Преговорите с ЕС свършиха, подготовката за членство продължава

С оценката за голямо постижение, но и с предупреждението, че тепърва ни чака още много работа, посрещнаха повечето политици в България края на преговорния процес с ЕС.

Във вторник в Люксембург официално бе обявено, че България успешно е затворила всички преговорни глави с ЕС, шест месеца преди крайния срок. Техническото приключване на преговорите ще бъде потвърдено през есента, в годишния доклад на Европейската комисия за страната ни.

Ройтерс акцентира върху "предпазната клауза", с която Брюксел си остави възможност да забави с година членството на България, планирано за 2007 г., ако в оставащите две години и половина страната ни не се подготви и не изпълни поетите ангажименти.

Политиците в България приеха с умерена доза оптимизъм новината за края на преговорите. Дори и в най-възторжените коментари от страна на НДСВ се прокрадваше предупреждението, че днешното събитие не гарантира безпрепятственото влизане на България в Евросъюза.

Външният министър Соломон Паси специално благодари на ирландското председателство на ЕС, по време на което България успя да затвори най-трудните преговорни глави.

ЕС даде право на Брюксел да отложи с една година членството ни

Европейската комисия и Ирландия, която председателства ЕС до края на юни, направиха последно усилие, за да може България да приключи преговорите тази седмица, коментира Би Би Си.

В информацията се акцентира върху текста за мониторинга, според който Европейският съюз може да забави до една година фактическото приемане на България, ако се окаже, че страната не изпълнява постигнатите по време на преговорите договорености. Същата клауза е предвидена и за Румъния.

Според предварителния план, България трябва да влезе в ЕС на 1 януари 2007 година.

Ферхойген: Предсрочния край на преговорите е огромен успех за ЕС и България

Приключването 6 месеца по-рано на преговорите е огромно събитие в историята на Евросъюза и България, обяви след затварянето и на последната преговорна глава комисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген. Според него заслуга за това има и предишното правителство на Иван Костов, но настоящето е спомогнало много за ускоряването на преговорния процес. Ферхойген обаче предупреди, че тепърва следва изготвяне и подписване на договора за присъединяване - през 2005 г., а след това и ратификацията му от всички 25 страни членки. Той напомни, че през това време България трябва да завърши започнатите реформи, като изтъкна по-специално борбата с корупцията и организираната престъпност.

Още вчера ирландският външен министър Брайън Коуен, който е председател на Съвета на външните министри от ЕС, наблегна, че Европейската комисия ще има право да отложи фактическото присъединяване на България, в случай че има "сериозен риск" страната ни да не изпълни поетите ангажименти във вече затворените преговорни глави.

Комисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген също обяви, цитиран от EU Business, че комисията ще наблюдава внимателно България и ще приложи система за мониторинг на борбата с корупцията и организираната престъпност.

Преди повече от месец Ройтерс пръв разпространи новината, че ЕС ще приложи по-строг мониторинг върху България и Румъния, в сравнение с първите десет държави, влезли в съюза на 1 май т.г. Критериите за контрол са същите, но със сигурност Брюксел ще ни следи по-строго, защото вече има известен негативен опит с част от първите десет, обясни евроминистърът и главен преговарящ Меглена Кунева.

В днешната си информация Ройтерс акцентира, че България ще получи окончателно зелена светлина в годишния доклад на Европейската комисия, който се очаква да бъде публикуван през октомври т.г.

Агенцията отбелязва, че сделката между България и ЕС включва "предпазна клауза", която ще позволи на Европейския съюз да задейства "аварийна спирачка", за да отложи с до една година приемането ѝ, ако прецени, че има сериозен риск тя да не успее да извърши всички необходими реформи и да въведе европейските стандарти.

"Гаранционната клауза е в наш интерес. Ние имаме нужда от нея, защото тя ни дава гаранции, че реформите ще бъдат извършени", е посочил пред Ройтерс външният министър Соломон Паси.

За комисаря Гюнтер Ферхойген това също "не е краят на историята". "Следва един много дълъг процес на мониторинг", е отбелязал той. Ферхойген допълнил, че тази клауза ще бъде приложена само при много сериозни недостатъци в реформите на България и припомнил, че при 10-те новоприети страни тя не е била задействана. Неговият говорител също е заявил, че няма опасност гаранционната клауза да забави приемането на България, както и на Румъния, и я нарекъл по-скоро "бутон за ядрено възпиране".

Ройтерс обаче припомня, че за десетте новоприети членове са важали по-меки гаранционни клаузи. Ферхойген е обяснил разликата при България и Румъния с аргумента, че между подписването на договора за присъединяване и ефективното членство на двете държави в ЕС има две години, през които те трябва да бъдат "подтиквани" да осъществят необходимите реформи.

С договора за присъединяване подписваме и затварянето на 3 и 4 блок в АЕЦ

Към договора за членство на България в ЕС, чиято подготовка ще започне веднага, ще бъде приложен специален протокол за АЕЦ "Козлодуй", подобен на тези, които са подписани за ядрените централи в Литва и Словакия.

Би Би Си предаде, че в текста на протокола е записан ангажимента на България да затвори 3-ти и 4-ти блок на централата през 2006 г., като ЕС ще отпусне финансова помощ за извеждането им от експлоатация на стойност от 210 млн. евро между 2007 и 2009 година.

Зам.финансовият министър Любомир Дацов, както и министърът на енергетиката Милко Ковачев уточниха, че общата сума за затварянето на малките блокове в АЕЦ "Козлодуй", която ще дойде и от предприсъединителните, и от структурните фондове на ЕС до 2009 г., е 550 млн.евро.

В София, на въпрос дали правителството ще отваря отново глава "Енергетика", както призовават от БСП, премиерът Сакскобургготски отговори, че безопасността е едно, а изискванията на някои от страните-членки на ЕС - друго. По-късно, в реч пред тържествено заседание на Съвета по европейска интеграция в София, с участието и на ЕС-посланиците, Симеон заяви, че е илюзия да се смята, че в процеса на преговорите България е имала възможност да се държи като държава членка. Нашата страна ще бъде в достатъчно изгодна позиция само като част от ЕС след малко повече от 2 години, заяви той.

България убедила Румъния да не се плаши от различния край на преговорите

България и Румъния ще си помагат взаимно в присъединителния процес и занапред, за да не се стигне до забавяне на членството, обяви вицепремиерът Пламен Панайотов. Председателят на парламентарната еврокомисия Даниел Вълчев определи като важен напредък факта, че страната ни е успяла да убеди северната съседка, че с предсрочното приключване на преговорите България всъщност "дърпа напред" Румъния.

Агенция Медиафакс предаде поздравите на румънския министър по европейската интеграция към българските му колеги. Успехът на българите е стимул за румънците, София и Букурещ не се конкурират, заявил в Люксембург Александру Фъркаш.

До момента Румъния е затворила 24 от общо 31 преговорни глави.

На срещата в Люксембург външните министри на ЕС, както и комисарят по разширяването Ферхойген подчертали, че ще продължат в ускорен ритъм дискусиите по оставащите преговорни глави, за да финализират процеса до края на годината.

Според министър Фъркаш, още до края на този месец Румъния може да затвори "Енергетика" и "Свободно предоставяне на услуги".

Би Би Си предаде, че на срещата на лидерите на ЕС в края на тази седмица се очаква те да приветстват факта, че България е успяла да приключи преговорите и да окуражат Румъния да преследва целите си.

Според наблюдатели, цитирани от британската радиостанция, формулировката означава, че България няма да е принудена да чака Румъния да навакса изоставането по преговорните глави, за да подпишат заедно договора за членство, ако северната ни съседка не се справи до края на тази година.

Симеон: Това е голяма победа, но е рано за розовите очила

Много се радвам, това е голяма победа, малко хора разбират какви усилия са били положени, бе първата реакция на новината на премиера Симеон Сакскобургготски във вторник сутринта. Малко по-късно, на тържествено заседание на Съвета по европейска интеграция той предупреди, че не трябва да се гледа с розови очила на близкото бъдеще, защото тепърва започва работата ни по реалния съвместен живот в ЕС.

Истинската стойност на приключилите преговори се измерва с резултата от реформите в България през последните няколко години, заяви премиерът и посочи огромните усилия на всички институции в страната за осъществяването на днешната цел. По думите му, тези усилия са видни и в повишаването на доходите на българите, в стопанската сигурност и икономически подем.

България ще получи 4.7 млрд.евро за първите три години в ЕС

Заедно с допълнително договорените вчера 240 млн.евро за външните граници и подкрепа на бюджета, през първите три години на членството си България ще получи около 4.7 млрд.евро. Средствата са разпределени в няколко основни позиции, като две от тях поемат около 80% от всички пари, уточни зам.финансовият министър Любомир Дацов в предаването "Бизнеспул" на радио "Нова Европа" и Mediapool.bg.

още

Остин Гормли, временно управляващ ирландското посолство у нас, специално акцентира върху незавършилата реформа в съдебната система. Хенриет ван Линден, посланик на Холандия, която поема председателството на ЕС на 1 юли, увери, че и занапред ЕС ще подпомага усилията на България.

Ръководителят на делегацията на Европейската комисия в София Димитрис Куркулас също поздрави правителството за предсрочния край на преговорите и на шега се обърна към премиера да не го тълкува като личен подарък за утрешния рожден ден на Сакскобургготски.

С приключилите преговори на България с ЕС завършва един от най-важните етапи от развитието на страната ни. Това е ясен знак, че стратегията на правителството за ускоряване на политическите и икономическите реформи успя, бе коментарът от Люксембург на външния министър Соломон Паси. "Пазарите на Европейския съюз са три пъти по-големи от тези на бившия Съветски съюз, това дава значителни възможности за българските производители", добави Паси.

Главният преговарящ Меглена Кунева пък акцентира върху затварянето на глава "Конкуренция", която гарантира ефективното функциониране на общия европейски пазар. Главата беше трудна и ще продължава да бъде такава, защото в нея най-силно личи разликата между миналото и бъдещето за българската икономика, коментира Кунева.

Правителството отпразнува събитието с коктейл в резиденция "Лозенец", на който бяха поканени политици, дипломати и общественици. Бе разпространен и диск с информация за преговорните позиции на България по 29 от затворените глави.

СДС определи като изключителен успех техническото приключване на преговорите и отбеляза ролята на администрацията.

Според "Раковски"134, всички преговорни екипи до този момент са защитили добре националния интерес, а благодарностите трябва да се отправят към всички политически лидери през последните 7 години и към всички партии, които се присъединиха към този стратегически приоритет за България.

От СДС, както и от новата партия Демократи за силна България напомниха, че процесът на присъединяване на България към ЕС започна на практика по време на предходното управление на ОДС.

Екатерина Михайлова също оцени положително края на преговорите, но предупреди, че оттук нататък предстои много работа, тъй като България все още не е член на ЕС, а бизнесът и обществото не е запознати от сегашното правителство със задачите пред страната. Според Михайлова, сега държавните институции трябва да разяснят поетите ангажименти от България и да подготвят българските граждани и фирми за приспособяване към новите предизвикателства, свързани с членството в ЕС през 2007 г.

Най-пестеливи в радостта си бяха от БСП. Само по себе си приключването на преговорите е добре, но за съжаление това правителство заложи повече на бързината, отколкото на качеството на преговорите, коментира лидерът на социалистите Сергей Станишев и даде за пример Полша, която "спря часовника" на финала.

Станишев повтори критиките на БСП, че правителството държи на тъмно поеманите от България ангажименти в хода на преговорите, както и че социалистите настояват за подробен анализ и стратегия за подготовката на българските производители, които да се обсъдят в парламента.

БСП вече заяви желанието си да бъде част от процеса по подготовката на България за членство в ЕС, каза още Станишев и допълни, че на среща с премиера Сакскобургготски го е запознал с позицията на социалистите за постигнатото при глава "Земеделие", затворена в началото на юни.

Споделяне

Още от България