Предсрочното разпускане на ВСС ще е вредно

Според министъра на правосъдието Христо Иванов предсрочното прекратяване на мандата на Висшия съдебен съвет (ВСС) ще е вредно.

„Ако искаме следващият състав на ВСС да започне с по-високо чувство на независимост, това означава, че този трябва да си довърши мандата. Но не просто да изчака края му, а да си свърши работата", каза Иванов в неделя пред БНР по повод на поставеното от лидера на ДСБ Радан Кънев искане за оставка на членовете на съвета.

Според министъра има граница на безотговорност от страна на ВСС, която е търпима. "Аз ще работя да си изпълни ВСС мандата като време и задължения дори и с риск да прехвърчат искри", каза той.

Иванов припомни съмненията за това, че делото за несъстоятелността на КТБ не е разпределено както трябва и че назначената проверка е установила три факта – че делото не е разпределено както трябва, че обясненията на ръководството на СГС не издържат на проверка, т.е. няма обяснение за тези нередности, и че софруерът, който се прилага за случайно разпределение и е бил приложен за това дело, не е осигурен срещу манипулация, която не оставя следи.

„Тук към сюжета се добавя и ситуацията с френската фирма и нейната несъстоятелност в същото отделение на същия съд, разпределено с помощта на същия софтуер. Стои въпросът за ВСС – какво той ще направи, за да осигури случайното разпределение на делата без възможност за намеса. Ситуацията наистина е кризисна. Ако ВСС не излезе с ясен план какво прави с този проблем, в максимлано бърз срок да осигурим някакво достатъчно високо ниво на увереност, че разпределението на делата не може да бъде манипулирано, ще трябва да търсим други екстрени извънредни мерки, като например МС да осигури някакъв извънреден ресурс. Някой в тази държава трябва да поеме отговорност”, заяви Христо Иванов.

По думите му случайното разпределение на делата е антикорупционна гаранция и изискване на закона.

„Когато се окаже, че това изискване на закона с години наред е прилагано по един меко казано спорен начин, без да се осигури необходимото ниво на сигурност на софтуера - това е скандал. Това говори за култура на затваряне на очите и за култура на непоемане на отговорност. Разпределението на делата освен това има пряка връзка с натовареността на съдиите”, добави Иванов.

Според него френският посланик достатъчно коректно е индикирал, че има проблем, който очевидно е в полезрението на френското правителство.

„Нашите институции е по-добре, вместо да говорят за приличие на дипломатическия протокол, да помислим как да осигурим доверието в нашата страна, продължи министърът и подчерта, че ние сме част от европейското семейство и в този смисъл неговото предпочитание е, когато между приятели има проблем, той да се назовава ясно. Аз по скоро бих благодарил на г-н Дьо Кабан, каза Иванов.

„Oсвен да говорим за реформа, освен да дискутираме законодателни промени, организационни промени, готови ли сме, когато има конкретни казуси, конкретни съмнения за нередности, конкретни разкрития за това, че ключови елементи от гаранциите против корупцията не работят, да поемем отговорност? Това са двата коловоза на реформата. Имахме среща с експерти от ЕК и освен да им обясним какви велики планове имаме за бъдещето, хората питат за едно много просто нещо – има ли готовност в българските компетентни институции, когато има конкретни факти и индикации за нещо нередно, да реагират адекватно, решително и с последователност. Това е въпросът, който стои пред и нас, и пред ВСС, и пред прокуратурата, и пред изпълнителната власт и парламента”, каза министърът на правосъдието.

До Коледа ВСС ще реши как най-бързо да се въведе централизиран софтуер за случайно разпределение на делата

ВСС ще реши най-късно до Коледа как по най-бързия начин да се въведе централизиран софтуер за случайно разпределение на делата, каза също пред БНР членът на ВСС Милка Итова. От обясненията на Итова, която е част от поддържащото статуквото в системата мнозинство в съвета, обаче стана ясно, че бързо решение на проблема едва ли ще има.

Тя припомни, че ВСС е взел това решение още преди година – за създаване на централизиран софтуер за случайно разпределение на делата. След това е започнал проект по Оперативна програма „Административен капацитет” (ОПАК), който трябва да приключи към края на 2015-та.

Итова провела среща с ръководителя на проекта по ОПАК, за да разбере дали е възможно частично прекратяване на проекта по отношение на модула за случайно разпределение на делата, за да не се стигне до двойно финансиране, ако ВСС преди Коледа вземе решение веднага да се създаде нов софтуер за случайно разпределение на делата, финансиран от Министерския съвет.

„Параметрите по проекта са такива, че ако бъде прекратено частично процедурата за този модул – това би онзачавало, че трябва да се прекрати целия проект, тъй като този модул е голяма част от проекта. Ако така стоят нещата, това не е разумният вариант. Ако ние вземем решение, то също би означавало обявяване на обществена поръчка и реално в най-добрия случай през лятото на 2015-а би могло да има такъв софтуер. Според мен най-логичното решение е да се продължи работата по проекта, финансиран от ОПАК – тогава този софтуер ще бъде финансиран със средства от ЕС”, каза Итова.

Според нея обаче случайното разпределение на делата не е основният проблем на съдебната система. „Проблемите, които интересуват магистратите, са преди всичко кариерното развитие, решаване на проблема с натовареността, подобряване на начина на атестиране и заплащането им, осигуряване на чувството за независимост, но не и най-вече случайното разпределение на делата”, каза тя.