Прекалено много е тъмнината около "Юлен"

Хората обичаме светлината и се страхуваме от тъмнината. Асоциираме я с неизвестното, непознатото, злото. В нашето въображение там се раждат чудовища. Е, и в бизнеса е така.

Какво искат голямата маса протестиращи за Пирин?

Светлина. Искат да виждат концесионера на ски зона Банско. Защото обичат Пирин и всеки от тях го чувства като свой. Искат да бъдат убедени, че концесионерът е читав и няма да унищожава природата на планината. На практика, това значи да имат информация за собствеността и мениджмънта на "Юлен", за договореностите с държавата и общината, за отношенията му с банки, хотели и други фирми, за въздействията му върху околната среда и местната общност, за нивото на спазване на законите… И всичко това да бъде налично с обществен достъп, което днес значи – на един клик разстояние в интернет.

Какво им дават държавата и концесионерът?

Тъмнина. Нито собственик, нито ясни параметри на сделката, нито ясни оценки на въздействията… Всъщност, даже по-зле. Малкото налична финансова информация показва, че "Юлен" има очакваните високи приходи, но почти ежегодно са на загуба и концесионните плащания са незначителни за мащаба на бизнеса.

Защо бе, хора? Защо правите простотиите на разни гиганти от петролния бранш, които спестяват стотици милиони и въртят едни огромни акцизи и ДДС-та. За едни 10% корпоративен данък ли е целият зор при вас? Та това е най-ниската ставка в света – почти като в офшорна зона. Не си струва!

Не, не е незаконно, но дразни ужасно много. Защото ски зона Банско е очевидно успешен и развиващ се бизнес, който със сигурност печели. Как иначе ще създава зимният туризъм – половината, от който се случва в Банско – около 1 милиард лева от БВП? А и ако губехте, щяхте ли да искате да го разширявате с нови лифтове?

Никой не уважава губещи компании. Загубата в бизнеса е равна на неуспех, некадърност, некомпетентност. Означава, че не сте в състояние да управлявате собствената си компания, камо ли пък външните ѝ въздействия върху околната среда и интересите на всички засегнати групи. Това ли искате да покажете с тези фалшиви отчети? Съмнявам се.

Твърдите, че днес Банско е ски курорт от световна величина, хората там живеят много по-добре, а Пирин е планина с отлично запазена дива природа. И твърдите, че това се случва в голяма степен благодарение на вашата работа и инвестиции. Макар и да нямам пълната информация, аз лично съм по-скоро склонен да се съглася. Обаче не съм представителна извадка. Освен това, ако бях собственик на "Юлен", щях да се гордея с тези резултати и лично да ги представям и защитавам.

На кого биха се доверили хората? На човек, който застава в светлината на прожекторите и заема открита и ясна позиция или на човек, който изпраща адвокати да говорят от негово име, докато той се крие в сенките?

Никой не уважава компании без лица. Питайте чичко Гугъл! Ще ви каже, че вероятността хората да асоциират думата "неизвестен" с "извършител" е около 100 пъти по-висока, отколкото да я свържат с "благодетел". Още ли сте учудени, че скандират "Мафия"?

В тази връзка, от началото на 2018 г. е в сила изменение на Закона на счетоводството, което задължава всички големи "предприятия от обществен интерес" ежегодно да публикуват т.нар. нефинансова информация заедно с годишните си финансови отчети. Иде реч точно за типа информация, която коментирах по-горе. И всички публични и енергийни компании, ВиК-та, банки и застрахователи ще трябва да я споделят. Обаче… законодателят е преценил, че "Юлен", който управлява единствената значима концесия в национален парк, НЕ е "предприятие от обществен интерес". Пак ли сте учудени, че скандират "Мафия"?

И накрая един (последен безплатен) съвет. Не от мен, а отгоре: "Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината."

* Коментарът на партньора и управител на консултантската компания за развитие на устойчив бизнес "Денкщат България" е публикуван в личния му Фейсбук профил