Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Предизвикателствата пред световната финансова система в началото на 21 век

0 коментара

Понякога прекарвам нощите си, препрочитайки как англичанинът Джон Мейнард Кейнс и американецът Хари Декстър Уайт спокойно са си обменяли идеи за преструктуриране на международната финансова система, даже и в момента на избухването на Втората световна война. Това прави днешните предизвикателства полезни за нас, които сме в Международния валутен фонд и се оптиваме да прилагаме идеите на Кейнс и Уайт в еволюиралия им за последните 60 и повече години вид. Ако погледнем напред, изпъкват шест основни проблема, които изглежда ще ни занимават през следващите няколко десетилетия.

1. НЕРАВНОВЕСИЕТО ПО ТЕКУЩАТА СМЕТКА В МВФ

Не сме най-отявлените поддръжници на небалансираните текущи сметки, особено когато неравновесието започне да ни изглежда неоправдано. Грешим ли, като толкова се тревожим за него? Бързото балансиране на текущата сметка често се придружава от рязка промяна на валутния курс, или още по-лошо - може да доведе до обрат в тенденциите на икономическия растеж.

Но ако започнем да мислим за бъдещето, става ясно, че истинското предизвикателство не е да се ограничи неравновесието по текущата сметка, а да се намерят начини как да се поддържа икономиката при съществуването на по-голям дисбаланс.

Изолационистите от индустриалните държави би трябвало да се вгледат във възрастовата структура на населението в техните страни. Тъй като съотношението между работещи и пенсионери скоро рязко ще се влоши, кой ще осигурява стоки и услуги за пенсионерите? Решението е многовариантно и не включва само разширяване на имиграцията от развиващите се страни, където населението е доста по-младо.

Друг вариант е по-развитите държави да поддържат излишъци в текущите си сметки с развиващите се страни. Натрупаните излишъци сега могат да осигурят така необходимите инвестиции в развиващите се страни, а по-късно да бъдат ограничени заедно с пенсионирането на хората от поколението на следвоенния бум на раждаемостта.

В резултат на сегашното неравновесие по текущите сметки, през 2030 г. може да се окаже, че индустриализираните страни са натрупали богатство в чужбина в размер на 50 процента от брутния им вътрешен продукт /БВП/. Тогава процесът ще тръгне в обратна посока - индустриализираните страни ще започнат да намаляват това богатство, като поддържат дефицити по текущите си сметки от 3-4 %.

В момента системата не може така лесно да толерира толкова голямо натрупване на дългове. Трябва да я подобрим. Разширяването на търговията ще помогне за по-тясната интеграция на капиталовите пазари. Необходими са и по-добри процедури при управлението на кредитните споразумения.

2. ПРАВИТЕЛСТВЕН ДЪЛГ

Въпреки че глобализацията увеличава ползите от пренасочването на спестяванията в световен мащаб, тя за съжаление поставя и ограничения върху възможностите на правителствата да увеличават приходите, от които се нуждаят, за да управляват изключително големите съотношения между дълг и БВП.

Тъй като факторите за производство стават все по-мобилни, все по-трудно става и данъчното им облагане. Компаниите могат да преместват производствата си към страни с по-ниски данъци. Дори и работната сила не може да бъде ограничавана в рамките на една страна.

Ако едно правителство позволи на дълговете прекалено да се увеличат, ще има изтичане на капитал и работна сила, което ще ограничи възможностите за плащания към инвеститорите и към работниците в страната. Изострянето на този процес ще доведе до ограничаване на възможностите на правителствата да получават заеми, без дългът да се индексира спрямо основните валути.

За щастие, освен увеличаването на производителността, правителствата имат и други възможности да улеснят бъдещите плащания по дълговете. Една от тях е подобряването на националните данъчни системи. Докато обаче получим и другите отговори, поддържането на излишък по време на икономическия бум поне е благоразумно, тъй като то осигурява потенциал за взимане на заеми.

3. ВЕРОЯТНО БЪДЕЩИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ ПО СТОПАНСКА ИСТОРИЯ ЩЕ ГЛЕДАТ НА ДНЕШНАТА ВАЛУТНА СИСТЕМА КАТО НА ВАВИЛОНСКА КУЛА

Но каква може да бъде нейната алтернатива? При условие, че имаме свободно движение на капитали, фиксираният валутен курс може да има продължителност на живота, сходна с тази на холивудски брак. Ако монетарната и фискалната политика не робуват на педантичната последователност при прилагането на принципите на фиксирания валутен курс, не след дълго ще започне да процъфтява паралелен валутен пазар, който всъщност е с плаващ курс.

Обикновено печалбата на паралелния пазар се увеличава, контролът върху капитала отслабва и официалният курс трябва да бъде променен. В същото време много страни официално имаха плаващ валутен курс, но често интервенираха на валутния пазар, за да поддържат валутния курс в относително тесни граници на колебание.

Отчайващо трудно е да се обяснят колебанията на малкото валутни курсове, които наистина "плават" (например долар-йена, евро-долар), а още по-непосилно е те да се прогнозират - политиците трябва да са наясно с това. На първата длъжност, която заемах, като млад икономист в Управлението за федерален резерв по времето на Волкър през 80-те, получих задачата да проуча дали чрез различните ултрамодерни модели за валутни курсове могат да се правят прогнози.

Аз и моят колега Ричард Мийз достигнахме до тогава радикалното, но сега общоприето заключение, че нито един структурен модел не може достатъчно достоверно да обясни по-значителните колебания на валутния курс, а следователно не може и да ги прогнозира. Въпреки това продължихме да полагаме усилия в тази насока.

Една история разказва как генерал се обръща към групата, която се опитва да прогнозира времето с думите "Оценявам факта, че ми признахте, че прогнозите ви за времето не превъзхождат случайните предположения, но моля ви, продължавайте да ми ги пращате, тъй като армията се нуждае от прогнозите за целите на планирането."

След 1945 г. броят на паричните единици в света се е увеличил приблизително два пъти, почти пропорционално на броя на страните. Вярвам, че в даден момент през настоящия век ще се извърши консолидация на паричните единици и в края на краищата ще имаме 2 или 3 основни и няколко периферни валути.

Постигането на това състояние и провеждането на макроикономическа политика с по-малко колебания на валутния курс е едно от основните икономически предизвикателства пред новата ера на глобализация.

4. КОНТРОЛ ВЪРФУ КАПИТАЛА

Преди азиатската криза МВФ понякога прекалено оптимистично се надяваше, че нещата ще се оправят от само себе си при преждевременното либерализиране на пазарите за краткосрочно движение на капитали преди вътрешната регулаторна система да започне да ги управлява.

Сега вече съветите на МВФ са по-нюансирани. Първо, с усложняването на финансовия сектор става все по-трудно да се упражнява контрол върху капиталите. Второ, в страните със сериозни правителствени кризи капиталовият контрол може да бъде особено пагубен източник на корупция. Трето, в известна степен капиталовата сметка и либерализирането на търговията вървят ръка за ръка.

Особено важно е развиващите се страни да бъдат отворени за преките чуждестранни инвестиции, които през последните години са най-слабо променящата се форма на капиталови потоци, която сумарно е и най-значителната - през 2001 г. те са възлизали на 170 млрд. долара.

5. АФРИКА

Макроикономическата стабилност, която включва и ценова стабилност, е основен елемент на икономическия растеж. Проблемите пред хората, които провеждат икономическата политика в Африка, не са малки. Да оставим настрана гражданските конфликти, които за щастие намаляха през последните години и сушата, която още е голям проблем.

Много африкански страни са до голяма степен зависими от износа на ограничен брой суровини, които са изложени на големи ценови колебания на световните пазари. Като прибавим и това колко трудно е да се прогнозира международната помощ, се вижда колко непосилно е постигането на макроикономическа стабилност.

Още по-трудно е в страните, където институциите не са добре развити. Политиците са изправени пред изкушението да защитят икономиката чрез строг контрол върху цените и валутните курсове, което блокира сигналите за предстояща криза.

Да не споменаваме за неефективността и корупцията. Много африкански страни отбелязаха успехи при овладяването на инфлацията, пазарната либерализация и постигането на тенденция към растеж. МВФ е помогнал, но има още много предизвикателства, които изискват преосмисляне на стандартните макроикономически предписания.

6. МОРАЛНИЯТ РИСК И КРЕДИТИТЕ НА МВФ

Трудно можем да преувеличим влиянието на общоприетото мнение, че кризисните заеми на МВФ са завоалирани помощи за сметка на данъкоплатците в индустриализираните страни. По-голямото предизвикателство обаче е т. нар. "теория за моралния риск на МВФ". Според нея, ако заемополучателите са сигурни, че ще получат достатъчно помощ от МВФ, те от своя страна ще отпускат повече кредити на длъжниците си в нововъзникващите икономики при лихвени проценти, които не отразяват реалния риск. Резултатът?

Повече и по-чести кризи в сравнение със ситуацията, при която МВФ не съществува. Кредитите са изострили кризата, която е трябвало да ограничат. Теорията е елегантна и аз бях сред поддръжниците ѝ през 80-те години. Но едва ли е вярно, че кредитите на МВФ са помощи, тъй като те неизменно се връщат с лихва. Наистина, понякога има и елемент на помощ, но това не се случва редовно и не е масово явление. Икономическият бум през 90-те години облекчи МВФ.

Оказа се, че охулените програми на фонда за Мексико, Азия и другаде не са толкова лоши, колкото се твърдеше. За да останат съмненията на заден план, МВФ трябва внимателно да разработва своите програми и да ги поставя на стабилни основи. Политическите интереси и в страните-кредиторки и в страните-заемополучателки винаги ще се намесват, но не бива да се допуска те да надделяват над трезвите решения за устойчиво развитие.

* авторът е главен икономист на МВФ

© Copyright Mediapool

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.