Прегрупирахме се или как играта Гешев-Сарафов продължава

Дали все още има наивници, които смятат, че след смяната на Иван Гешев с Борислав Сарафов в прокуратурата ще настъпят нови времена? Надявам се, че не, защото противното би означавало, че имаме сериозен проблем с адекватността.

Да кажеш, че началникът е лош, а заместникът му е добър е доста странна логика. Нали същият този началник е избрал заместника си. А заместникът е изпълнявал нарежданията, докато един ден не е решил, че вече иска сам да е началник.

Това е принципна постановка и тя е прекалено суховата, за да опише случващото се у нас през последния месец и половина. От толкова време горе-долу довчерашният главен прокурор (Гешев) воюва с днешния (Сарафов). През това време станахме свидетели на грозни сцени и ни бяха дадени редица доказателства (волю или неволю), че ръководството на тази институция просто трябва да си ходи.

От месец и половина Гешев и Сарафов се замерят с кал и компромати. Единият пуска сигнали, другият пуска записи. Единият разказва, че се опитали да го взривят с бомба, другият – че се страхува за живота си и иска държавна охрана.

Кулминацията на тази битка настъпи през последните два дни. Гешев бе свален от поста, за да бъде качен там Сарафов. Какво означава това за издържащите с данъците си тази институция? Че получават много от същото. Т.е. колкото Гешев реши проблемите им с корупцията, толкова това ще стори и Сарафов. Единствените печеливши от това са политиците. Първото нещо, което Сарафов каза, че ще направи, е да преразгледа исканията за имунитети на Бойко Борисов и Кирил Петков. Случайност? Не мисля.

Колкото и Сарафов да се опитва да се представи за нещо различно от доскорошния си началник, това просто няма как да стане. Ето кратка историческа справка под формата на цитати:

20 март 2019 г. - "На 99.9% е сигурно, че няма да участвам в състезанието за нов главен прокурор. 100% дава само Господ". Иван Гешев.

През октомври той е единствен кандидат за поста и е избран от ВСС с внушително мнозенство. На 18 декември 2019 г. е назначен за главен прокурор.

18 май 2023 г. "Може би сега е моментът категорично да заявя, че не съм и не желая да бъда кандидат нито за главен прокурор, нито да изпълнявам тази длъжност“. Борислав Сарафов пред "Дневник".

На 16 юни 2023 г. е назначен за и.д. главен прокурор.

Намирате ли прилики? Аз се сещам само една разлика. Сарафов не е избран за пълен седемгодишен мандат, но може би трябва да почакаме. Няма нищо по-постоянно от временното.

Още един въпрос – ако един човек каже, че не иска да става главен прокурор, а след това охотно приеме поста, може ли да му се вярва?

Ако ти критикуваш довчерашния си началник, че е ползвал институцията за лични цели, а днес заявиш, че трябва да се разследва как са подадени сигналите срещу теб и как е работено по тях, за какви цели ползваш институцията? За обществено или лично благо?

Ако твърдиш, че не действаш по политическа поръчка, а първата ти работа е да преразгледаш делата срещу политици, какво означава това?

Да не говорим, че си бил избран на поста от същите хора, които пламенно защитаваха, а после пламенно свалиха Гешев. Това означава ли, че те изведнъж са прогледнали за проблемите в прокуратурата или просто действат по поръчка както и досега?

Изобщо положението е както в онзи изтекъл запис на разговор между Гешев и Сарафов, разпространен преди няколко седмици. В него новият главен прокурор казва:

"Не се прощаваме. Играта продължава - прегрупираме се кой на каква позиция е!"

И те успяха – прегрупираха се и остават.