Представители на управляващите: Никъде в териториалните планове няма ангажименти и дати за затваряне

Депутатът от ПП-ДБ и зам.-председател на парламентарната комисия по енергетика Радослав Рибарски смята, че протестите на енергетици и миньори изглеждат все по-политически. Пред БНР той обясни това с наближаващите местни избори. Същевременно трети ден продължават протестите на енергетици и миньори и блокадата на ключови пътища с искане за оттегляне на изпратените вчера в Брюксел от правителството териториални планове за справедлив преход.

"Дълги месеци се търсеше решение, много разговори се проведоха, много обществени обсъждания. Сега виждате, че се отказва и разговор. Така че изглежда все по-политически предвид това, че влизаме и в кампания за местни избори. Виждаме и синдикални лидери в листите за общински съветници. Най-вероятно не се търсят отговори и решения за тези хора, а се провокират политически с оглед предстоящите местни избори", коментира той.

По думите му само в Стара Загора са проведени 3 обществени обсъждания. Според него дългото отлагане на този въпрос стои в основата на нещата.

"Вече в този преломен момент, когато ние сме на път отново да изгубим едни средства, които са жизненоважни за този регион, за да премине през този преход, който се очертава така или иначе. Той е видим и сега. И в момента е намален добивът на мините, ТЕЦ-овете не работят на пълната си мощност. Именно това намалява свежият приход на ресурс, а заплатите на тези хора трябва да се плащат. Този териториален план е именно за справяне с тези последици от увеличаващите се въглеродни емисии и липсата на пазар за тази енергия, която в сегашната ситуация се оказва непродаваема и те трупат загуби".

Рибарски напомни, че другите държави са подали териториалните си планове и вече се възползват от отпуснатите средства, като се вкарват в икономиката по региони: "Тези опасения на хората там не са толкова големи, както при нас, които чакаме до последния момент, последния срок, с много напрежение да подадем своите планове. Има редица възможности, които предоставя ЕС, за подпомагаме, когато се загуби заетост в такива региони".

За него напрежението е необяснимо. Териториалните планове, заедно със средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, са ресурс, от който България трябва да се възползва, категоричен е депутатът.

"Иначе сами трябва да се борим с последствията от ангажиментите, които са поети със "зелената сделка", години преди да се появи ПП. Сега виждаме последствията. Това не е във връзка с това кой е на власт. Това е дългосрочна политика, която някой е отказвал да води в правилната посока".

Управляващите и ЕК мислят за инвестиции в регионите, каза Рибарски. По думите му планът цели да насочи свеж ресурс в индустрии, които трябва да бъдат развити и да няма сътресения и шок при рязко намаляване на производството.

"Нека диалогът продължи, но с ясни и конкретни искания, съобразени с регламента, който териториалните планове следват. Необосновани искания, като механизма за капацитет, който беше пропилян преди 4-5 години, към момента е съвсем друга битка, която не засяга териториалните планове и ще трябва да се води на друго ниво. Никъде в териториалните планове няма дати за затваряне. Ефектите от декарбонизацията на цяла Европа са видими вече в региона и е крайно време да се изправим пред проблемите, а не да ги отлагаме за пореден път", отбеляза още заместник-председателят на парламентарната енергийна комисия.

Териториалните планове не поемат ангажименти за затваряне нито на мини, нито на електроцентрали. Това заяви пред БНР в неделя Красимир Ненов, заместник-министър на енергетиката.

"Териториалните планове адресират ефектите от енергийния преход и създават възможности за нови икономически дейности и качествена алтернативна заетост", обясни Ненов и подчерта, че след вчерашната среща на министъра на енергетиката Румен Радев с ръководствата на "Мини Марица изток" и ТЕЦ "Марица изток 2" и синдикалните организации в двете предприятия добрата новина е, че енергийната сигурност на България е гарантирана.

"Предприети са всички мерки и от двете дружества да работят безопасно и надеждно и през предстоящия есенно-зимен период", посочи зам.-министърът.

"В Териториалните планове е предвидено да се откриват нови работни места в индустрии, свързани с устойчиви енергийни решения, за социална подкрепа и за разнообразяване на местната икономика. Конкретни проекти в Териториалните планове не са предвидени, тъй като те са етап - планиране, а следващият етап - програмиране, който включва подготовка за насоки за провеждане на конкурси, обществени обсъждания на тези насоки, организация на публични и прозрачни процедури за избор и одобряване на проектите, предстоят и ще бъдат организирани едва след одобрение на Териториалните планове. Отговорната институция за управление на тези средства е МРРБ", обясни Красимир Ненов.

По думите му българската електроенергийна система разчита на мощностите на тези мини и електроцентрали.

"Говорим не само за комплекса "Марица изток", но и за регионите на Перник и Кюстендил. Очакванията са за хоризонт на работа на тези мини и електроцентрали до 2038 г., съгласно препоръката във вид на Пътната карта, приета от правителството и представена в Народното събрание".

Зам.-министър Ненов посочи, че има натрупан през годините дефицит на доверие между управляващи и миньори и енергетици, но подчерта, че най-важното е да има диалог.

"Трябва много по-активно и откровено да се комуникира, за да се навакса този дефицит. Във времето са изпращани много противоречиви сигнали, които са били в посока "светло бъдеще", а действителността хората я виждат", подчерта той.

Красимир Ненов изтъкна, че себестойността на електроенергията, произведена от въглища, расте заради увеличение на цените на въглеродните квоти, но същевременно електроцентралите работят надеждно и ефективно и имат характеристики, които са полезни и ценни за стабилната работа на енергийната система.

"В отсъствието на мощности с подобни характеристики има риск за надеждната работа на електроенергийната система. Затова е важно да останат достатъчно дълго на работа въглищните централи, дори с по-малка степен на използваемост, в определен минимален състав, докато бъдат заместени от други мощности с подобни характеристики, за да може системата да работи надеждно", посочи той.

По думите му ядрената енергетика има ключова роля за страната и за в бъдеще: "Правителството работи в такава посока - да развие на площадката на АЕЦ "Козлодуй" нови ядрени мощности, които да бъдат изградени и към 2035 г. да влезе нов ядрен блок с нетна мощност поне 1 GW (Гигават) и няколко години по-късно още 1 GW. Площадката в "Белене" остава ядрена площадка, независимо дали оборудването, което се намира там, бъде продадено на Украйна. България може да планира нови ядрени мощности в бъдещ момент. Но приоритет е развитие на нови ядрени мощности на площадката на АЕЦ "Козлодуй".”