Предизвикателствата пред израелската левица

Победата на ръководената от израелския премиер Ариел Шарон партия Ликуд на последните избори в Израел не беше изненада за никого. Нито едно от проучванията на общественото мнение не предричаше победа за израелската левица. И тъй като резултатите бяха предварително известни, избирателната активност беше най-ниската от началото на провеждането на избори в Израел. Въпреки това, разпределението на местата в Кнесета не премина без изненади - Ликуд удвои усилията си за формирането на коалиция и в резултат на това постигна мнозинство от десни партии. Партията Шинуи, която представя себе си като светска партия на средната класа, спечели една десета от местата в Кнесета, партията на труда /Авода/ загуби около 25 процента от позициите си, а Мерец, още по-лява партия от Партията на труда, загуби около 40 процента.

Изборните резултати не дават много голямо поле за разсъждения. Десният блок очевидно е мнозинство на политическата сцена. Премиерът Шарон разчита на още по-голяма подкрепа, независимо от факта, че по време на мандата му като министър-председател бяха убити повече израелски граждани, отколкото в който и да е друг исторически период. В същото време, именно при неговото управление страната изживя най-големия икономически упадък в историята си. Шинуи се превърна в третата по важност партия в Израел. В действителност обаче да се гласува за нея беше равносилно на негласуване. Като краен резултат присъствието на израелската левица беше сведено до минимум.

Нямаше да бъде прекалено смело да се предвиди, че Шарон ще се опита да сформира правителство, близко до неговата идеология, което ще го подкрепи в стремежите му за изгонване на палестинския лидер Ясер Арафат от политическата сцена и което ще застане зад политиката му на "желязната ръка" в окупираните територии. Въпреки това обаче, Шарон направи огромно усилие за сформирането на правителство на националното единство, което да включва и левицата /Партията на труда, и Шинуи/. Лидерът на Партията на труда Амрам Мицна отхвърли протегната ръка на Шарон, тъй като много добре си дава сметка, че този жест не е нищо повече от опит за съблазняване. Шарон е готов да направи щедро предложение на Партията на труда, за да си осигури международна подкрепа за своята политика.

Така или иначе, последната дума все още не е казана. По закон Шарон разполага с време до 24 март, за да сформира кабинет. Той е убеден, че САЩ ще нападнат Ирак много преди този срок и смята да се възползва от ситуацията, за да накара левицата да участва в неговото правителство. Вероятно формулата ще бъде "временно" включване, но, както е известно, няма нищо по-постоянно от временното. Шарон се страхува да се изправи пред света, оглавявайки правителство, съставено изключително от крайнодесни партии, което се опитва да разруши споразуменията от Осло, да изпрати Арафат в изгнание и да даде зелена светлина за постоянното присъствие на израелската армия в окупираните територии.

Ролята на политическите партии, които подкрепят мира, не се състои в това да обединяват усилията си с тези на Шарон, а да покажат на обществото, че съществуват партии, които са готови да се борят за установяването на окончателен статут на палестинците и че съществува план, който да отговори на националните интереси и на двете страни.

Сега, когато Шарон беше преизбран и, както изглежда, има намерение да формира стабилно правителство, ролята на привържениците на мира в Израел, ще се състои в това да оказват натиск върху новото правителство чрез постоянни парламентарни и извънпарламентарни инициативи, насочени към възстановяване на мирните преговори, било на базата на решението на четворката / САЩ, ЕС, ООН и Русия/ за създаване на палестинска държава до 2005 г., било на базата на други споразумения.

Не е лесно да се примириш с политическия провал. Въпреки това, понякога се налага да го направим, за да можем да се насочим по-бързо към нова фаза на водене на мирна политика. Привържениците на мира, освен че са политическа алтернатива на методите на Шарон, се ангажират да подкрепят и всякакви положителни стъпки на правителството на Шарон за подновяване на политическия процес. В тази връзка левицата ще организира серия от парламентарни инициативи в подкрепа на всички разумни инициативи, които дясната коалиция не е в състояние да осъществи под предлог, че става дума за прекалени отстъпки.

По БТА