Прекалено рано е да се празнува излизането на Ирландия от спасителната програма

Излизането на Ирландия от спасителната програма в края на отминалата седмица е изключително важно на само за самата страна, но и за останалата част от еврозоната – Изумруденият остров е сочен като христоматиен пример, който доказва, че европейската формула за прилагане на строги мерки за икономии работи. Икономистите обаче предупреждават, че на Дъблин му предстои все още дълъг път, зависещ много от икономическите условия в света, който освен това може да бъде изложен на опасност от неуспеха на правителството да направи истински реформи.

"Ние сме серийни икономически престъпници," посочи пред агенцията Брайън Луси, преподавател по финанси в дъблинския Тринити колидж. "Не сме променили начина, по който правим бизнес, така че има ли причина да вярваме, че няма да продължим бъдем такива?", съгласява се Чарлз Ларкин, икономист в университета "Кардиф Метрополитън", който съветва ирландското правителство през финансовата криза.

"Сега ирландците могат да се върнат към управлението на Ирландия, по начина по който те искат," посочи той, добавяйки, че бюджет 2014 година, който включва 2,5 милиарда евро (3,4 милиарда долара) спестявания, вече е "връщане към лошите навици."

"Пълен е с данъчни облекчения и субсидии за привилегировани групи, приятели на хората, които са на власт," отбеляза той.

Самата Европейска комисия призна, че би желала по-голям напредък по реформите например при защитените професии като правото и обучението, както и при банките, които все още не са се справили с ипотечната криза на страната.

Около една пета от ирландските ипотеки са просрочени. Това задържа икономиката, тъй като задлъжнелите хора не излизат и не харчат, което пък е една от причините местната икономика все още да "не е в добро състояние и едва се влачи" според Луси.

Ларкин изчислява, че банковият сектор вероятно ще се нуждае от още една инжекция от около 10 до 16 милиарда евро, за да се справи с ипотечния проблем, както и с различни други задължения като свързаните с държавните и частните пенсии.

"Ирландците се опитват да осигурят пари от общи (европейски) източници вместо от вътрешни източници," отбеляза Ларкин. Ако парите идват от вътрешни източници може да се появи такъв натиск, който да накара Ирландия да поиска втора спасителна помощ, допълни той.

Много икономисти също така са на мнение, че Дъблин е допуснал грешка като не е взел предпазна кредитна линия. Това не само означава, че няма повече изисквания към правителството от т. нар. тройка - Международния валутен фонд, Европейската комисия и Европейската централна банка, но и излага правителството на риск от потенциални икономически сътресения, предизвикани от несигурния международен климат.

Всяко нещо, което кара лихвите да растат и така да се повишават разходите на Дъблин за рефинансиране (има огромен държавен дълг от около 125 % от брутния вътрешен продукт) може много бързо да постави Ирландия в трудно положение, отбеляза Ларкин.

Икономиката, чийто растеж е стимулиран изключително от износа, зависи и от възстановяването на ключовите търговски партньори на страната, по-специално Великобритания и САЩ, където икономическото съживяване е неравномерно и може да бъде засегнато от свиването на американската програмата за количествено парично разхлабване.

Растежът на ирландската икономика вече бе отслабен от един ключов износен сектор - фармацевтичния. Неотдавна изтече срокът на много патенти за лекарства, които са лидери по продажби и се произвеждат в страната, като например  Lipitor и Viagra. "Вече започваме да виждаме последиците от патентната скала," посочи Ларкин.

Задържащото се високо равнище на безработица, което бе 12,9 % през септември и около 26 % сред младите в страната, също може да попречи на възстановяването на страната. С това се свързва и ирландската традиция за емиграция по време на безработица. Според проучване на Ирландския национален университет в Корк около 150 000 души, които са напуснали страната между 2008 и 2012 година като цяло са по-млади и по-добре образовани от средния ирландец. Това може да има траен отрицателен ефект върху бъдещето на страната.

Едно нещо обаче, което малко хора извън Ирландия вземат предвид, е значимостта на една дата от 2016 година: 27 март. Тогава Ирландия официално ще чества 100-ната годишнина на Великденското въстание - най-значимия бунт срещу британското управление от над 100 години, което в крайна сметка доведе до ирландската независимост.

"Най-важното нещо за всяко ирландско правителство ще бъде да стои на трибуната и да приема приветствията на 27 март 2016 година, а те няма да направят нищо, което да застраши това," заяви Луси.

Особено лидерите на правителствената коалиция от "Фине гейл", които се възприемат като преки политически наследници на първото ирландско правителство, добави той. Като последица от всичко това те може да "да вдигнат леко крак от педала на икономиите и да раздадат малко сладкиши," допълни Луси.

"Как ще бъдете избран, ако се придържате към мерки за икономии? Можете да се заемете с тях след това," коментира той.

По БТА