, щом не се прави нищо в районите, където те извършват престъпления. Преобръщат колите на социалните работници и затова от страх те са принудени да пътуват по двама", каза 41-годишният Педерсен, бивш ветеран от военноморските сили.

Той бе един от около 200-те души, събрали се на някогашен контролно-пропускателен пункт на границата с Германия на градинско парти, организирано от Датската народна партия. Мястото е подходящо - политическата формация иска да върне граничния контрол, който бе отменен, след като Дания се присъедини към Шенгенското пространство.

Малко повече от седмица преди парламентарните избори, на които Датската народна партия има шансове да влезе в управляваща коалиция, имиграцията се превърна в гореща тема, а реториката на тази политическа сила за ограничаване на пристигащите в Дания чужденци, бе подета и от традиционните партии.

Водачът на основната опозиционна формация - Либералната партия /"Венстре"/, Ларс Льоке Расмусен заяви, че ако бъде избран, ще събере парламента на извънредна сесия през лятото. По думите му целта ще бъде да се затегне контролът и да бъдат въведени мерки като например да не се издават разрешителни за постоянно пребиваване на безработни имигранти.

"Ако погледнем данните, ще видим, че ако не направим нещо, след лятото ще ни залее огромен /имигрантски/ приток", заяви Расмусен. "Не можем просто да седим и да чакаме до октомври, защото знаем, че натискът е най-голям през летните месеци", каза той. Расмусен спомена октомври, тъй като тогава парламентът подновява работа след лятната си ваканция.

Премиерът и председател на левоцентриската Датска социалдемократическа партия Хеле Торнинг-Шмит междувременно се хвали какво е свършила по въпроса. Преди няколко месеца правителството обяви мерки, чрез които ще стане по-трудно да се кандидатства за бежански статут. Това значи, че бежанците ще получават разрешителни само за временно пребиваване и за семействата им ще стане по-сложно да идват при тях в Дания.

"Трябва да дойдат по-малко, отколкото миналата година, защото нещата няма как да продължават по този начин", каза Торнинг-Шмит. "Ако в родните страни на бежанците се възцари мир, хората би трябвало да се върнат по родните си места". Тя обаче не назова конкретно някоя страна.

Според социологическите проучвания левоцентриският блок на Торнинг-Шмит и десноцентристкият на Расмусен са в оспорвана надпревара.

Кандидатите за убежище са се увеличили двойно през миналата година, достигайки до над 14 000 души в резултат на бягството на сирийците от конфликта в родината им. Ако общо в Европа са подадени 664 000 молби за убежище, това значи, че Дания е на пето място пропорционално на населението. Съседна Швеция е получила над 80 000 молби - категорично най-много в Европа пропорционално на населението.

Съревнование за по-строги правила

Голяма част от дебата, както е отразен в медиите, е с ислямофобска окраска. За някои забрадките, призивите за молитва и минаретата са обида за хомогенната датска култура и се свързват с малка група радикални ислямисти.

Датската народна партия, която в миналото нарече исляма "чума" и призова за затваряне на джамиите, смекчи реториката си по време на предизборната кампания, за да привлече повече избиратели.

"Те променят обществото. Например не ни харесва призоваването от джамиите за молитва", каза в интервю за Ройтерс председателят на Датската народна партия Кристиан Тулесен Дал. "Не защото са мюсюлмани, не това е проблемът. Проблемът е, че хората, които идват в Дания, когато живеят в Дания, трябва да уважават обществото".

Въпреки че по-голямата част от наброяващите 260 000 души мюсюлмани в скандинавската страна са умерени, а според някои данни по-малко от половината от тях са практикуващи, медиите се фокусират върху шепа радикали като двамата, които миналата седмица призоваха мюсюлманите да не гласуват. Те крещяха: "По дяволите конституцията!" и нарекоха Дания диктатура.

Тези двама изразиха възхищение от Омар Хусейн, стрелеца от Копенхаген, който нападна събитие за свободата на словото и синагога и уби двама души, и присъстваха на погребението му. В месеците преди нападението той бързо се е радикализирал.

"Когато четеш за хората, които искат в Копенхаген да властват законите на шериата и отхвърлят гласуването, що за благодарност е това? Не трябва ли да са доволни дори само заради това, че им е позволено да са тук", каза на градинското парти на границата с Германия Рихард Гуголка, син на полски имигрант.

"Не ми е позволено да го кажа, но трябва да решим какви бежанци искаме да приемаме", заяви той.

Подобни възгледи и събитията, които ги насърчават, карат много от мюсюлманите в Дания да се чувстват отхвърлени. Мюсюлмански лидери и политици веднага заклеймиха действията на двамата мъже и на "Хизб ут Тахрир", радикалната организация, с която често ги свързват.

"Хизб ут Тахрир" е изключително отчаяна, защото все повече и повече джамии и имами проповядват демокрация", каза Йозлем Чекич, народна представителка от по-малка датска партия, родена в Турция. "Те са напълно изолирани и затова е важно да се изтъква, че говорят глупости".

Същевременно някои леви политици се възмущават от това, че традиционните партии се състезават кой да заеме по твърда позиция по въпроса. "Те се съревновават кой ще направи най-строгите правила. Торнинг-Шмит се хвали, че е лишила децата от правото им да живеят в безопасност при родителите си в Дания", написа във Фейсбук Йохане Шмит-Нилсен, политик и активистка.

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Европа

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?