mediapool.bg Ти си това, което четеш

Председателството като опит за фина балканска бродерия с безопасна игла

Полина Паунова | 10:30 | 29 декември 2017 | 10 коментара

Новата година още не е настъпила, но вече се знае кое ще е доминиращото за нея събитие – първото българско председателство на Съвета на ЕС, съпроводено с големи очаквания и вълнения. След като поканените от Mediapool анализатори и общественици споделиха своите оценки за политическите събития и медийната среда в България през 2017-та, потърсихме техните прогнози и за председателството. Всички те обръщат внимание на комичната страна на ситуацията – а именно как всичко е подчинено на идеята "да не се изложим пред чужденците", но и на опасната тенденция председателството да се ползва като "бухалка" срещу несъгласните с управлението вътре в страната.

Ето какво казват политологът Евгений Дайнов, карикатуристът Христо Комарницки, журналистът Мария Спирова и финансистът Никола Пенев (и двамата живеещи във Великобритания), както и юристът Иван Брегов и актьорът Владимир Пенев, към които Mediapool се обърна с въпроси.

И какво е това "председателство" – какво да очакваме от него през първите 6 месеца на идната година?

Христо Комарницки (карикатурист): Не очаквам от хора, които нямат визия за собствената си страна, да успеят за шест месеца да направят нещо смислено за цял съюз. Официалните власти ще опитат да превърнат фамозното Председателство в помпозно пропагандно мероприятие в стилистиката на социализЪма. А отделни групи от обществото ще опитат да привлекат внимание с различни форми на улични протести.

Хубавото и лошото е, че след шест месеца всичко ще свърши, и Територията ще потъне в обичайната си летаргия.

Мария Спирова (журналист): Просто дойде нашият ред и съм сигурна, че очакванията на всички замесени са пределно ниски, но че, тъй да се каже, пак ще бъдат подкопани успешно. Можем да очакваме институционално спотайване и отказ дори от символно лидерство по спешните въпроси пред Европа - в публикуваната ни програма с приоритети, например, Брекзит не съществува изобщо.

Можем обаче да очакваме завишен интерес на западни медии към България, само че не по ухаещия на рози начин, който МВнР си представя. Гражданското общество би трябвало да се възползва от този "прозорец" и да ескалира до европейско ниво сериозните проблеми в съдебната система, екологията и антикорпуционното законодателство, които кореспондират с почти пълна точност проблемите в Полша, днес във фокуса на безпрецедентни санкции от ЕК. Брюксел най-сетне разви чувствителност на тема източноевропейски ренегати и правителството трябва да започне да дава отговори на трудни въпроси.

Никола Пенев (финансист): Председателството би следвало да е по-скоро отговорна задача - временно сме в челото на ЕС, който минава през всякакви кризи - Брекзит, бежанци, възход на фашизма. На практика нищо няма да получим, защото веднъж поставил се явно в услуга на руския интерес, Борисов няма да може да прокарва темите, наистина важни за България.

Евгений Дайнов (политолог): Председателството е истерия: "да не се изложим пред чужденците" (навън) и бухалка срещу несъгласните (вътре). Ще се изложат, което ще е смешно. А бухалката няма да сработи, както им се иска, което ще е отрадно.

Иван Брегов (юрист): Не завиждам на можещите хора в администрацията - не стига, че трябва да работят и заради некадърните си политически назначени колеги, ами сега и още умения ще се изискват от тях. А за награда, като мине "европредседателството” - завистта на негодните ще ги превърне в лесни жертви.

На макрониво - 6-те месеца "председателство" ще укрепят стабилността - нашите политици ще се правят на заети, за да прикриват безидейното си поведение и неумението да взимат управленски решения в критични ситуации.

Очаквам да е много комично - нещо като опит за фина балканска бродерия с безопасна игла. Жалкото е, че България исторически винаги е била фактор, щом се наложи - достоен съюзник на Германия през 20-те и 30-те г. на ХХ век, след това, макар и сателит на СССР - доста успешен. А сега, когато се водим съюзници на старите демокрации, нямаме адекватен политически елит, който да изпълнява водеща роля.

Владимир Пенев (актьор): Въпреки че наистина родният политически живот по-скоро ме натъжава, това с председателството може би ще е смешно. Този провинциален повик "да не се изложим пред чужденците", разбирайте – да стегнем редиците, за да изглеждаме прилично, ми се вижда умилително забавен. Не знам, докато бях министър (на културата в служебния кабинет на Марин Райков-бел.ред.) ходих в Словения за някакво съвещание и попаднах в центъра, който са построили за тяхното председателство – искам да кажа, че не са ремонтирали стара сграда от преди 40 години и от тая гледна точка мога да кажа, че нещата са несравними. Много сме тъжно смешни и някак жалки в напъните си.

Още по темата
  • 29 декември 2017
Още от Анализи и Коментари