Преговорите в Астана показаха границите на това, което Русия, Турция и Иран могат да постигнат в Сирия

Мирните преговори в Казахстан между сирийското правителство и опозицията бяха успех за международните гаранти, но показаха границите на това, което Русия, Турция и Иран могат да постигнат по решаването на шестгодишния конфликт.

Двете страни се събраха за първи път от девет месеца, макар и за кратко и без да получат удовлетворение. Също така за първи път Москва, Анкара и Техеран ръководиха такива разговори, а САЩ присъстваха единствено като наблюдатели.

Фактът, че преговорите изобщо се състояха, беше успех за дипломацията, който разкри нарастващото влияние на трите страни в Близкия изток и намаляващото влияние на Вашингтон в началото на президентския мандат на Тръмп.

Ръководителят на руската делегация Александър Лаврентиев приветства разговорите, проведени в столицата на Казахстан Астана, като "раждането" на нов формат за преговори. Имаше надежди, че те ще увеличат шансовете за провеждане на преговори с посредничеството на ООН в Женева другия месец.

В края на двата хаотични дни Москва, Анкара и Техеран подкрепиха влязлото на 30 декември 2016 г. нестабилно примирие между воюващите страни в Сирия и се споразумяха да контролират спазването му.

Въпреки това, преговорите не протекоха по план и разкриха, че и трите страни, които искат да посредничат при конфликта в Сирия, имат проблеми с доверието. Това подсказва, че може би трябва да включат Вашингтон и държавите от Персийския залив по-пълноценно, за да имат шанс да постигнат окончателно споразумение.

Това може да се окаже трудно, след като преговорите разкриха сериозни различия между Москва и Техеран, особено по въпроса за включване на САЩ в бъдеще.

Държавните медии в Иран цитираха ирански официални представители, които казаха, че никакво бъдещо участие на САЩ не би било приемливо, а главният руски преговарящ Лаврентиев обяви, че ще приветства включване на Вашингтон в процеса.

"Руснаците вече ще видят колко са трудни партньорите им", каза западен дипломат.
При предишните кръгове на преговорите с посредничеството на ООН в Женева Москва не можеше да диктува условията, както в Казахстан, защото САЩ и Западът успяха да размият ролята ѝ, допълни дипломатът. Този път Москва за първи път усети какво е да си на горещия стол.

Преди време руският външен министър Сергей Лавров беше изразил съжаление за провала на подкрепяните от ООН преговори в Женева и ги беше нарекъл "напразно седене". Главният руски преговарящ в Астана Лаврентиев оцени положително преговорите в Казахстан, но и не скри дипломатическите пречки. Той няколко пъти се оплака колко са трудни разговорите.

Западни пратеници, които неофициално присъстваха, за да следят развитието на преговорите от коридорите на хотела, се смесиха с репортерите, за да се опитат да разберат целта на срещата. Имаше много спекулации дали Русия иска втора среща, в която да се обсъдят повече подробности по неясното заключително комюнике.

"Честно, объркани сме. Защо Русия се занимава с това сега? Какво се промени, че иска да се дезангажира военно и да се ангажира политически?", каза един дипломат.

Западни дипломати се събраха във фоайето на хотел "Риксос", в който се проведоха разговорите, докато навън валеше сняг. Чуваше се как обсъждат дали да опитат местните специалитети с конско месо в ирландския пъб в хотела, където се носеха облаци цигарен дим.

В един момент в понеделник вечерта представители на казахстанското външно министерство започнаха да търсят екскурзоводи, които да разходят сирийските бунтовници в местните търговски центрове, след като очевидно им беше казано, че опозицията иска да си напазарува на изгодни цени.

Проблеми с легитимността

В залата за преговори бунтовници и западни дипломати поставиха под въпрос ролята на Иран и съюзниците ѝ.

"Руснаците излязоха от ролята си на участник в боевете и сега се опитват да станат гарант. Сблъскват се с много пречки от страна на ливанските шиитски милиции на Хизбула, Иран и режима", каза Мохамед Алуш, ръководител на делегацията на сирийската опозиция.

Западни дипломати посочиха, че и те смятат Иран за едно от основните препятствия към постигането на прогрес. Един от тях заяви, че не е сигурно, че Техеран иска спиране на огъня и политически преход.

Москва информира, че е дала на бунтовниците проект за нова конституция, съставена от руски специалисти, за да ускори споразумението за политически преход. Не е ясно обаче какво съдържа документа или какво смятат бунтовниците за него.

Преговорите завършиха със съвместно комюнике на Русия, Турция и Иран, с което те се ангажираха да създадат механизми за контрол над нестабилното примирие в Сирия.

Бунтовниците обаче не го подкрепиха.

Вместо това, те излязоха с отделно предложение за спиране на огъня и оспориха легитимността на Иран като посредник, тъй като според тях ирански милиции нарушават примирието.

Комюникето узакони иранските "кръвопролития" в Сирия, се оплака още Алуш, и не засегна ролята на шиитските милиции в боевете с бунтовниците.

Бунтовниците, които за първи път бяха представени и от военни, а не само от политически фигури, също не показаха готовност да отстъпят от искането си президентът Башар Асад да се откаже от поста си възможно най-скоро - нещо, което Дамаск няма да приеме. За някои от тях посредничеството на Русия е изглеждало неловко.

"Ние не сме против Русия, защото е Русия, но за нас е проблем, че руски изтребители участваха заедно с режима в избиването на народа ни", каза Осама Аби Заид, говорител на опозицията. "Ако тази ѝ роля приключи, няма да имаме проблем."

Делегацията на сирийското правителство си имаше свои проблеми с посредниците в преговорите - тя оспори легитимността на Турция с мотива, че Анкара е нарушила суверенитета ѝ чрез навлизане на армията ѝ в Северна Сирия.

Преговори очи в очи

В нито една делегация нямаше представители на високи позиции, а Вашингтон беше само наблюдател и бе представляван от посланика си в Казахстан. С изключение на един държавен служител от ОАЕ, който присъстваше неофициално, нямаше арабски пратеници. А основният неуспех - Москва не успя да накара двете страни да седнат една срещу друга, въпреки че руският преговарящ Лаврентиев каза преди това, че главната цел е провеждане на преговори очи в очи.

Бунтовниците се отказаха от това с мотива, че не могат да седнат на една маса с хора, отговорни за толкова кръвопролития. Така Москва трябваше да се задоволи с индиректни разговори, а двете делегации си разменяха съобщения чрез посредници.

Някои дипломати казаха, че опозицията е отказала преки преговори. Според други е имало опасения, че ръководителят на делегацията на режима Башар Джафари, който има репутация на груб и рязък човек, ще засили напрежението и затова непреките разговори биха имали по-голям успех.

От самото начало имаше разногласия по формата и дневния ред.

Опозицията настояваше разговорите да са насочени единствено към спиране на огъня, за което подкрепяните от Иран милиции трябва да напуснат Сирия. Но режимът, насърчен от това, че преговорите се водят и с посредничеството на верния му съюзник Русия, а балансът на силите в сухопътните сражения е в негова полза, заяви, че има възможност да се настоява за примирие, като Асад запази властта си - червена линия за бунтовниците.

Встъпителните изказвания разкриха тези разделения.

Ръководителят на делегацията на бунтовниците Алуш нарече сирийското правителство "кървав деспотичен режим", а Джафари, който водеше делегацията на правителството, обвини преговарящите от опозицията, че защитават "военни престъпления" и се държат грубо и непрофесионално.

Джафари също така подчерта, че офанзивата на правителството срещу долината Уади Барада, откъдето Дамаск основно се снабдява с вода, ще продължи, въпреки че бунтовниците я смятат за нарушаване на примирието.

"След като 7 милиона души в Дамаск нямат вода, офанзивата ще продължи", каза Джафари.
Андрей Кортунов, генерален директор на намиращия се в Москва Руски съвет по международни отношения, неправителствена организация, близка до външно министерство, заяви за Ройтерс, че разговорите са "по-добре от нищо". "Но няма магическа формула", допълни той.

По БТА