Предстоящите местни избори във Франция - тест за президента Макрон

В сянката на коронавируса и в обстановка на продължаващо от месеци остро социално напрежение французите ще гласуват на местни избори на 15 и 22 март. Този вот ще е важен тест за президента Еманюел Макрон.

Близо 48 милиона избиратели са призовани да изберат над 500 000 общински съветници, които след това ще изберат кметовете на 34 970 общини за следващите шест години.

Тези емоционално обагрени избори - кметовете са любимите хора на изборна длъжност на французите - може обаче да бъдат белязани от ниска избирателна активност заради коронавируса. Отлагане на датата на изборите изобщо не е на дневен ред, подчертаха вече властите, които планират да поставят хидроалкохолен гел и медицински маски на входа на избирателните секции.

Страхът от вируса може да се отрази на организацията на вота, особено в селища, които са разположени в огнища на зараза, както и на преброяването на бюлетините от доброволци. "Хората не държат непременно да докосват стотици бюлетини точно сега", обобщи редовен участник в секционни комисии.

Тест за Макрон

В страна, която е под постоянно напрежение от края на 2018 г. заради кризата с "жълтите жилетки", дългата стачка срещу пенсионната реформа, протестите в болниците или в образованието, местните избори ще бъдат важен тест за Еманюел Макрон и лозунга му "Нито десница, нито левица", с който дойде на власт през 2017 г.

Очаквайки този прочит, държавният глава омаловажи и подчерта местния характер на вота. "Няма да смятам, че хората гласуват за този или онзи кандидат, защото подкрепят или не подкрепят президента. Мисля, че това не е вярно и няма автоматично да извличам поуки за националната политика" от тези избори, подчерта той в началото на годината.

Все пак, "тези избори ще са много ценен показател до каква степен макронизмът е проникнал на местно ниво", смята Марсиал Фуко, директор на Центъра за изследвания на френския политически живот.

Залогът за президентската партия "Република, напред", която беше създадена през 2016 г. и следващата година осигури президентския пост на Еманюел Макрон, е да се провери "дали може да повтори на местно ниво постижението си от 2017 г." и дали може да спечели големи градове като Лион, Страсбург или, разбира се, Париж.

Нещата не изглеждат добре в столицата, където бившият кандидат Бенжамен Гриво, който е от верните хора на Макрон, се оттегли от надпреварата през февруари след излъчването от руски активист на лични видеозаписи със сексуален характер. Той бе заменен от тогавашната министърка на здравеопазването Аниес Бюзен.

"Париж, естествено, е град, който ще привлече вниманието на международните наблюдатели. Мисля, че на европейско ниво всички внимателно ще следят резултатите на партията на Еманюел Макрон", смята научният сътрудник от Националния център за научни изследвания Брюно Котр.

Лидерът на "Република, напред" Станислас Герини постави като национална цел спечелването на 10 000 места на общински съветници. Според Фуко това е твърде дързък залог в сегашния социален контекст.

Завръщане на разделението ляво-дясно?

Сред макронистките кандидати има десет министри, включително премиерът Едуар Филип, който е кандидат в западния град Хавър. Има опасност те да платят на местно ниво за националната политика на партията си. Силовото приемане в началото на месеца на пенсионната реформа, която беше предизвикала продължила повече от месец транспортна стачка в Париж и демонстрации в цяла Франция, не прави особено добро впечатление.

Дясната и лявата опозиция, които бяха премазани след победата на Еманюел Макрон на президентските и парламентарни избори през 2017 г., пък се надяват да възстановят позиции на сегашните избори, като залагат на отдавнашното си местно присъствие.

Левицата се надява на "момент на възраждане" по думите на лидера на социалистите Оливие Фор. Техен член е настоящата кметица на Париж Ан Идалго, която в допитванията е с изравнени позиции с дясната си съперничка Рашида Дати.

В редица градове Социалистическата партия се явява в обща листа с еколозите. Те се кандидатират самостоятелно в други градове и като цяло са набрали инерция след успешното си представяне на европейските избори от май 2019 г., а темите им се включват в програмата на всички кандидати.

Отдясно "Републиканците", които ръководят една трета от градовете с население над 9000 жители след "синята вълна" на общинските избори от 2014 г., залагат на запазването им, особено на южните си крепости Марсилия, Тулуза и Бордо.

"Мисля, че социалният климат отново ще мобилизира редиците на левицата и десницата между двата тура", прогнозира Фуко.

Крайнодесният Национален сбор, който ръководи десетина града с население над 9000 жители, от своя страна се явява с по-малко листи, но се надява на повече победи.

По БТА