Преговаря ли България за нова подводница?

Преди година правителството огласи желанието си да закупи подводница, след като в края на 2011 г. българският военноморски флот се раздели с половинвековната "Слава". Премиерът Бойко Борисов обяви, че има възможност да се закупи подводница втора ръка от Норвегия, а преди няколко дни военният министър Красимир Каракачанов съобщи изненадващо, че вече се водят преговори с две държави.

От Министерството на отбраната обаче разясниха пред Mediapool, че все още няма конкретни финансови разчети. От там бяха много предпазливи по отношение на това до колко са напреднали преговорите.

"Министерството на отбраната проучва възможности за придобиване на подводници "втора употреба", но не е водило конкретни преговори и не е определяло ценови диапазони", съобщиха от МО в отговор на въпроси по Закона за достъп до обществена информация.

Ако действително вече са започнали преговори, както съобщи Каракачанов, те вероятно са на политическо ниво и в начална фаза.

От МО обясниха, че са влезли в контакт с военното министерство на Норвегия за "провеждане на военно-технически консултации относно усъвършенстване на надводното и подводното наблюдение и противоподводна борба".

"Тези консултации предстои да се проведат и все още не е обсъждано евентуално закупуване на подводници "втора употреба" от Кралство Норвегия", съобщиха от МО.

Ако България наистина има намерение да усвои отново подводници, тя ще трябва да побърза, за да може да използва наличните все още подготвени кадри, коментираха хора, запознати с темата.

Трябва ли ни подводница? 

Подводниците притежават уникални за военноморските сили характеристики: скритост на действията, съчетание на мощно огнево въздействие с предимството на изненадата, голямата автономност, възможност да води както самостоятелни действия, така и в група, обясняват от МО.

Особеностите на хидрологията на Черно море допълнително благоприятстват използването на подводници.

Неслучайно сред първите десет държави, притежаващи подводници през 1916 г., са Великите сили и всички Черноморски държави, включително България.

Компенсира се с дронове

След над 50 години експлоатация, снемането от въоръжение на последната подводница "Слава" в края на 2011 г., бе продиктувано единствено от невъзможността да се поддържа в изправно техническо състояние, осигуряващо безопасност на екипажа, посочват от министерството.

Задачите, изпълнявани от подводниците, са недостиг в бойните способности на Военноморските сили и поради това се търсят възможности за тяхното допълване, включително и с безпилотни апарати.

Една от задачите на българските Военноморски сили е да изгражда и поддържа опозната картина на море, включваща надводната и подводна обстановка в националните морски пространства.

Проблеми с информацията

Тази картина е важна както за национални нужди, така и за нуждите на съюзниците ни от НАТО и ЕС.

"Въпреки усилията за усъвършенстване на ситуационната осведоменост за опозната картина на море, липсата на подводници силно ограничава придобиването на достоверна информация, особено за подводната обстановка", обясняват от МО.

В тази връзка придобиването на малки подводници "втора употреба", които са доказали своята ефективност в операции на НАТО, биха били много ефикасни за събиране на достоверна информация и за подобряване на способностите на Военноморските сили за противоподводна борба.

Подводница втора ръка

От Съюза на подводничарите в България призоваха наскоро правителството бързо да закупи подводница.

Обясниха, че въпросната машина от Норвегия ще бъде клас "ULA" (германски проект "U-210") и ще е полезна за Военноморските сили.

Съюзът уточни, че тези подводници са едно поколение след нашите последни, с много добри тактико-технически характеристики – изключително маневрени, безшумни, бързи под вода, въоръжени с модерни сензорни, технически и оръжейни системи, даващи възможност за успешно решаване на задачите им.

"Животът на една подводница зависи най-вече от състоянието на нейния здрав корпус. При износване до определена степен корпусът се наварява, а при по-сериозно износване се ограничават работната и пределната дълбочина на потапяне. При това, по-важна е не пределната дълбочина, а дълбочината, от която подводницата може да използва оръжието си, тъй като да остане скрита от противника е най-силното ѝ бойно качество, но то не е самоцел. Всички останали механизми, системи и устройства на подводницата в по-малка или в по-голяма степен подлежат на модернизация", обясниха от съюза.

Как изглежда военният флот към момента?

15 години след влизането ни в НАТО, Военноморските сили на България продължават да са далеч от стандартите на партньорските държави и да разчитат предимно на съветски кораби и трите стари фрегати, закупени преди повече от десетилетие от Белгия. 

Съветските кораби вече са морално остарели и има сериозни проблеми с поддръжката и доставката на резервни части, а белгийските фрегати се нуждаят от сериозна модернизация.

Бяха закупени два минни ловци втора ръка от Нидерландия, а предстои да бъде сключен и договор за два нови патрулни кораба.

В същото време обаче военният флот разполага и със значителен потенциал. Всяка година има сериозен наплив към Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" във Варна, в това число и от стотици чуждестранни студенти. А професията на военния моряк е запазила високия си авторитет и кадровият срив не е толкова тежък като на други места в армията.