Предложенията на ГЕРБ за промяна в ИК – необосновани и обслужващи конюнктурни интереси

Предложенията на ГЕРБ за промяна в Изборния кодекс, сред които са свалянето на бариерата за влизане в парламента и връщане на поправката “Първанов” за 31 мажоритарни кандидати, се посрещат със смесени чувства от експертите по изборно законодателство в страната.

Единствената “безспорна” идея е облекчаването на режима за регистрация на независими кандидат-депутати. Въпреки това обаче предложението буди скептицизъм, защото може да генерира ефект, който пак да даде предимство на големите партии.

Предлага се и преференция от 5 % за пропорционалните листи, което е може би единственият пробив в предложението на ГЕРБ, които в дискусиите, преди сами да отменят преференциите за изборите през май, бяха склонни на преференциален праг от 9%, което блокираше възможността за разместване на листата.

"Облекчаване на условията за регистрация на кандидатите или предложението методиката за определяне на изборните резултати да са детайлно описани в ИК са предложения, по които има толкова широко съгласие, че могат да бъдат наречени безспорни. Личният ми проблем е, че точно тези предложения бяха категорично отхвърлени при изработването на сегашния ИК от г-жа Фидосова. Едва ли в персонално качество и на своя глава. Впрочем, ако не ме лъже паметта, гласуването в зала на ИК се състоя под ръководството на председателя на събранието”, каза пред блога "Отворен парламент – граждански гласове“ преподавателят от СУ и бивш член на ЦИК Димитър Димитров.

По думите на Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда предложението за облекчаване на появата на независими кандидати при такъв тип система, която предлагат ГЕРБ, е лицемерно, защото те ще се сблъскат с партийните в едномандатните избирателни райони практически без никакъв шанс.

"При въвеждането на 31 мажоритарни едномандатни райони отпадна регионалната квота за независимите, с която те трябваше да влизат в парламента, ако бяха в конкуренция с кандидати от пропорционалните листи. И така в случая облекченият режим генерира много кандидати, което води до силно разпиляване на гласовете и отчетливо усилване на позицията на кандидатите на големите партии", казва Цонева. Система за избор на мажоритарни кандидати в един тур "работи“ така.

Тя също така е скептична и към смъкване на бариерата от 4 на 3%. “Скептична съм, че това е подход. По-скоро тук прозира конюнктурен интерес, отколкото силна загриженост за отваряне на политическата система. По този начин ГЕРБ цели по-лесно да си намери партньори в един следващ парламент, каквито те виждат в момента в партиите под 4% – НФСБ".

Според дългогодишния наблюдател на избори Стоил Стоилов намаляването на прага на влизане в парламента от 4 на 3% трябва да бъде добре мотивирано.

“Прагът и сега не е висок”, казва Стоил Стоилов. “При много нисък праг се създават условия за влизане на много малки партии със специфични интереси. В същото време се създават условия за плаващи мнозинства по различни проблеми. В условията на ниска представителност на избирателите механичното сваляне на праговете може да не доведе до промяна, ако общото недоверие на електората е високо”, смята той.

Според Димитър Димитров идеята е категорично неприемлива. “Бариерата е една от котвите на устойчивост в изборното ни законодателство”, казва той. По думите му не съществуват никакви основания тя да бъде променяна.

“Изключвам от основанията бакалските сметки. Решението ще е пристрастно и предполагаемо ще "уреди", ще даде предимство на листите, които току-що са постигнали резултат, по-висок от 3%”, казва той. Според изборния експерт, “ако вярваме по-принцип, че правилата в демокрацията се създават, за да се спазват, никога не бихме се съгласили с подобно предложение, защото няма отговор на въпроса защо 3, а не 2 процента. А може би 1.5”.

“Освен това, какво ще правим с тези листи, които все едно могат да се окажат на стотни под бариерата. Подобно предложение прекрасно илюстрира разбирането, че правилата са добри, само ако ни устройват. Как ще вярваме в безпристрастността на законодатели, които не вярват, че правилата трябва да бъдат еднакви за всички", твърди още Димитров.

Според него същите аргументи важат с пълна сила и за идеята да се върнем към избор в 31 мажоритарни района.

“По принцип не би могла да съществува демокрация и по-точно върховенство на закона и правов ред, ако законите се пишат, за да "ни устроят". Изключвам "суверенната или дирижирана евразийска форма на управление", архитектите на която настояват, че е демокрация. Там, между другото, бариерата е променяна многократно с очевидния мотив да устрои едни, в общия случай в полза на суверена или диригента".

Анализът на Антоанета Цонева показва, че при 31 мажоритарни в един тур означава, че всеки, който има подкрепа около 20%, ще спечели, което прави мажоритарните кандидати на практика кандидати на големите партии. На предишните избори през 2009 г. от 31 мажоритарни места ГЕРБ взе 26, а пет - ДПС, припомни председателят на ИРПС. Кандидатите на ГЕРБ са печелили в мажоритарни райони през 2009 г. с подкрепа от 30 до 50 процента. Ако сега има повече кандидати, защото системата привидно се отваря пред тях - големите ще вземат безпрепятствено "своето“ във всеки един едномандатен избирателен район, коментира Цонева.

Според Кодексa за добрите изборни практики на Венецианската комисия, големината на избирателните райони (население/избиратели), не следва да се разминава с повече от 10 процента (един спрямо друг), като максимумът е 15%, и то при специални условия (например защита на малцинства).

Този стандарт се поддържа, за да бъде гарантирана еднаквата тежест на гласа на всеки избирател. При нас те се разминават в пъти. 209 места се разпределят в многомандатните избирателни райони (МИР) на базата на единната норма на представителство, а при 31 места всеки мажоритарно избран  народен представител ще представлява в пъти повече граждани, отколкото който и да било представител, избран по пропорционалната система.

Така се въвежда силна неравностойност по отношение на представителството, което е неправилно и недемократично. За да имаме такъв подход, като задължително условие трябва да се прекроят избирателните райони и да се уеднаквят по брой население и избиратели, нещо, което нито една партия не заявява като намерение, заключи Цонева.  

Идеята за 209 пропорционални и 31 мажоритарни народни представители е неприемлива и според Стоил Стоилов. При сегашната разлика в размера на МИР тежестта на мажоритарния мандат е недопустимо различна и създава неравнопоставеност, казва Стоилов.

“Малкият брой мажоритарни мандати не дава достатъчна мотивация за гласуване. При мажоритарно гласуване в един тур в големите МИР се губят много гласове и голяма част от избирателите остават непредставени. При въвеждането на т.н. мажоритарен елемент е необходимо преформатиране на избирателните райони или групиране на сегашните по брой на мандатите и определяне на мажоритарните мандати като процент от общия брой мандати. При такъв малък процент мажоритарни мандати не се постига целта за пряко представителство на избирателите”, казва Стоилов.

Според него 209 пропорционални мандата с праг 3% е още един аргумент, който трябва да се разгледа. Недопустима е разликата и неравнопоставеността между пропорционалните мандати в малките и големите МИР, казва Стоилов. В малките МИР (4 мандата) на практика 50% стават мажоритарни, а в големите (над 10 мандата) - под 20%. Ако се запазят сегашните МИР, то броят преференции следва да е процент от броя на мандатите в съответния МИР, допълва той.

Относно призивите на ГЕРБ да се изчистят избирателните списъци, но с не много ясна аргументация как ще стане, бившият член на ЦИК Димитров твърди, че "с призиви ГРАО да прочисти избирателните списъци ще постигнем резултат, не много по-различен от настоящия”.

“Без да се създаде регистър на избирателите, проблемът с прекомерния брой записи в избирателните списъци не може да бъде решен. Останалото са празни приказки, нещо като "седянка", с която стана популярен г-н Орешарски в предишната си битност на финансов министър”, казва той.

Според Стоилов предложението е с “неясна мотивация и неясен резултат”. “Може да се предполага, че резултатът ще е "боклук на входа – боклук на изхода“. Избирателният списък не е списък на гражданите. Необходима е регулация за изготвяне на изборен регистър. Това следва да бъде списък на гражданите с избирателни права, които са заявили решението си да упражнят тези права. Изборната администрация следва да поддържа този регистър”, смята специалистът.

Той смята също, че за нарастване на изборната администрация е нужна детайлна мотивация.

По принцип еманципирането на изборната администрация от правителството и общинските администрации е добра идея, но може да бъде само в рамките на нова философия за изграждане на ЦИК и независима изборна администрация.

На сходно мнение е и Антоанета Цонева, която твърди, че само увеличаване на броя на администрацията на ЦИК от 14 на 28 души, но без ясни процедури и разписани задължения, не е реформа. И сега протоколите на ЦИК се правят от шестима стенографи, но нито един протокол не е достъпен на страницата на комисията от април насам.

Предложението на ГЕРБ игнорира напълно необходимостта от реформиране на начина, по който медиите отразяват изборите, казва тя. Нито дума за политическата реклама, дори ГЕРБ не са си дали труд да коригират определението за „агитация“, което сами въведоха и всички определят като крайно несъстоятелно.

По думите на Стоилов печатането на бюлетините в БНБ също е проблем, който има отношение към сигурността и доверието в изборната процедура – номерирани бюлетини, полиграфическа защита, точна рекапитулация, номерирани протоколи, наказателна отговорност за нарушаване на процедурата и др.

“Ако БНБ има капацитет, няма причини да не изпълни бюлетините. Ако няма доверие, и в печатницата на БНБ могат да бъдат напечатани в чужбина”, казва Стоилов.

Според него предложението за отнемане на субсидиите на малките партии е непрецизирано. Общественият интерес предполага механизъм за финансиране на нововъзникнали политически субекти. Предложенията в момента са "на парче“ и в контекста на сегашната практика. Партиите на статуквото трябва да бъдат принудени да отворят касичката. Полезно би било да се дискутира намаляване и таван на субсидията и създаване на механизъм за финансиране на нови играчи.

Според Цонева въпреки че ГЕРБ казват, че поддържат методиката за определяне на изборния резултат да е част от кодекса, самата партия не предлага такава. "Такава методика, предложена от тях, няма, което прави предложението слабо, да не го наречем несериозно", казва тя.

_______________________________________________

*Текстът е от блога “Отворен парламент – граждански гласове”.