Предстоящото закриване на детски домове може да демотивира сегашните грижи

Грижата за децата в социалните домове, които подлежат на закриване, може да се влоши заради демотивацията на служителите в тях, които ще останат без работа след извеждането на малчуганите в центрове от семеен тип или защитени жилища. Това предупредиха от Ноу-хау центъра за алтернативни грижи за деца (НХЦАГД) към Нов български университет в понеделник по време на конференция по темата за извеждането на деца от домове в понеделник.

 

По думите на ръководителя на центъра Галина Маркова, големият страх на участниците в процеса на всички нива е новите резидентни услуги – центрове за настаняване от семеен тип и защитени жилища – да не се превърнат в малки институции. За момента обаче липсва яснота как това да се предотврати и да се преодолее този риск.

 

Ключови се оказват липсата на съдействие на родителите на изоставените в домове деца с увреждания, както и демотивацията на хората, работещи в институциите в момента, на които се пада грижата да подготвят децата за извеждане, тъй като те са единствените значими възрастни за тях.

 

Всеобщото мнение на хората, които работят в домовете, е, че за децата е по-добре да останат в близост до тези места и с тях да работят част от хората, с които те са свикнали, както и да запазят училищата, в които учат, личните си лекари, приятелите. Така децата щели да получат по-качествен живот, индивидуален подход и възможности за интеграция, но се запазват сигурността и установените отношения в досегашните им възпитатели.

 

Освен това, в тази версия на процеса местната власт може да запази част от персонала и съпътстващите услуги, коментира Маркова.

 

Според проучвания на центъра, общините се страхуват от изпълнението на ангажиментите им по извеждането на деца от социалните домове и гледат на себе си като на изпълнители на външно зададена политика, чиято функция се изчерпва с даване на пари и "докладване" на по-високо ниво. Освен това местните власти се опасяват, че ще им се наложи да дофинансират новите услуги и са предпазливи при разкриването им. Местната власт често говори за себе си като за "обезвластена" и само даваща пари, но без глас при вземането на реални решения, сочи изследването.

 

Експертите обясняват това и с липсата на лична активност и ангажираност от страна на изпълнителите на политиката на деинституционализация на местно ниво. На местно ниво много институции са въвлечени в процеса, но няма яснота по отношение на отговорностите им, каза Маркова. Тя обясни, че макар общините да играят ролята на доставчици на социални услуги, методиките и методологиите им се разработват от Агенцията за социално подпомагане, което не дава възможност за гъвкавост на услугите в съответствие с местните особености. Вследствие на това липсва и усещането за свобода за вземане на решения. Централизираният подход е предпоставка за блокиране на местната инициатива, заключват от НХЦАГД.

 

Малко участие в предоставянето на грижи и услуги в общността има неправителственият сектор, особено в малките общини. В някои случаи общините предпочитат да предоставят сами съответните услуги, защото това им носи допълнителни средства и възможности за развитие техните собствени служители, обясняват от НХЦАГД. Освен това, често тези услуги се ползват с цел намаляване на безработицата в съответната община. Капацитетът на общините обаче рядко е на достатъчно добро ниво, което води до преразход на ресурси, докато квалификацията и специализацията на неправителствените организации остава неизползван ресурс за повишаване на качеството и оптимизиране на разходите, предупреждава Галина Маркова. Тя посочи също така, че някои организации, особено чуждестранните, не познават политиката на деинституционализацията и инвестират в съществуващите институции по начин, който стимулира статуквото и не води до промяна.

Споделяне
Още от България

Кой да замени Борисов като премиер на кабинет в рамките на този мандат?