Столичният общински съветник, бивш съдия и адвокат Методи Лалов предлага законопроект, с който да се забрани на прокуратурата да пуска публично доказателства. Проектът е пратен до няколко институции, включително до Министерския съвет. Под него стоят подписите на Лалов и адвокат Искра Кишкова.
Те предлагат промяна в НПК, чрез която да се запише, че доказателства по определено дело могат да станат публични, само ако това е необходимо за "обективно, всестранно и пълно разследване". В противен случай наказанието за разгласяването им да е 1 година затвор или пробация, а когато престъплението е извършено от прокурор – от една от шест години.
Миналата седмица Обединението на свободните адвокати призова Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) да задължи главния прокурор да издаде указания за това по какви критерии и в кои случаи може да се разгласяват материали от досъдебни производства така, че да не се нарушава презумпцията за невиновност. До момента колегията не е реагирала.
С цел информиране на обществото
От няколко месеца прокуратурата системно публикува своя подборка от събрани по време на разследването данни, за някои от които дори не е сигурно, че могат да послужат като доказателства. Такъв бе случаят с открития при обиск на братя Бобокови хвърчащ списък на милионери от времето на прехода, срещу чиито имена са изписани парични суми. Както се разбра, това е извадка от книга на журналист, издадена през 2003 г.
По принцип публично разпространяваните от държавното обвинение доказателства внушават правотата на прокурорската теза, а оправданието е, че обществото трябва да бъде информирано.
Така действаха по разследването за източените от НАП данни на милиони български граждани. Тогава бяха пуснати снимки, чатове и др. Преди няколко месеца до медиите бяха пратени записи от СРС-та, в които се чуваше гласът на президента Румен Радев. Многократно бяха публикувани доказателства по разследването срещу хазартния бос Васил Божков. Особено активно се пускат и чатовете на бизнесмена Пламен Бобоков с президентския съветник Пламен Узунов.
Медийно правосъдие
Според Лалов и Кишкова това е вид "медийно правосъдие", чиято цел, освен всичко останало, е да настрои обществеността, че обвиняемите са виновни. След това, ако съдът ги оправдае, той, а не прокуратурата става обект на общественото недоволство.
"Наред с това, ако съдът постанови оправдателна присъда, въпреки разгласените материали и направени целево внушения от прокуратурата и разследващите органи, ще са налице допълнително основания за търсене на отговорност от страна на държавата за нанесени вреди", пишат те в мотивите си.
Според тях практиката на прокуратурата поражда и други сериозни проблеми - когато се разкриват доказателства по висящо разследване, може да се стигне до укриване на доказателства или свидетели. Освен това се разколебава и доверието в съдебната власт.
"Вместо разгласяването на материалите по разследването да е насочено към разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона ставаме свидетели на преследване от страна на прокуратурата на политически, икономически, корпоративни и други нелегитимни от гледна точка на наказателния процес цели, най-често прикрити зад твърдението за повишен обществен интерес", пишат Кишкова и Лалов.
С разрешение на наблюдаващия прокурор
И в момента разгласяването на материали по дело е забранено, освен ако не е с разрешението на наблюдаващия прокурор. Именно тази възможност се използва, за да се публикуват доказателства. Според Лалов и Кишкова обаче тази преценка на прокурора не може да бъде произволна. Те посочват, че публикуването би трябвало да обслужва нуждите на производството, т.е. целта винаги трябва да е разкриване на истината.
"Практика от последните десетилетия обаче е главният прокурор (основно последните двама главни прокурори) и други представители на прокуратурата, както и на разследващите органи да разгласяват материали от висящи (неприключили) наказателни производства, извън легитимната цел това разгласяване да служи за целите на разследването. Публично се огласява какви доказателства са събрани, по какъв начин, тяхното съдържание, а често досъдебните органи се произнасят и по виновността на конкретни лица", посочват те.
Вие ни познавате. Нека го направим взаимно!
Отделете няколко минути за анкетата и ни помогнете да сме ви по-полезни.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
14 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
В съдебната фаза, както и в досъдебната прокуратура и защита са равнопоставени. Няма как да се дава предимство на защитата или самите обвиняеми чрез медийно огласяване на техните позиции, материали, били те комикси с реални фигури, разпечатки и т.н. А обвинението да няма думата. Къде дават така? Защо защитата да има превес над обвинението?
Прокуратурата трябва да претане да се държи като мисирка.
Това, че прокуратурата действа като селска клюкарка, показва само нейната инфантилност. Не намирайки добри и достатъчни доказателства за пред съда, се опитва да влияе на последния чрез общественото мнение, формирайки го чрез избрани извадки околодоказателствен материал. За сега съдът остана последната отбранителна линия на гражданите от мафията.
Ти сравняваш защитни пледоарии с избирателно пускане на доказателства от прокуратурата? Не ти ли е неудобно? Както се вижда всеки обвиняем до този момент не пуска доказателства, защото му трябва разрешение от наблюдаващ прокурор. А кой ще контролира пускането от прокуратурата? Не трябва ли все пак да има процедура, а не да разчитаме на субективната преценка на наблюдаващия прокурор? Както се вижда от самолет нещата, които се пускат са много избирателни и в никакъв случай не са достатъчно пълни, за да покрият обществения интерес, на който се позовават от прокуратурата. Защо трябва да се показва, каквото и да било в от кято и да било от страните в досъдебна фаза?
Аууу сакън нидей,те престъпниците и олигарсите,в тази и подобните им медии и партии като ДБ,са богопомазани.Те има всички права да лъжат,обвиняват,набеждават и т.н.,само и само да докажат че са невинни.А на прокуратурата трябва да им е забранено да изнася данни за престъпленията им,кво ако примерно са убили човек,или са искали подкуп,или са завъртяли далавера в милиони.
Може, Лалов.Но трябва да има реципрочност. Същото да важи за адвокатите на подсъдимите, както и за самите подсъдими. Не трябва ли да им се забрани да изнасят напоителни защитни пледоарии пред медиите?
Не че ще мине, но поне се надявам в новия закон да намери място и престъпния състав ОПГ - Обикновена Поръчка за Гешев. Има материал, каза др.Борисов, има......
Защо от няколко месеца прокуратурата системно публикува своя подборка от събрани по време на разследването данни, за някои от които дори не е сигурно, че могат да послужат като доказателства? Защото прокуратурата е некадърна. Не търси доказателства, но често се произнася и по виновността на конкретни лица.
Най-накрая нещо адекватно което да спре внушенията и нарушаването на човешките права