Предизвестената смърт на един прокурор

"След толкова престъпления, извършени срещу мен, семейството ми и срещу редица други хора, остана ми да се страхувам единствено, че могат да ме застрелят."
Прокурорът от ВАС Николай Колев пред в. "Труд", 10.01.2002

След по-малко от година и това се сбъдна: застреляха го. "Всички знаят кой е. Цяла България знае кой беше враг на баща ми" - така неговият син отговори на въпроса кой е поръчителят на убийството. И в същото време:
- Според министъра на МВР Георги Петканов трябвало да се работи по всички версии, но той лично изключвал тази, свързаната с главния прокурор Никола Филчев.
- Председателят на НС Огнян Герджиков не виждал никакво основание за намесването на името на главния прокурор в случая с убийството.
- Говорителят на прокуратурата определи като пълна глупост и нелепица твърденията, че главния прокурор има връзка с убийството на Николай Колев.
- Правителственият говорител Димитър Цонев изрази голямото безпокойство на правителството от факта, че в публичното пространство се лансират версии, продиктувани от разсъждения и предположения на хора, неангажирани пряко с разкриването на истината за убийството на Колев, и че подобни внушения създават предпоставки за формиране на вредни слухове в медиите и обществеността.
- Зам. главният прокурор Христо Манчев заяви направо, че според него поръчителите на убийството са същите, които искат снемането на Никола Филчев.
- Зам. министърът на правосъдието Марио Димитров призова публично варненския апелативен прокурор Васил Миков да оттегли своята версия за убийството, свързваща го с главния прокурор. (Да, същият Марио Димитров, срещу когото същият главен прокурор спретна следствено дело въз основа на доноси, които самите донасящи отрекоха да са писали.)
- Бургаският прокурор Йордан Иванов заяви, че въпреки всички противоречия помежду си Николай Колев и главният прокурор Никола Филчев били останали приятели.

Това вече е прекалено. Цинизмът на последното твърдение надхвърля дори българските критерии за допустимото. Затова би било добре да хвърлим един бегъл поглед върху хрониката на това "приятелство".

В първите месеци от мандата на главния прокурор техните отношения наистина са били твърде близки. Дотолкова, че Филчев на няколко пъти прибягва до неговите услуги при разправата си с варненския апелативен прокурор Васил Миков. Случаят е добре известен и констатиран от Висшия съдебен съвет (ВСС); по този повод Нели Куцкова настоява да започне дисциплинарно производство срещу Николай Колев, но Филчев го спасява, като активизира своето парламентарно лоби и в рамките само на четири дни тази възможност е предотвратена чрез гласуването на прословутия член "анти-Куцкова". Отношенията между тях се развалят след отказа на Колев да съдейства за "притискането" на издателите на в. "Новинар" (като такива се припознати Стефан Софиянски и Антоан Николов) и на вестниците "Дневник" и "Капитал" (Иво Прокопиев, Филип Харманджиев и смятаният за свързан с тях депутат Никола Николов) след публикациите в тези вестници за престъпната дейност на Ангел Филчев Борисов, брат на главния прокурор и организатор на международен контрабанден канал за износ на антики. Дни по-късно Николай Колев е пенсиониран, въпреки че е само на 51 г. и е на цивилен щат: Филчев пробутва пред ВСС версията, че той бил уморен и сам искал да се пенсионира.

Колев не остава длъжен: на 5 март 2001 г. дава пространно интервю пред електронното издание Mediapool, в което обвинява Филчев за редица случаи на неправомерен натиск над магистрати, издатели и политици - и в което за пръв път се споменава, че главният прокурор има сериозни психически проблеми. На 3 април 2001 г. внася заявление до Президента на РБ, в което се посочва че психическото заболяване на главния прокурор представлява сериозна обществена опасност. "През лятото на 2000 г., точно по времето на парламентарния дебат за откритите подслушвателни устройства в апартамента на Главния прокурор Никола Филчев, същият се намираше в Израел - инкогнито, където по настояване на съпругата си се е подложил на психиатричен преглед" - се казва в писмото.

Посочва се, че две служителки на МВР са правили проверка къде се намира - и за да не се даде гласност на пребиваването му в Израел, срещу тях са заведени дела за злоупотреба със служебното положение. "След почти 30 години следствена и съдебна практика аз със сигурност определям, че Никола Филчев е невменяем по юридически критерий" - твърди Колев.

Отговорът не закъснява. Служебното оръжие на Николай Колев е отнето при пенсионирането му и не бива върнато до смъртта му. Очевидно той още тогава се е опасявал за живота си, след като на 27.04.2001. неговата съпруга Нанка Колева подава жалба до Дирекция на Националната полиция, в която се посочва, че срещу него се подготвя покушение от психически болен човек - и тъй като след отнемането на оръжието той няма средство за самозащита, е наложително да се осигури охрана на семейството им. Отговор няма, нито пък се предприети каквито и да било мерки, въпреки че става дума за висш магистрат. За сметка на това в кабинета му е извършен незаконен обиск и откритите в касата му пистолет и ръчна граната стават повод да бъде заведено дело за незаконно притежаване на оръжие - като не се вземат предвид неговите обяснения, че става дума за веществени доказателства по водени от него дела.

Паралелно се търси възможност Николай Колев да бъде обвинен в помагачество за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева. Следователят по това дело Илия Илиев е подложен на масиран натиск да повдигне такова обвинение срещу Колев въпреки липсата на доказателства - като след неговия отказ е отзован от делото, пенсиониран и срещу него е заведено следствено дело. На 15 май 2001 г. Николай Колев подава жалба до ВСС, в която се посочва, че по нареждане на Филчев срещу него се извършват тежки престъпления по смисъла на чл. 286, ал.2 от НК - образуване на наказателни дела за несъществуващи престъпления. Посочва се, че специално командированият от Кърджали член на ВСС Богдан Карайотов е разпоредил да прехвърлят задържания по делото Орлин Аврамов от ямболското в столичното следствие и е провел 12-часов разпит с цел да го сломи физически и психически и да го принуди да свидетелствува, че Николай Колев е поръчител на убийството. (По-късно същият Орлин Аврамов е освободен под гаранция от 1000 лв., тъй като се е оказало, че има потвърдено от осем души алиби.) Жалбата не е разглеждана от ВСС и във връзка с нея не са предприети никакви действия.

На 30 май 2001 г. Николай Колев изпраща молба до министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов, в която се посочва, че срещу него се подготвя провокация с цел да бъде арестуван "с подхвърлени наркотици или други предмети" - и че с нейното осъществяване са ангажирани служители на СОБТ, чието използване по закон може да стане само с изричната заповед на министъра. В жалбата се настоява за извършване на проверка. Такава не е направена, а министър Йорданов подписва разрешението за използване на баретите по искане на Главния прокурор и след неговото персонално настояване с презумпцията, че Николай Колев е опасен престъпник. (Безкрайно интересно е как за да отърве същия този "опасен престъпник" само месеци преди това Филчев налага промяна на самия Закон за съдебната власт!) На следващия ден - 01.06.2001, в. "Дневник" публикува интервю с Николай Колев, в което той директно заявява: "Колеги вече ме предупредиха, че Филчев е наредил да ми спретнат провокация, като ме задържат с подхвърлени оръжие и наркотици".

Точно това и му се случва двайсетина дни по-късно. Всъщност става дума не за една, а за цяла серия от провокации, в три от които участвуват баретите от СОБТ - и е безкрайно интересно дали министър Йорданов е бил информиран и е подписал отделни разрешения и за трите случая. Първите се оказват безуспешни и са описани в жалба до ВСС от 12.06.2001 по следния начин:

"На 30 май 2001 г. в 10 часа сутринта при зам. министъра на финансиите се явява зам. главният прокурор Хр. Манчев и му заявява, че ще се изпълнява специална секретна операция на прокуратурата и трябва да му определят двама данъчни инспектори за извършване на проверка. Подготвена е и група от МВР, както и дежурен прокурор, които да нахлуят след данъчните инспектори в проверявания обект. Касае се за обменно бюро до Военна академия, в което работи моя сън. В 14 часа групата е в очакване да бъде извършена друга "специална и секретна операция" на Хр. Манчев, която трябва да се осъществи в центъра на София, пред заведението "Гудис". Целта на тази операция съм аз, като трябва да бъда "заловен" в момент, в който вземам пакет с наркотици от две неизвестни лица, които няма да бъдат заловени, но аз ще бъда заснет с видеокамера и незабавно арестуван от група на СОБТ - МВР, като е приготвено и съответно съобщение от страна на пресслужбата на прокуратурата до медиите. Тъй като не се явявам пред "Гудис" в 12 часа, когато е планирано залавянето ми, а по телефоните се чува, че предупреждавам медиите за подготвяното поредно престъпление срещу мен, започва "специалната и секретна" операция по проверка на обменното бюро в 14 часа. Данъчните служители Димитров и Асенов обаче не откриват никакви нередности и не дават уречения сигнал за нахлуване на баретите. (...) Третата част от налудната операция се е разиграла на същата дата, следобед в гр. Ямбол, където в стария винзавод, наричан сега "Старата изба", нахлуват 60 служители на СОБТ - МВР, без да е уведомена местната съдебна власт, без да е искано разрешение за претърсване и т.н. Естествено и там не намират нищо нередно, но аз научих за нея от медиите. Очевидно е бил подведен и министъра на вътрешните работи, за да даде разрешение за провеждане на такава безсмислена акция, провеждана в най-грубо нарушение на законите на страната. Касае се за ЯРКА ПРОЯВА НА НАЛУДНОСТ, невероятна професионална некомпетентност, като всичко това е продължение на редица действия на Главния прокурор, насочени срещу мен и други лица и най-общо съставляващи престъпления по служба и престъпления против правосъдието."

Въпреки че Николай Колев е посочил многократно и публично какво точно ще му се случи - и при това положение (дори ако бихме могли да приемем на вяра, че е бил свързан с престъпни действия) е наистина абсурдно да носи в себе си наркотици и оръжие, на 20 юни 2001 г. срещу него е извършена точно описаната пак от него самия провокация.

Ходът на събитията е описан в неговата писмена защита по спечеленото от него дело пред Върховния касационен съд от 18.04.2002 г. Освен всичко друго там се посочва, че на 10 юни 2001 г. Никола Филчев е извикал следователя по делото за убийството на Надежда Георгиева Красимир Николов и му е наредил в срок от три дни да повдигне обвинение за помагачество при убийство срещу Николай Колев. При първоначалния отказ на Николов Главният прокурор го е заплашил, че може да го сполети съдбата на предишния следовател по делото Илия Илиев. Вследствие на този разговор Красимир Николов повдига обвинение по чл. 116 от НК, като вместо аргументирано обвинение преписва текста от закона за помагачество. Обстоятелствата по ареста са описани така:

"Наредено е най-късно на 20 юни 2001 г., каквото и да става, да бъда заловен където и да е с наркотици и да бъда арестуван. Докладвано е, че вече не ходя с чанта, тъй като зная, че е решено в нея да ми поставят 1 кг хероин. За целта спешно се доставят пликчета наркотици, на прокурор Петьо Петков е наредено от предишната вечер да се снабди с найлонови торбички, където да се поставят предварително предадените му "веществени доказателства", дават му печат на прокуратурата, за да ги запечати, осигуряват две поемни лица - мъж и жена, защото не знаят при каква ситуация ще ме задържат, дали няма да присъствува и съпругата ми и да се наложи и на нея да правят обиск.

Наредено е, ако трябва, да срежат металната входна врата на жилището ми, но да проникнат в него и да изпълнят волята на божеството (има се предвид Главния прокурор - бел. Е.С.), наредено е на "баретите" да носят бензинова резачка за врати и те наистина намират и носят в колата си. Сутринта на 20.06.2001 г. обаче несъзнателно ги улеснявам, като съпругата ми тръгва на работа във ВКП, а аз с един приятел пресичам улицата, за да си купя вестници. В този момент напълно разбойнически съм нападнат от прокурорите Петьо Петков и Цеко Йорданов, водещи няколко барети, и с опрян в главата автомат съм повален пред "Пирогов", на 20 крачки от дома си. Най-нагло П. Петков вади от чантата си огънато в найлон пликче и го оставя между шепата вещи, извадени от джобовете ми. По-късно докладват на вожда си по телефона, че в дома ми не е намерено незаконно оръжие и той от заседание на ВСС им нарежда да "намерят" в джипа на сина ми още наркотици и предварително подготвения пистолет с изтрити номера."

За съжаление описаните обстоятелства отговарят на истината и това е известно на широк кръг лица. Дори ръководещият акцията офицер от НСС Николай Начев, изключително близък до Главния прокурор, е бил смаян от факта, че е възможно самите прокурори да осъществят подхвърлянето на наркотици - и е споделил впечатленията си от станалото със своя шеф ген. Атанас Атанасов.

Сам по себе си този случай представлява тежко престъпление по няколко члена от НК, като отговорността пада пряко върху Главния прокурор Никола Филчев, защото акцията е проведена по негово искане и защото лично той я е аргументирал пред министър Йорданов с презумпцията, че Николай Колев е опасен престъпник. И тъй като няма абсолютно никаква логика един опасен престъпник да съдействува за собственото си изобличаване, разхождайки се с веществени доказателства за своята престъпна дейност в момент, в който му е добре известно, че се готвят да го арестуват, то единствено логична остава другата възможност: че става дума за целенасочена провокация - а тя се свързва най-малкото с текстовете за набедяване при особено утежняващи вината обстоятелства: престъпление, само по себе си достатъчно, за да бъде свален имунитета на Главния прокурор - още повече, че ВСС е сезиран предварително за подготвяните провокации.

Нищо подобно обаче не се случва. Вместо това още от самото задържане започва дълга серия от драстични процесуални нарушения. Пряко участващият в провокацията прокурор от ВКП Цеко Йорданов издава постановление за задържане под стража за максимално дългия възможен срок от 72 часа. Тъй като подчинените на Филчев не успяват да организират в рамките на този срок издаването на постоянна мярка за неотклонение от съда, се налага друг прокурор - Кирил Иванов от СГС, да издаде второ постановление за още 72 часа - което само по себе си е престъпление по смисъла на чл. 142а, ал.2 от НК. В скоби казано, това е същият Кирил Иванов, който отменя постановлението на Стиляна Кожухарова за задържане под стража на Ангел Филчев Борисов, брат на Никола Филчев, в качеството му на обвиняем за организирането на международен контрабанден канал за антични предмети. Споменатото престъпление между впрочем не остава невъзнаградено: Кирил Иванов е повишен в Софийска апелативна прокуратура, а след това и командирован във ВКП.
Ден след ареста на Николай Колев неговият адвокат Гаврил Блгоев изразява категоричния си протест пред Цеко Йорданов по повод провокативните действия спрямо неговия клиент. За негова изненада Цеко Йорданов се държи арогантно и го агитира да се откаже от защитата на Николай Колев, на когото щял да бъде даден служебен защитник. Изречена е и откровената заплаха, че в противен случай срещу него ще бъдат заведени следствени дела. Натискът е продължен от военния прокурор Трендафил Трайков, който на 28 юни 2001 г. извиква Гаврил Благоев и го обвинява, че като военен следовател е отговорен за изчезнало през 1992 г. следствено дело - въпреки че това дело никога не е било на производство при него. По повод осъществения незаконен натиск адвокатът на Колев изпраща до ВСС жалба на 28.06.2001 година. И не получава никакъв отговор.

На същата дата съпругата на Николай Колев, Нанка Колева, прокурор във ВКП, изпраща жалба до ВСС, в която обвинява прокурорите Петьо Петков и Цеко Йорданов в престъпление по чл. 286, ал.2 от НК и грубо нарушение на Конституцията и Закона за съдебната власт, тъй като е погазен имунитетът на двама висши прокурори. Посочва, че при обиска е иззет и нейния служебен пистолет, че извършилите ареста са се държали брутално и с нея, че всички следствени действия са извършени в грубо нарушение на НПК: например обискът е извършен от неидентифицирани маскирани полицаи; поемните лица са били специално доведени от подготвилите ареста; претърсването на жилището е извършено в нейно и на съпруга ѝ отсъствие. Този път се получава отговор: кратко писмо от секретаря на ВСС г-жа Карагонова, че жалбата е препратена "по компетентност" на ВКП. Тоест - на Филчев.

Всъщност документите, с които Николай Колев, съпругата му и адвокатите му сезират всички възможни инстанции за престъпления и нарушения по този случай, са десетки. И всички остават без отговор. Например писмата на Николай Колев до Главния прокурор от 18 и 24 юли 2001 г., неговото писмо до министър Станков, втората жалба на Нанка Колева до ВСС, серията жалби до председателя на СГС за това, че въпреки депозираните молби за изменение на мярката за неотклонение, същите повече от месец не се внасят в съда, че грубо се нарушава неговото право на защита, че не е уважен искът за отвод на прокурор Кирил Иванов, въпреки неговата очевидна пристрастност и извършените закононарушения, и много други.

Шокиращо е наличието на трима прокурори, работили по делото срещу Николай Колев. Това са Красимира Котева (бивш юрисконсулт на "Булгаргаз"), споменатият вече Кирил Иванов и Чавдар Симеонов (бивш военен следовател).

За "услужливата" си работа тримата са възнаградени и издигнати: първите двама работят в Софийската апелативна прокуратура, а третият в Върховна касационна прокуратура. В крайна сметка Николай Колев прекарва близо три месеца в следствения арест, след което делото е прекратено от СГС, най-сетне установил, че той има имунитет и не може да бъде съден. Като заключение към тази одисея може да бъде посочен един дребен, но съществен детайл, по който може да се съди доколко верни са твърденията, че не е сезирал правоохранителните органи за това, че се е чувствал застрашен.
Неговото заявление от 01.09.2001 г. до Главния секретар на МВР започва със следното: "От месец януари 2001 г. Главният прокурор Никола Филчев води лична война на унищожение с мен." И се прави следното предупреждение: "Поради психичното си заболяване Филчев ще продължи опитите си да ме отстрани по всеки възможен начин."

"Войната на унищожение" наистина продължава. Например с опитите на Николай Колев да оспори легитимността на избора на Главния прокурор, парирани с решение на КС, осигурено чрез натиск върху неговия председател. Например чрез сезиране на Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Например чрез търсене на информация за контактите на Главния прокурор с лица, свързани с престъпния свят - и по-специално за взаимовръзките и взаимния интерес на триумвирата Никола Филчев - Алексей Петров - Филко Славов. Вероятно именно придобита "гореща" информация в тази насока е станала причина за неговото убийство.

Във всеки случай има още едно негово сезиране на ВСС - от 11.12.02 г., в което се казва: "Тъй като от физическите лица аз съм пострадал в най-тежка форма от престъпната дейност на Филчев и съучастниците му, а освен това в пряк смисъл на думата съм се превърнал в експерт по проблема "Филчев", настоявам да бъда изслушан от ВСС по въпроса, след като нито една от жалбите ми не е разгледана от ВСС, а те касаят точно разглеждания въпрос".

И това искане остава без отговор. Седемнадесет дни по-късно прокурорът от Върховната административна прокуратура Николай Колев е мъртъв. Вероятно някой е решил да действува по принципа: няма човек - няма проблем. Остават обаче въпросите - и те се отнасят до всички ни:

Възможно ли е при наличието на цялата тази достатъчно добре известна информация да се твърди, че съпричастността на Главния прокурор към това убийство е невъзможна и невероятна версия?

Кой друг, ако не Никола Филчев е най-пряко заинтересован неговият враг да не остане между живите? Какво още трябва да се случи в България (или кого още трябва да убият), за да могат най-сетне институциите и политическите партии да разберат, че щраусовата поза не е най-достойната и че проблемите със или около Главния прокурор трябва да бъдат разрешени, ако искаме да станем нормална държава и част от цивилизования свят - и че това разрешаване просто не търпи отлагане?

Как е възможно през 21 век да бъдат осъществявани провокации, при които висши прокурори да подхвърлят оръжие и наркотици на свой колега - и това да не прави впечатление поне на ВСС, сезиран цели пет пъти по този случай?

И не смята ли все пак уважаемите негови членове, че това показно убийство може би нямаше да се състои, ако бяха обърнали по-сериозно внимание върху многобройните данни за злоупотреба с власт, потъпкване на морала и престъпване на законите от страна на Главния прокурор, за които те са били сезирани още преди месеци и за които са знаели от години насам?

Споделяне

Още по темата

Още от България

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?