Предпазлив съм към идеята за президентски съвет по престъпността

Г-н Дончев, на среща в сряда между президента, главния прокурор, министъра на вътрешните работи и главния секретар на МВР бе решено към президента да се създаде съвет за координация на борбата с престъпността. В една парламентарна република там ли е мястото на подобен орган?

Този т.нар. съвет за координиране на борбата срещу престъпността, доколкото разбирам, няма да бъде създаден със специален закон, както бе сформиран Консултативния съвет за национална сигурност, например. Така че той все още няма някаква определена регламентация. Не е и предмет на някакво специално политическо споразумение между парламентарно представените сили, доколкото ми е известно. По принцип се отнасям предпазливо към идеята. Нормално и естествено е всички отговорни лица в страната, включително и президентът, да са ангажирани с проблемите на престъпността. Естествено обаче е и отговорността да се носи от институциите и лицата, които по закон и по конституцията са определени да го правят. В този смисъл, смятам, че всяка инициатива, която е насочена към противодействие на престъпността в страната, е полезна и бих я приветствал. Но заедно с това тя все пак трябва да има своята законова и конституционна форма.

С идеята за създаване на този съвет президентът не прескача ли малко изпълнителната и законодателната власт? Не си ли присвоява правомощия, които по принцип той няма?

Не съм склонен да подкрепя тази крайна теза за присвояване на правомощия. Поначало моето виждане е, че идеята за създаването на този съвет е по-скоро на съветниците на президента. Затова и вероятно в него повече участие ще вземат тези съветници и сигурно лица, които са експерти и имат информация за това, какво се прави.

В някои всекидневници се появи информацията, че там ще участват представители на МВР, следствието и прокуратура.

За това бихме могли да говорим, когато има някаква регламентация, а на този етап знаете, че я няма. Но не можем да говорим за някакъв отказ от участие в каквото и да било начинание срещу престъпността, просто твърдим, че това трябва да бъде ясно изяснено.

Президентът търсил ли е контакт с парламентарното мнозинство относно този съвет? Говори се, че ще бъдат поканени представители от различните политически сили.

Аз лично не мога конкретно да отговоря на този въпрос. Идеята за този съвет беше анонсирана на среща на президента с някои представители на съдебната власт. Преди да има конкретна регламентация, не можем да се ангажираме с ниво на участие, още повече, че нямаме и яснота какви точно функции ще изпълнява и какви решения той би могъл да взема.

Ако бъде създаден такъв орган и в него бъдат поканени представители на изпълнителната и може би на законодателната власт, ще настоявате ли това да бъде регламентирано в закон?

Тук въобще не може да става въпрос за каквото и да било настояване, защото съм сигурен, че не може да има разумен човек, който да смята, че подобен орган или съвет може да работи без регламентация. По-скоро въпросът е да се вземе подходящото решение какъв вид да бъде тя. И аз смятам, че ако се облегнем на практиката, създадена до този момент, би следвало за съществуването на такъв орган да има специален закон - по подобие на КСНС. А дали трябва да съществува такъв орган, в какъв вид той трябва да съществува, какви ще са неговите правомощия, представителите на кои институции ще включва, това е съвсем друг въпрос, който аз смятам, че трябва да се обсъжда на подходящото място. Това подходящо място е пленарната зала на Народното събрание.

През тази една седмица след престрелките като че ли всички правозащитни институции си прехвърляха отговорността. Ръководството на следствието например се оплака, че не е било поканено при изготвянето на концепцията за борба с престъпността.

По принцип при изготвянето на всички концепции, свързани с борбата срещу престъпността, са взети мненията на съответните институции. Аз не мога да коментирам конкретно за това кой, кога и къде е присъствал. Що се отнася до прехвърлянето на топката - нормално е при една по-сложна обстановка всички ангажирани с борбата срещу престъпността органи и институции да тълкуват обстановката, меко казано, в своя полза. Отговорност понякога за неналагането на мярка за неотклонение на доказан престъпник може да има и следствието, и прокуратурата, и полицията при недобре свършена оперативна или процесуална работа. Въпросът е ние, парламентаристите, да дадем възможност със съответната законодателна рамка на тези служби да си вършат работата. Знаете, че в последните години това не беше направено - координацията между тях не вървеше. С тази съдебна реформа, която сме почнали и беше подкрепена официално от всички политически сили, се стараем да създадем нова степен на отговорност във всички институции, а също и в конкретни длъжностни лица в борбата срещу престъпността. Така че, всеки да носи отговорността за своите действия или бездействия.

В този смисъл какво е вашето лично мнение относно идеята прокурорите да могат да арестуват? Тази теза отново бе лансирана вчера?

По принцип при изработването на цялата стратегия винаги е била застъпвана идеята, че е добре съдът да взема решенията във връзка с мерките за неотклонение, защото пред него двете страни - прокуратурата и защитата трябва да дадат своите доказателства. Затова и моето лично мнение е, че налагането на мярка за неотклонение е по-добре да става от съда.

Създаде се впечатлението, че всяка една институция се възползва, за да дърпа чергата към себе си. Бойко Борисов поиска повече средства за полицията, както и спешни промени в 6 закона - вие му ги обещахте. Филчев вчера заедно с БСП отново лансира тезата, че трябва да се приеме поправката в ГПК, според която прокуратурата да може да атакува пред съда сделки.

Всъщност голяма част от законите, които бяха цитирани след тази среща между ръководството на НДСВ и Бойко Борисов, вече са внесени в парламента и са приети на първо четене. Ние сме направили първата стъпка. Мога да ви кажа, че приоритетите на парламента след ваканцията ще бъдат приемането на НК и НПК, законът за оръжията и този за МВР.