Предлагаме на Брюксел ТЕЦ само през зимата и квартални слънчеви топлоцентрали

Като част от пренастройване на политиките и мерките по плана за възстановяване и устойчивост и на новата програма "Околна среда 2021-2027", финансирани от европейския бюджет, България предлага на Брюксел въглищните електроцентрали да продължат да работят, докато е възможно икономически, а за държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" да се плаща, за да може през зимата да покрива пиковото потребление на електроенергия. Около 500 млн. лв. от старата оперативна програма "Околна среда", която действа до 2023 г., "увисват" и сега ще се прехвърлят към новата програма, която още не е договорена напълно. Няма шанс да се изпълни проектът за изграждане на инсталацията за изгаряне на RDF горивото от боклука за нуждите на столичната топлофикация, който получи 180 млн. лв. от ЕК.

Това заяви вицепремиерът по климатичните промени и екоминистър Борислав Сандов пред журналисти в четвъртък. Той каза още, че на Брюксел предлагаме да се разшири намерението по новата програма да се финансира с 600 млн. лв. подмяната на старите отоплителни уреди и да се надгради с възможност и за поставяне на слънчеви покриви на къщите, за да могат потребителите да станат и производители на ток. Залага се и създаването на квартални слънчеви топлофикации и развитие на мрежите с опции за съхранение на произведената електроенергия от възобновяеми източници за използване при нужда.

"Събуждаме Съвета за Зелената сделка, ще се задълбочи работата за изготвянето на 15-те пакета по досието "Готови за Цел 55" за намаляване на парниковите емисии с 55% до 2030 г. и други важни въпроси на ниво енергиен и зелен преход", заяви Снадов.

По думите му изключително важно е дефинирането на енергийна бедност, за да може около това да се структурират проектите. Управлението на почвите досега е било подценявано, но това е естествено поглъщане на СО2 и борба срещу ерозията.

Екоминистърът отбеляза, че е важно много бързо средствата от миналия период за забавени основно водни проекти да се пренасочат към следващия период на финансиране или за мерки, които много бързо могат да се реализират.

Става въпрос за около 500 млн. лв. рискови, които по думите на Сандов "увисват". 265 млн. лв. от тях са за редица ВиК проекти. Този на ВиК Добрич обаче ще бъде прехвърлен изцяло за следвагия програмен период до 2027 г., тъй като едва през миналата седмица водният оператор се е разбрал с курорта "Албена" за закупуване на негово пречиствателно съоръжение, което е ключово за изпълнението на целия воден проект.

"Не може да се завърши до 2023 г. строежът за инсинератор в центъра на София след решенията на ВАС за обществените поръчки. Този проект за изгаряне на RDF гориво за производство на топлонерегия беше последният, финансиран от ЕК, подобни инсталации дори вече се закриват", обясни Сандов. По думите му Столичната община трябва да вземе политическото решение да се откаже от предоставените ѝ за този проект 180 млн. лв., за да може те бързо да се пренасочат към други проекти в полза на софиянци.

"Ако не се откажат, ще трябва да предприемем други действия", допълни той. "Този проект има индикатори и след като е направен заводът за сепариране на този отпадък, трябва да се търси решение за тази фракция. В момента са два вариантите за RDF отпадъците – записаното временно решение за извозването и изгарянето им в циментовите заводи. Това може да стане постоянно решение с дългосрочни договори. Другият вариант е да се намери друго място за друга инсталация, която на друго място с други средства да се изгради", каза Сандов относно лансираната от веципремиера по еврофондовете и финансов министър Асен Василев идея мощност за изгаряне на отпадъци да има в комплекса "Марица Изток". "Ако не се намери решение за друг оператор, включително частен, може и RDF отпадъците на София да се изнасят в други държави", обясни екоминистърът.

Той каза, че се предвижда "увисналите средства" да се пренасочат към укрепване на язовири и свлачища, които са в критично състояние. За следващия програмен период намерението е 50-60 млн. лв. да се използват в масова кампания за залесяване, каквато в последните десетилетия не се е случвала, но трябва да се засаждат правилните видове, които имат значение за климата, "а не да изсъхнат след някоя година и да сме направили глупост". Планът е държавните горски предприятия да осигурят посадъчния материал и в засаждането да се ангажират хора, изключени от пазара на труда. Ще се създадат естествени горски пояси край пътища като филтър за прахови частици и шум.

Следващата седмица ще има цялостна стратегия за прелокиране на средства, които са забавени. Предстои визита в Брюксел, за да се обсъдят тези въпроси и как да се изпълнят индикаторите на изтичащата оперативна програма и да се обсъди следващата до 2027 г, по която има критики от страна на Еврокомисията.

България е предложила по новата програма над 800 млн. лв. за мерки за въздуха, но ЕК смята, че 660 млн. лв. от тях не са допусними. България иска програмата за смяна на стари печки на дърва с климатици, която е за 600 млн. лв., да се надгради с с включване на възобновяеми източници, за да се стигне по-директно до зеления преход. Проблем има и с планираните 60 млн. лв. за субидиране покупката на електромобили.

"Ще предложим масово слънчеви покриви на домакинствата, заедно с подмяната на отоплителните уреди и слагане на слънчеви панели", обясни Сандов. Той допълни, че с енергийното министерство се работи по облекчаване на присъединяването на домакинските ВЕИ към електропреносната мрежа, а не да чакат "сякаш са ядрена централа".

Екоминистърът отбеляза, че използването на въглищата е ключово за одобрението на националния план за възстановяване и устойчивост, който бе внесен за одобрение от Брюксел миналия октомври и сега се очаква на 15 февруари ЕК да каже дали ще удължи отново срока за финалното решение, както е поискало българскот оправителство.

"Въглищата предизвикват сериозен конфликт и са обект на критика. Предложили сме на ЕК да не е определящо кога ще излезем от въглищния сектор, което икономически ще стане преди политическото решение за датата. Идеята е да продължим да ползваме въглища повече време, но не през цялото време. Необходимостта от тях е заради пика на потребление на ток през зимата. Искаме да ги ползваме само при крайна необходимост, а през останалото време да се прилагат повече политики за възобновяеми енергийни източници", обясни Сандов.

Той посочи, че идеята е държавната ТЕЦ да получава финансиране, за да работи в пиковите през зимата периоди. По думите му от ЕК ще се иска финансиране за проучване на възможностите на производството на ток от разположени в морето вятърни централи, което може да привлече след това много частни инвеститори.

Посочи съхранението на енергия като другото важно нещо и смята, че разширяването на мощностите на помпено-акумулаторните водно-електрически централи (ПАВЕЦ) като възможност за съхранение на повече енергия, произвеждана в моменти, когато потреблението е слабо, за да се използва в пикови моменти.

Сандов каза още, че се обсъжда да се предвиди еврофинансиране за отчуждаване на площи за залесяване, но проблемът в момента е, че областните управители не са предвидени като бенефициенти по европрограмата. "Заради загубеното дело на Еврокомисията заради строежите в защитените зони край Калиакра, трябва да се изкупят обратно земи в региона, за да се възстанови и защити зоната и да се гарантира, че няма да има застрояване. РИОСВ нямат такъв капацитет и се търси начин за решаване на проблема. Сега това е допустимо по оперативната програма само за терени от европейската екомрежа "Натура 2000", но в някои градове има паркове, които са в такива зони, и общините могат да се възползват", коментира екоминистърът.