Преговорите не са за коалиция, а за съдбата на СДС

Номинирането на Симеон Сакскобургготски за премиер е много рискован ход за самия него, но е единствено възможният на стеклата се шахматна дъска, всички други ходове са немедлена загуба.

Досега не съм забелязал нито един случай, в който г-н Кобургготски прави нещо, без да го чакат. Това е елемент от неговия танц на политическа сцена. Той винаги бива чакан и, което е много важно, всяка негова крачка към властта започва да изглежда услуга, която той прави на тези, на които ще се окаже на власт.

На 20-ия ден излиза, че един вид е канен с бъклица. Истината е, разбира се, че той има лични колебания и съмнения, аз съм сигурен, тъй като поема нещо много трудно за един възрастен човек без опит не просто в държавното управление, ами без опит в България.

Този ход беше задължителен ход, той просто няма друг, иначе ще му вземат царицата, да го кажа на шахматен език, просто ще загуби партията.

Дори и да нямаше такова обществено очакване, той просто не може да не стане премиер, защото ще последва катастрофа. Представете си, че той номинира когото и да било, да го наречем лицето Х. Той изпада в положение да отговаря за всичко, което прави лицето Х, без да може да решава какво той прави.

Тоест, би си докарал до най-лошото възможно положение за един политик и въобще за един човек - да отговаряш, без да можеш да правиш.

Доскоро Симеон Сакскобургготски "функционираше" под много имена. Да започнем с презрителните имена - Симеончо, гражданинът Борисов, просто Борисов, минаваме през неутралните - значи, господин Сакскобургготски, Симеон Втори; и като минем през обръщенията на неговите фенове - Негово величество.

От днес насетне той има едно име и това е господин Симеон Сакскобургготски, министър-председател на България. Причината е, че той най-после стъпи в ясно ролево отношение с нас, той изясни кой е той по отношение на нас, и какви сме ние по отношение на него.

И по въпроса за монархията настъпи пълна яснота. Въпросът за монархията в България премина от областта на емоциите в областта на разума. Сега има поне два сценария. Първият - той се проваля в управлението. В този вариант просто няма, не стои въпросът за монархията по какъвто и да било начин, по най-рационален начин, ето - показа се, че ти не знаеш да управляваш и по този повод дума не може да става за никаква монархията, нито той ще го постави.

Втори вариант - той успява. Тогава обществото рационално може да влезе в дискусия - да правим ли монархия или все пак да си запазим републиката. Но това вече ще е една спокойна дискусия на базата на някакво реално виждане за това кой е този човек, как изглежда един такъв човек, който се държи малко а ла монарх, защото той и сега продължава да се държи на голяма дистанция от всички, без да взима страна, без да има свои хора, някак си се мъчи да бъде цар на всички. За монархия евентуално ще говорим след 4 години или след 800 дни, в зависимост от това как управлява това нещо.

Преговорите, които се водят в момента за състава на управляващата коалиция, са оформени като преговори за правителство, но всъщност те са преговори за СДС, те са преговори за съдбата на СДС. Има два варианта. Вариант А - СДС влиза в правителството така или иначе. Вариант Б - то не влиза.

Вариант А - СДС не оцелява, размива се границата между движението и съюза, между сини и тези с двете жълти ивици, не става ясна разликата, те заедно поемат отговорността за страната. И аз не виждам нито една причина СДС да оцелее, по-скоро крайният продукт от това движение ще бъде СДС-2, каквото и да значи това - дали ще се оформи като техен съюз, като тяхна обща партия, като постоянна коалиция, все едно какво, но продуктът от такова сливане, от взаимната отговорност, ще бъде, че няма да имаме синя партия и царска партия, а ще имаме една, както и да се нарича тя, и който и да я спечели.

Има кръгове в СДС и има кръгове в движението, които не искат този вариант. Значи, кои са феновете на този вариант? Очевидно Стефан Софиянски, очевидно президентът Стоянов, очевидно други по-малко значими фигури в сините,както и някои кръгове около Симеон Сакскобургготски- назовават Стоян Ганев и други.

Обратно, линията на г-н Костов, на г-жа Надежда Михайлова, на г-жа Екатерина Михайлова е свързана с отказ от коалиция и оцеляване на СДС, а синият съюз може да оцелее само като опозиционна партия. Затова привидно драмата е какво да е правителството, а фактическият въпрос е какво да е СДС. Затова всъщност всички питат защо БСП е изключено от преговорите.

Отговорът е много прост - защото за съдбата на БСП не става дума. Значи, един коалиционен съюз между червените и двете жълти ивици не би довел до нещо застрашаващо за червените от гледна точка на това да се размие техният електорат и те да се слеят, там степента на чуждост е много по-голяма.

Всъщност каква е цената на коалиция НДСВ - СДС? Цената е главата на сега действащия министър-председател Иван Костов. Събирането означава край на политическата кариера на господин Костов и, разбира се, на хората, свързани с него. А обратно - оцеляването на СДС в опозиция означава оцеляване на Иван Костов като политически деец, макар на едно много ударено СДС, но едно доста перспективно СДС, защото не забравяйте - сините са си сини, нали, и те си имат много твърд електорат, те си имат много сериозна организация и 4-годишен опит в управлението, и така нататък, купища неща, много външни партньори, източници на финансиране, изобщо те не са умряло куче.

В момента има само задкулисни начини да бъде накаран СДС да влезе в коалиция. Едното средство е международен натиск и аз съм абсолютно сигурен, че в перманентната совалка на купища международни фактори, които ходят и в зависимост как разбират интереса си, ги стимулират в едната или другата посока, това не се вижда за публиката, но абсолютно съм сигурен, че е точно това. И второ - това е натискът с компромати. Това са непрекъснати разговори и сделки от типа: "ако вие не направите еди-какво си, ние ще покажем еди-какво си".

Мен ако питате, това е отвратителна история, която не му трябва на Симеон Кобургготски, но в която те практически са влезли. Аз, ако бях на негово място, ако не бях анализатор на шахматната партия, а играч, аз категорично бих оставил каквато и да е битка за СДС и бих вървял към програмно правителство с квалифицирани експерти, без особени преговори с политическите партии, без опит за конституционно мнозинство.

И ще ви кажа защо. Симеон Кобургготски не е първият човек, на когото българският народ е гласувал такова доверие, той е четвъртият човек. Значи, мнозинство от този характер, и по-голямо, са имали Андрей Луканов, Жан Виденов и Иван Костов. И трите пъти българският народ се е събирал и е пускал бюлетината, даже малко повече, отколкото сега за бившия цар. И трите пъти за съжаление, изключая Луканов, който беше в много специфична позиция, нали, на разпадаща се страна, но и Жан Виденов, и Иван Костов преядоха от власт, те концентрираха власт много повече, отколкото реално им трябваше, защото непрекъснато живееха с чувството, че просто не им стига властта, не им стига властта, непрекъснато не им стига властта, за да си реализират идеите. Аз обратно на това смятам, че който преяде с власт в българската политика, умира. Това е най-отровното нещо. Много по-добре е властта да не ти достига малко, непрекъснато да имаш нужда от съюзници, непрекъснато ги печелиш, непрекъснато си разширяваш базата.

Струва ми се, че вътрешни сили в НДСВ успяха да го изтласкат главна задача в тези преговори със СДС и с Доган, които най-много да им донесат победа над СДС, тоест- отстраняването на сегашното ръководство, влизане на СДС в коалиция. И абсолютно мнозинство в парламента. Това не е проблем. Проблемът в България не е липсата на власт, проблемът в България е липсата на диалог между властта и хората.

*публикуваме със съкращения интервюто на социолога Андрей Райчев пред БНР