Предложение за мерки, които да бъдат приоритетно включени в плана за действие на правителството

На 16 май 2006 г. беше публикуван докладът на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяване към Европейския съюз. Правителството обяви, че в отговор на доклада подготвя нов план за действие, съдържащ конкретни мерки, с които да отговори на критиките на Европейската комисия.

За да се гарантира разумността и адекватността на този план, експертната общност и неправителствените организации трябва да бъдат приобщени към процеса на неговата подготовка, изпълнение и отчитане и техните препоръки трябва да бъдат взети предвид от правителството.

Планът за действие трябва да гарантира навременното присъединяване на България към Европейския съюз и да ограничи риска от налагане на предпазни клаузи по договора за присъединяване.  За това:

- Правителството не трябва да цели единствено да даде отговор на отделни забележки на европейските експерти. Приоритетите на съдебната реформа трябва да се определят на първо място в интерес на българските граждани, а не за да обслужва нуждите на отделни звена на съдебната власт или на политическите партии.
- При изработване на плана за действие, препоръките на Европейската комисия следва да се разглеждат в контекста на констатациите за нарушаване на правата на човека и ограничаване на независимостта на съдебната власт, които се съдържат в решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу България и в докладите на Комитета за предотвратяване на изтезанията. Системното неизпълнение на международноправните задължения на страната всъщност обуславя и нарастващата загриженост на Европейската комисия по отношение на изпълнението на политическите критерии за членство.
- Чрез този план за действие правителството трябва най-после да поеме ангажимент за постигането на конкретни резултати по отношение на бързината и качеството на правораздаването, а не само да обещава осъществяване на формални стъпки и нормативни промени.
- Освен незабавните мерки, които да отговорят на критиките на Европейската комисия, правителството трябва да работи и по дългосрочни приоритети за реформа на съдебната система, които да решат нейните най-важни структурни и функционални проблеми. За това е необходима конституционна ревизия и не е реалистично тя да се извърши преди средата на септември, когато ще бъде подготвен следващия доклад на Европейската комисия. Независимо от продължителността на сроковете обаче, тези приоритети трябва да бъдат вкючени в плана за действие на правителството и по тях трябва да се търси консенсус. 

Препоръки за дългосрочни приоритети:

I. Изготвяне на серия от законопроекти за изменение и допълнение на Конституцията, засягащи следните основни елементи:

1. Предвидената в последните изменения на Конституцията процедура по освобождаване на висши магистрати от Народното събрание да се запази единствено по отношение на Главния прокурор.
2. Правомощията на министъра на правосъдието за изготвяне на бюджет на съдебната власт, за участие в определянето на квалификацията на магистрати и проверките върху образуването, движението и приключването на делата от съдии да се ревизират или да отпаднат.
3. Да се предвидят ясни механизми за отчетност на прокуратурата (включително и съдържание и последици от доклада на Главния прокурор пред Народното събрание).
4. Правомощията на ВСС - Разделяне на управлението на назначенията и кариерното развитие на съдиите от това на прокурорите и следователите.
5. Парламентарната квота във ВСС  да се определя с квалифицирано мнозинство.

Отговорна институция: МС

Препоръки за краткосрочни приоритети, които могат да бъдат изпълнени преди следващия доклад на Европейската комисия за напредъка на България:

II. Разработване и внасяне в МС на предложения за промени в законодателството в следните области:

1. Закон за съдебната власт – регламентиране на отчетност, прозрачност и вътрешното управление на прокуратурата.
2. Публичност на финансирането на политическите партии – задължение за предоставяне на отчети за всички политически партии, предвиждане на санкции при непредставяне на отчетите, публичен достъп до информацията от отчетите.
3. Свободен и пълен достъп до имуществените декларации на магистрати, депутати, лица от изпълнителна власт.
4. Ясна дефиниция и категорична законова забрана за конфликт на интереси и обществен достъп до декларациите за конфликт на интереси на държавните служители.
5. Модернизиране на процедурите за изготвяне и съгласуване на промени в законодателството – приемане на нов Закон за нормативните актове, гарантиращ гражданското участие в изработването на законопроектите, оценката на икономическия им ефект, разумни срокове на Vocatio Legis заедно с програма от мерки за подготовка на прилагането и последващки оценки за ефективността на законите.
6. Отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани – ревизия на действащото законодателство и приемане на Закон за обезщетяване на гражданите за прекомерна продължителност на делата. Предвиждане на възможност за принудително изпълнение срещу държавни органи.

Отговорна институция: МС; конкретни текстове от отделни закони да бъдат предложени от специализирани НПО                               

Срок: 31 юли 2006 г.

III. Министърът на правосъдието, в качеството си на председател на ВСС да внесе във ВСС конкретни предложения за:

1. Завършване на въвеждането на единна деловодна система и система за управление на документооборота в съдилищата. Реализиране на случайно разпределение на делата въз основа на функционалността на деловодната система.
2. Въвеждане на Единната информационна система за противодействие на престъпността.
3. Законопроект за използване на електронния документ и електронния подпис в съдебната система.
4. Унифициране на методиките за събиране на данни в различните звена на правосъдните и правоохранителните органи с цел валидност и достоверност на данните.
5. Разработване и въвеждане на система за отчетност на изразходването на бюджета на съдебната система и подобряване на капацитета на ВСС за планиране на бюджетните средства.
6. Въвеждане на единен механизъм с добре определени критерии за оценка на качеството на работата на магистратите.

Отговорна институция: МП

Срок: 01 септември 2006 г. 

IV. Министърът на правосъдието, министърът на вътрешните работи и Висшият съдебен съвет да осъществят мониторинг на прилагането на НПК въз основа на разработени критерии като:

1. Осигурят прозрачност, достоверност и публичност на резултатите от мониторинга като ангажират в процеса независими представители на гражданското общество и академичните среди.
2. Предоставят данните за публично обсъждане.
3. Предложат мерки за адаптиране на наказателната политика на държавата съобразно установените данни.

Отговорна институция: МП, МВР, ВСС

Срок: 01 декември 2006 г.

V. Министърът на правосъдието да осигури адекватно финансиране на правната помощ по наказателни, граждански и административни дела.

1. Бюрото по правна помощ да приеме и публикува Програма от мерки за гарантиране качеството на оказваната правна помощ.
2. Прилагането на Програмата да се отчита периодично публично.
3. Да се извършва периодичен независим одит на изразходваните средства за правна помощ.

Отговорна институция: МП

Срок: 30 септември 2006 г.

Институт “Отворено общество” – София
Център за либерални стратегии
Асоциация за европейска интеграция и права на човека
Български институт за правни инициативи
Българска гей организация “Джемини”
Институт за развитие на публичната среда