Предстоят "особени" избори

Правителството на Сергей Станишев е едно от най-малко обичаните изобщо. Пет-шест месеца преди изборите 76% от хората казват, че не харесват управлението на тройната коалиция срещу 15% на обратното мнение, показват данни на "ББСС Галъп", представени във вторник от Андрей Райчев и Кънчо Стойчев.

Те дадоха сравнение с правителството на Симеон Сакскобургготски, приключило мандата си с 66% неодобрение и 23% одобрение.

При това положение в момента ГЕРБ се радва на най-голямо одобрение - 35%, следва БСП с 25%, Атака с 14%, ДПС с 9%, СДС е с най-голямо доверие от десните формации – 7%, ВМРО с 6%, НДСВ и ДСБ с по 5%.

Ако изборите бяха сега, 24.1% от избирателите щяха да гласуват за ГЕРБ, 20.3% за БСП, ДПС с неизменните 8%, Атака с 6.2%. СДС биха взели 2.8%. ДСБ – 1.9%. Това са партиите, които имат шанс да влязат в следващия парламент, тъй като посочените проценти са при 100% избирателна активност, а реално тя ще е около 50 на сто и изнесените цифри се удвояват.

За НДСВ биха гласували 1.4% хората, за движение "Напред" -1.1 на сто.

Много добър ход на НДСВ е да се разграничи

Според Андрей Райчев НДСВ разполага с много добри ходове, така че да се разграничи от всичко негативно, с което се свързва сегашното правителство и да влезе в следващия парламент като центристка партия.

С наближаването на изборите участниците в управляващата коалиция ще започнат да имат отчетливи интереси и НДСВ трябва да заяви своята независимост, каза Райчев в отговор на въпрос за евентуално напускане на коалицията от страна на НДСВ. По думите му електоратът на НДСВ е "личен, персонален, преди всичко на Симеон Сакскобурготски, но партията има и много силни играчи, като Меглена Кунева, Милен Велчев, Соломон Паси, Даниел Вълчев".Той добави, че "слуховете за смъртта на НДСВ са силно преувеличени".

Кънчо Стойчев каза, че в края и на предишното Народно събрание имаше "отцепвания и напускане". "Не очаквам царят да започне да чупи чаши в коридора", отбеляза той.

Негативни очаквания

Двамата социолози смятат, че в обществото се наблюдава нова тенденция - в съзнанието си хората живеят в икономическа криза. Вече има очаквания за спад, а не ръст в цените, както винаги е било до сега. Прецедент в историята е промяната на индикатора "Очаквания за безработица" – преди два месеца 15 на сто от хората са очаквали безработицата да расте, сега такива очаквания споделят 70 на сто.

"Това не означава, че 70% от хората се страхуват, че ще останат без работа, а че според тях това ще е ефектът от кризата", обясни Андрей Райчев. Влошава се и възприятието на хората за икономическото им състояние, както и очакванията за бъдещото им финансово положение.

С такива променени нагласи хората тръгват към предстоящите парламентарни избори и резултатите от тях ще са "особени", смятат Андрей Райчев и Кънчо Стойчев.

Голяма част от избирателите не "тръпнат" от въпроса кой ще ги управлява, а започват да следят внимателно какви конструктивни мерки и решения им се предлагат за справяне с кризата, за възстановяване на доверието и нормалният диалог с Брюксел и т.н.

Според Райчев за повечето хора е пределно ясно, че проблемите с еврофондовете се дължат на безумната ни тромава администрация, която не умее да общува. "Никоя партия не може да каже на избирателите, че крие в гората 20 хил. души перфектни администратори", каза Райчев. Хората ще слушат какво им се предлага и за тях това ще е по-важно, отколкото кой им го предлага, допълни той.

Най-важният въпрос пред политическите партии в момента е как да стигнат до т.нар. политически неактивна част от обществото. Това са около 30% от избирателите, срещу 25% политически активна група, която ще се "завлече до урната, дори ако изборите са във вторник през нощта", както се изрази Райчев.

Неактивни са последните две или три поколения, модерни и образовани хора с високи доходи, които са най-запознати с финансовата криза. Привличането на тази група към парламентарния вот е от огромно значение за успешното провеждане на изборите, смятат Райчев и Стойчев.

Лятото и недоволството ще намалят избирателната активност

Броят на официалните гласоподаватели у нас е близо 5.8 млн., но тъй като изборите ще са през лятото, едва ли в страната ще има повече от 5 млн. души. От тях очакваме гласуващите да бъдат между 2 -3 млн., заяви Стойчев, но заради общественото недоволство е възможно и по-драстичен спад на гласуващите.

Райчев и Стойчев направиха важно уточнение – проучването е извършено в периода до 10 янурари т.г., преди протестите пред Народното събрание и газовата криза. В момента тече друго проучване, което ще покаже как са се променили нагласите на хората след тези събития.

Според Райчев обаче протестите - "улична реакция на около 500 човека" - не са успели да "ентусиазират" електората достатъчно, така че да доведат до нови идеи или трайни и резки промени в политическите нагласи.

Проучването не показва масово желание за предсрочни избори. Има един "контингент" от 25% от хората в избирателна възраст, които искат избори веднага, но този показател не се е променял от 20 месеца. Около 55% не искат предсрочни избори. Освен това парламентарният вот е прекалено скоро и заради чисто технологичната подготовка на изборите, те ще се изместят най-много с 30 дни. Политическите партии в момента също нямат интерес от подобно нещо, смятат социолозите.

Още по темата
Още от България

Защо протестираха строителите?