Преговорите в Полша показаха границите на международните действия срещу глобалното затопляне

Напрегнатите климатични преговори в Полша показаха границите на международните действия за ограничаване на глобалното затопляне в един поляризиран свят, като възложиха на отделни правителства, градове и общности отговорността да спрат покачването на температурите.

Близо 200-те страни, взели участие в преговорите на ООН в Катовице (който се намира във въгледобивния регион Силезия), запазиха емблематичното Парижко споразумение за климата от 2015 г. от провал, след като постигнаха съгласие за пакет от насоки за прилагането му. Пакетът обаче отложи приемането на правила за въглеродните кредити (които са стимул за бизнеса) и не съдържа сериозно поемане на ангажимент за по-добро постигане на целите за намаляване на емисиите до 2020 г., когато споразумението влиза в сила.

По този начин страните продължават да са далеч от целта на Парижкото споразумение глобалното затопляне да бъде ограничено под два градуса по Целзий и от необходимия за предотвратяване на по-драстични климатични промени, покачването на морското равнище и изчезването на растителни и животински видове праг под 1,5 градуса.

Светът се е насочил към покачване в температурите между три и пет градуса по Целзий през този век, заяви Световната метеорологична организация.

Парижкото споразумение винаги се е базирало на индивидуално поети ангажименти, а очакванията преговорите в Полша да произведат нещо повече от правила как те да бъдат оценявани винаги са били слаби: постигнатото в Париж единство бе унищожено от голям брой правителства, поставили националния дневен ред пред колективните действия.

Само няколко лидери на държави присъстваха в Катовице, а на генералния секретар на ООН му се наложи да лети обратно за срещата, за да призове за напредък.

"Липсва политическа воля", заяви директорът на неправителствената организация Съюз на загрижените учени Алден Мейер към забавилия се с повече от 24 часа край на конференцията заради възникналите в последния момент спорове по отношение на части от текста.

"Той (текстът) обаче дава стимул за правителствата, градовете, компаниите и гражданското общество да направят необходимото за постигане на целите на Парижкото споразумение", посочи Мейер.

Според председателя на конференцията Михал Куртика преговорите са успешни.

"Мисията е изпълнена. Децата ни ще си припомнят стореното от нас и ще признаят, че сме взели правилните решения по важни въпроси като тези, с които се сблъскваме днес", написа Куртика в Туитър.

За държавите, които вече страдат от климатичните изменения, споразумението, от което не става ясно как ще бъдат предоставяни обещаните средства, е равнозначно на нищо. Министърът на околната среда на карибската държава Гренада Саймън Стил заяви пред Ройтерс, че то "едва докосва повърхността на това, от което наистина имаме нужда". Инвеститори твърдят, че ще са необходими повече действия на ниво правителства, за да бъдат убедени да предоставят нужните суми.

"Държавите, които прокарват амбициозна и дългосрочна климатична политика, ще се възползват от инвестициите и от икономическите предимства на тази политика", заяви Стефани Пфайфър, изпълнителен директор на Институционалната инвеститорска група за климатичните изменения, и отбеляза, че преходът към ниски стойности на въглеродни емисии вече се осъществява.

Съединените щати, които ще се оттеглят от водения от ООН процес по волята на президента Доналд Тръмп, проведоха събитие, в чиито рамки обясниха ползите от рационалното изгаряне на полезни изкопаеми, включително и на въглищата, докато в САЩ Тръмп нарече Парижкото споразумение "нелепо".

Според научен доклад, поискан от подписалите Парижкото споразумение страни, делът на базираната на въглища енергия трябва да бъде намален до под два процента към 2050 г., като подобни съкращения трябва да има и при други полезни изкопаеми, за да се спре покачването на температурите с повече от 1,5 градуса, което би довело до опустошителни наводнения, бури, горещини и суша.

Съединените щати и други страни производителки на петрол като Саудитска Арабия, Русия и Кувейт отказаха да "приветстват" доклада, както това искаха страните, стремящи се да насочат вниманието върху съдържащите се в него констатации.

В окончателната декларация просто се приветстваше навременното му приключване и се приканваха страните да използват съдържащата се в него информация.

Неразбирателството за доклада далеч не бе единственото: Китай, Индия, Русия, Австралия, Япония, Бразилия и Европейският съюз бяха въвлечени в различни спорове, макар че Китай бе приветстван заради съдействието си при разсейването на някои опасения, особено от страна на САЩ, че няма да се съобразява с правилата.

"Мисля, че те извървяха дълъг път към осъзнаването, че е нужно да вдъхват доверие", заяви изпълнителният директор на " Грийнпийс Интернешънъл" Дженифър Морган по отношение на китайските преговарящи.

Определяйки Вашингтон като "откъснат от реалността", Морган отбеляза, че правилата, съгласувани в Полша, въпреки това обвързват всички страни, включително САЩ до планираното им оттегляне през 2020 г., което е постижение само по себе си. "Но това не замества нуждата да се поставят амбициозни цели", каза тя.

Полша, която за трети път е домакин на конференция за климата на ООН, стана обект на критика за привързаността си към въглищата - най-замърсяващото изкопаемо гориво.

Заключителната декларация на форума просто "отбеляза" призива на Варшава за "справедлив преход", даващ на общностите, зависими от въглищата, повече време за адаптация.

Назначаването на Куртика - заместник-министърът на околната среда на Полша да председателства форума успокои някои активисти, разгневени от предишния избор на правителството - бившия министър на околната среда Ян Шишко.

В миналото Шишко изрази съмнения, че глобалното затопляне е резултат от човешка дейност и увеличи дърводобива в старинната Беловежка гора, обявен за незаконен от Съда на Европейския съюз.

Задачата на Куртика обаче бе затруднена от полския министър на околната среда, който каза, че не иска дискусии за по-високи амбиции по време на преговорите и от полския президент, зарекъл се да не позволи на никого да "убие въгледобива".

Акцентът върху техническите детайли през първата седмица беше възприет от активистите като претекст за избягване на обсъждането на обещания за по-големи съкращения на емисиите. Куртика успя да накара страните да се съсредоточат върху ръководните принципи към края на втората седмица, но нямаше колективно усилие да се хармонизират или подобрят коренно различните ангажименти.

"Всяка делегация има собствени национални интереси . . . Нашата роля, като председателство, е да намерим баланс, който да осигури постигането на компромис", каза полският главен преговарящ Адам Гибурж-Четвертински по време на втората седмица на преговорите.

Управляващата в Полша националистическа партия "Право и справедливост" (ПиС) иска да намали дела на въглищата в производството на електроенергия от 80 на 60 процента до 2030 г.

Но добивът на антрацитни въглища се очаква да бъде стабилен за десетилетия напред, въпреки че 72 процента от поляците смятат, че трябва постепенно да се откажат от тях с цел намаляване на емисиите, според направена през ноември анкета от държавната социологическа агенция CBOS.

Катовице, сърцето на полския въгледобивен регион, е сред най-замърсените градове в Европа, защото много хора отопляват домовете си с нискокачествени въглища, които са най-евтините.

Жителите казват, че нямат избор.

"Никакви решения за климата, дори най-добрите, няма да променят това, което имаме в портфейлите си", каза 83-годишната жителка на Катовице, Мария Лигеза. "Без подпомагане, хората ще продължават да се отопляват с това, което имат".

По БТА