Предизборно обръщение на Богомил Бонев

Уважаеми дами и господа,

Познавате ме и знаете, че съм човек на действието, а не на празните приказки. Кандидатирах се за президент на Република България, защото всички ние трябва да имаме възможността да избираме, а не да ни спускат готови решения. Защото не приемам задкулисните споразумения в политиката, които ни поставят пред свършен факт и ни оставят с горчивината, че отново някой друг решава вместо нас и ни го налага.

Какъв президент ни трябва? Най-големият проблем на целия 12-годишен преход, е, че всички политици, достигнали до управлението на страната, много бързо забравят кой ги е избрал, каква задача им е поставил, и пред кого трябва да се отчитат. Те забравят, че са се клели пред парламента, а не пред партиите си. Затова нашият български опит убедително ни налага да търсим безпристрастен президент, който да пресича партийното самозабравяне.

Българският опит показа, че политиците във властта не носят и не понасят отговорността от деянията си. Българският президент със силата на позицията и характера си, трябва докрай да настоява за отговорност от всеки. Логично е, че той не може да бъде бесепар, седесар, или друг партиен привърженик. Логично е, че той не може да бъде сметкаджия, който постоянно да се пребоядисва в зависимост от личните си интереси.

Не ни трябва за президент лицемерен политик, който се прави на главен евроинтегратор. Не ни трябва човек, който е готов в името на втори мандат да плати всяка цена.

Все още действащият президент е длъжен да отговори пред всички поне на следните няколко въпроса, след като отново се кандидатира:

Колко пъти сезира прокуратурата за конкретни сигнали при него от специалните служби? Защо нито веднъж не посочи корумпираните, след като при него се събира цялата информация? Защо не каза и дума срещу порочната приватизация, която по социални последици и щети надхвърля дори национализацията? Защо президентствуваше с убеждението, че Олимп е само планина в Гърция? Защо за пет години нито веднъж не се възползва от правомощията си и да сезира Конституционния съд за негодните закони на управляващите, а вместо това имитираше дейност с отлагателното си вето? Принципно, по несъществени въпроси, и безпринципно по важните. Защо винаги се съобразяваше с волята на управляващите? Защото беше седесар: Седесар, когато СДС е силен, независим, когато СДС е слаб. Защото, когато Симеон Втори се кандидатира, той заяви, че ще изгубим постигнатото, а когато НДСВ спечели - че ще постигнем изгубеното. Не е ли това президентство без характер? Защо през мандата си не защити основни принципи на демокрацията и най-важния от тях - свободата на словото? Защо, например, допусна БНР да бъде разгромено? Молеха го за позиция, но той се направи, че такъв проблем не съществува.

Неговата позиция беше свързана единствено с външната политика. Ето защо, в предстоящата кампания, поради липса на успехи във вътрешната политика, той ще се хвали с външната. А тя бе по-скоро правилна, отколкото успешна. Всички сме за ЕС и НАТО, включително и двойката на БСП.

Но на какво ниво ни оставят Костов и Стоянов отношенията с Русия, с арабските страни, с Румъния? И това е външна политика. Какви посланици изпрати г-н Стоянов зад граница? Неговият посланик в ЕС нарече Симеон Втори "срам за България". Допустимо ли е посланик да каже въобще за български гражданин, че е "срам за България"? Защо президентът мълчаливо одобряваше това поведение? Защо подписа укази в последния момент за осигуряване на топли места за провалили се управници, в това число хора от собствения си кабинет? Това ли е моралът на българския президент? И може ли да му вярваме, че ако Костов му е пречел да е силен президент, то сега без Костов ще бъде силен и независим?

Драги сънародници,

България има много проблеми, но два са основни. Единият е бедността, другият - бедността и корупцията. Конституцията не дава много възможности на президента по отношение на икономиката. Именно за това е много важно да се помогне на Новото време да изпълни успешно програмата в рамките на своя мандат. Друг е въпросът с престъпността и корупцията. Не мога да се примиря с факта, че вместо престъпниците да са зад решетките, невинните граждани прекарват живота си в опасаните си с предпазни решетки домове.

Нека всеки с ръка на сърцето си каже при кой министър на вътрешните работи от последните девет правителства, престъпниците за първи път имаха респект от властта? Кога страхът от мутрите започна да отстъпва? И без статистика е известно, че това беше през трите години, когато бях министър.

За съжаление, заедно с престъпниците се уплашиха и управляващите, и не ме оставиха да довърша работата си.

Сега аз искам вашето доверие да получа мандат за следващите пет години.

Силата да казваш истината, силата да отстояваш позиции - това е реалната сила в политиката. Аз няма да се поколебая да назова корумпираните. Няма да се огъна заради партийни или лични цели. Няма да предам вашите интереси. Защото ме познавате и съм един от вас.

Предстоят ни изпитания. Светът е в условия на война срещу тероризма Следващият президент трябва да бъде силна личност, мъж, способен да взима бързи и правилни решения в изключително сложна обстановка.

Вярвам, че ще получа подкрепата ви, защото неведнъж съм доказвал, че мога да работя за спокойствието и сигурността на всички българи.