Преференцията е на път да хакне системата на изборите

Госпожо Цонева, организацията ви бе една от първите, която застъпваше идеята за преференциален вот в изборите за Народно събрание. Сега, когато това е факт, как оценявате поведението на партиите и до какво прогнозирате, че ще доведе преференцията?

Току що видях във Фейсбук един много интересен хаштаг #якопреференция. В социалните мрежи ври и кипи на тема преференция. Струва ми се, че в Реформаторския блок, както и на евроизборите, това е най-обсъжданият инструмент за преподреждане на листата. Но виждам, че кампания се води и от кандидатите на "БСП – Лява България" – появи се билборд на Георги Кадиев, който агитира за себе си преференциално. Други кандидати на левицата агитират с листовки и на улицата. Освен това в страната има плакати, на които различни кандидати посочват личния си номер в партийната листа и очакват подкрепа.

На миналите избори, при все че нямаше кой знае каква разяснителна кампания, 26% от избирателите използваха преференция. Сега очаквам процентът да е значително по-висок. Със сигурност ще има разместване на листите, особено от втория нататък. И така може да се каже даже, че за първи път от 25 години насам системата е "хакната“. На парламентарни избори досега никога не е имало преференции.  Очакваме да видим какви ще са резултатите от това.

Има много спекулация на тема разликите на преференциалното отчитане на евровота и на парламентарните избори. Обяснете накратко как точно функционира пренареждането на кандидатите за Народно събрание?

Докато на евроизбори всеки, който изкара над 5% преференция от общия брой гласували за листата, можеше да участва в преподреждането ѝ направо от първото място, на парламентарни избори не е точно така. Трябва да се каже, че системата бе променена в последния момент по настояване на ДПС, тъй като както знаете те са едни от най-твърдите противници на идеята за разместване на листите. В крайна сметка останалите партии възприеха тяхната идея.

За парламентарни избори правилото е следното: първият в листата получава "служебно" преференциите на тези, които не са употребили правото си на такъв тип вот. Това по някакъв начин затруднява разместването от първо място. Всеки, който е изкарал над 7% от гласувалите за листата може да се преподреди напред. Така например – петият може да стане втори, 11-ият да стане трети и т.н.

Разбира се, въпреки че тази система бе наречена от медиите "бетонирания първи кандидат", водачът на листата също може да изпадне назад при определени хипотези. Ако за една листа, например, са гласували 1000 души – давам това число за да улесня илюстрацията на правилото, 70% са употребили преференция и ако за първия не е гласувал никой, той получава 300 преференции от негласувалите или 30% преференция. Но ако има атрактивен кандидат и той вземе 310 преференции, т.е. 31 % - той би могъл да стане първи.

Тук, обаче искам да кажа, че на евроизборите, подчертавам пак – когато силна агитация за преференцията нямаше, 34 кандидати имаха над 5% от гласовете на листите, в които участваха. Само двама от тях са в Европарламента , защото техните партии преминаха изборния праг.

Засегнахте няколко пъти разяснителната кампания за евровота. Смятате ли, че сега ЦИК прави достатъчно адекватна кампания?

По отношение на преференциите кампанията не е достатъчно информативна. Това се вижда от множеството въпроси, които хората задават и начина, по който текат дискусиите в социалните мрежи. Това са много активни хора и въпреки това част от тях имат нужда от още и още информация, за да си представят как функционира преференцията, защото ние нямаме традиция в това. А и като се има предвид разликата между евро и парламентарни избори – една система и после модификация на тази система, има необходимост да се промени драматично подходът за разяснение. До края на кампанията има още две седмици, в тях трябва да има много по-интензивно информиране на избирателите.

Шегувахме се вчера, че очевидно казусите с преференции на избори трябва да влязат в учебниците по математика, когато се изучават проценти, например. Както прословутите задачи с пълненето на басейна. Така че дори и децата да могат да си представят как функционира тази избирателна система и това може да е част от гражданското им образование.

Според вътрешния министър вече се наблюдава феноменът купуване на преференциален вот. Ще се увеличи ли, според вас, купуването на гласове заради тази опция?

В крайна сметка това е сериозен проблем – ако се купува преференция, значи се купува и глас за дадената партия. Тук идва въпросът какво правят в листите на партиите кандидати, които използват неправомерни практики. Една от най- яростните атаки срещу преференцията винаги е била тази, че тя ще бъде използвана да се пазаруват гласове от заинтересован кандидат. Нека обаче го погледнем и от друга страна. Ако партиите не правят достатъчно добра селекция на своите листи и в тях влизат хора, които използват престъпни практики срещу своите колеги, рано или късно това ще доведе до това, че формациите много внимателно ще трябва да селектират своите кандидати. Така могат да се постигнат по- равностойни листи, като състав, в  които няма хора, които търсят "подкрепа“ за себе си сред клановете и кръговете, които представляват.

В дългосрочен план преференцията ще работи за своеобразно дестилиране сред активистите и апарата на партиите. Тя има много силен ефект при вътрешнопартийна конкуренция. Освен това тя има много силен ефект за избирателите, защото те търсят кандидат, на когото да дадат гласа си. Връзката между кандидата и избирателите става по-директна. Освен това, кампанията, която избирателите правят за себе си, вдига избирателната активност и интереса към изборното състезание. Така че – преференцията има повече положителни ефекти, отколкото негативни практики, които възникват винаги в български условия. Те са функция на политическата култура и нестабилните институции, които се намират в тежък захват от икономически и престъпни интереси. Но това е един от способите за овластяване на гражданите и за противодействие – като получат "златна акция“ чрез преференцията.

В този смисъл ще се опитат ли партиите да премахнат преференцията за парламентарни избори, ако тя сработи?

Няма да крия опасенията си. Сега след като на тези избори се предизвикат силни турболенции в листите, партиите най-малкото, което ще поискат да направят, е да вдигнат прага и от 7% да го направят такъв, че да бъде трудно преодолим. Действително има много силно напрежение сред апаратите. Това, че първият изглежда бетониран доведе до силно капсулиране на партиите при подбора на водачите на листи, за да си осигурят "точните хора", които да влязат в парламентарната група. Все по-малко се виждат т.нар. "граждански квоти" – любима тема, например на БСП. Преференцията е стрес тест за системата. Никой не знае какъв ще бъде крайният изход, самият състав на една или друга парламентарна група. А оттам не се знае дали ако някой нареди на някого да избере Делян Пеевски за шеф на ДАНС, дали в тази група няма да има хора, които ще се възпротивят или всички партийно ще козируват. В този смисъл можем да кажем, че преференцията е "голямото - малко“ в изборите.

Поддържате мрежа от наблюдатели. Какви изводи сте направили до момента – кои са най-застрашените региони от купуване на гласове и корпоративен вот?

Според нас в особен риск и на миналите и на тези избори бяха и остават общините в Северозападна България – тежко е положението в Монтанско и Лом, във Видин също. Освен това смятаме, че има риск и в районите на Варна и Бургас. Говоря за риск от това, че в тези райони ще се търсят и пазаруват гласовете, които се прецени, че не достигат от местата, където традиционно дадена партия взима своите гласове. Това е като резервоар за напомпване на недостигащата на електорална маса за преминаваме на прага. Тук искам да припомня прословутия сигнал от парламентарните избори през 2013 година, който описа чудовищна пирамидална схема за купуване на гласове. Сигналът бе подаден в прокуратурата с имена, телефони, с описание на финансовия ресурс, който се влага в тази схема и който наистина беше впечатляващ. А на върха на схемата беше посочен депутат от ДПС. Днес разбрах, че една година след подаване на сигнала, досъдебното производство още тече.

Друга тема е корпоративният вот. Той може да се появи на всяко място и да бъде активиран от дадена партия или нейните кандидати. Не се разменят пари - дават се обещания за проекти по Еврофондовете, обществени поръчки и т.н. Работодателят нарежда за кого да се гласува.

Не смятам, че тези избори ще бъдат по-различни от всички други. Така че целият познат инструментариум за купуване на вот ще бъде приложен. Очаквам правоохранителните органи да дават по-изчерпателна информация какво се случва. До момента от криминална полиция обясниха, че има около стотина сигнала, а досъдебните производства са три. Полицията даже обясни, че всичко изглежда по-тихо от обикновено до "плашеща степен". Затова смятам, че процесът по купуване се намира все още в подготвителна фаза. Но всичко е отдавна трасирано – през миналите години. Просто трябва да се пусне потокът от пари по тях и да се приеме нареждането за кого се „работи“. Как такива големи обеми пари в малки копюри, за да могат да се раздават, не могат да се хванат и проследят и да се стигне до върха на веригата – си отговаряме всички – няма воля. Никога не е достигано до организиращ и финансиращ схемата. Тези хора имат висока протекция и се чувстват безнаказани. Ето това пак е илюстрация на тежкия захват, в който се намират институциите. Будна кома с две думи. На терена всеки полицейски началник може да ви каже кой какво прави и за кого работи, мрежите са ясни, контингентът е описан, но действията са неефективни и трудно се разследват такива престъпления. На миналите избори има един осъден.

От МВР твърди има над 1000 души, за които смятат, че са били ангажирани преди и могат да бъдат ангажирани и сега с такива престъпления. Казват, че наблюдават този контингент. С купуване на гласове занимават криминални мрежи, които се занимават и с друг тип престъпления. Просто по време на избори са "пренаемани" за тази "дейност" Така че участниците са познати на органите на реда. Но организаторите остават недосегаеми, защото в правоохранителните институции има много силно политическо влияние и системата не може да работи срещу своите патрони. Това е бруталната истина днес. Това е моделът "Кой" в действие.

Друга тема е корпоративният вот. Той може да се появи на всяко място и да бъде активиран от дадена партия или нейните кандидати. Не се разменят пари - дават се обещания за проекти по Еврофондовете, обществени поръчки и т.н. Работодателят нарежда за кого да се гласува.

Не смятам, че тези избори ще бъдат по-различни от всички други. Така че целият познат инструментариум за купуване на вот ще бъде приложен. Очаквам правоохранителните органи да дават по-изчерпателна информация какво се случва. До момента от криминална полиция обясниха, че има около стотина сигнала, а досъдебните производства са три. Полицията даже обясни, че всичко изглежда по-тихо от обикновено до "плашеща степен".

Затова смятам, че процесът по купуване се намира все още в подготвителна фаза. Но всичко е отдавна трасирано – през миналите години. Просто трябва да се пусне потокът от пари по тях и да се приеме нареждането за кого се "работи“. Как такива големи обеми пари в малки купюри, за да могат да се раздават, не могат да се хванат и проследят и да се стигне до върха на веригата – си отговаряме всички – няма воля. Никога не е достигано до организиращ и финансиращ схемата. Тези хора имат висока протекция и се чувстват безнаказани. Ето това пак е илюстрация на тежкия захват, в който се намират институциите. Будна кома с две думи. На терена всеки полицейски началник може да ви каже кой какво прави и за кого работи, мрежите са ясни, контингентът е описан, но действията са неефективни и трудно се разследват такива престъпления. На миналите избори има един осъден. 

МВР твърди, че има над 1000 души, за които смятат, че са били ангажирани преди и могат да бъдат ангажирани и сега с такива престъпления. Казват, че наблюдават този контингент. С купуване на гласове занимават криминални мрежи, които се занимават и с друг тип престъпления. Просто по време на избори са "пренаемани" за тази "дейност".

Така че участниците са познати на органите на реда. Но организаторите остават недосегаеми, защото в правоохранителните институции има много силно политическо влияние и системата не може да работи срещу своите патрони. Това е бруталната истина днес. Това е моделът КОЙ в действие.

Как възприемате изказването на премиера Блзинашки, че мъртви души в изборните списъци няма?

Със сигурност има поне 600 000 души, които фигурират в списъците, но възможността им да гласуват е затруднена, защото те са извън страната. Не навсякъде те имат възможност да упражнят правото си на глас. Големият проблем, който не бе решен с този Изборен кодекс, бе създаването на регистър на избирателите. Такъв няма, въпреки че в проекта на закона имаше и той трябваше да бъде създаден на база на избирателите, които са гласували на евровота. В пленарна зала, обаче този текст отпадна под натиска на ДПС. Така че – тъй като всеки български гражданин, навърши ли 18 години практически  е избирателния списък. Няма воля да се променят нещата, категорично. Това се водя при произвеждането на Изборни кодекси през последните години. Съпротивата е голяма.

Как си обяснявате разширеното влияние, което ДПС демонстрира в Западна Европа на евровота, и смятате ли, че на парламентарните избори то ще се запази?

За първи път имаме 427 секции в чужбина. Това е значително повече от всеки друг път. Много се надявам на тези избори да не наблюдаваме явлението като в Летница, в Полша, където всички избиратели са гласували за една и съща политическа партия. Това е неестествен резултат. Летница пак е сред местата, където пак ще се организират избори. Ще видим какъв ще е резултатът сега. Подходите за контролиране на вота не се ограничават само в страната, проблеми има и в чужбина. Радостно е обаче това, че има гражданска инициатива за мобилизация и разкриване на секции. Това са автентични усилия на българската диаспора, за което трябва да адмирирана. Това е израз на връзката с родината и желанието да участваш. Има такава вълна на тези избори.

Наблюдавате поредна предизборна кампания. В случая обаче тя е след едва едногодишно управление, съпътствано от протести. Какво, според вас, остава неизговорено в тази кампания?

Много е незабележима кампанията. Цели се ниска активност. Болните теми като КТБ и Южен поток се заобикалят. А там е заровена тежка политическа корупция. Моделът КОЙ не е разрушен, той се готви за нови проекции и затова всичко е толкова притихнало някак си. Няма лидерски дебат. Това е безотговорно към избирателите. Няма чист сблъсък на идеи и призив към активно участие на гражданите в изборите.
Има едно тягостно усещане за блато и утаени на дъното договорки между т.нар. елит.  Мръсната сглобка между бизнес, политика и медии не е разкъсана. Кампанията минава през калта не само от наводненията, а е скрита в калта на фасадната ни демокрация и силно проядена от зависимости публична среда.