Преките действия може да се окажат необходимост

Ако някой е в състояние да представи от най-добра страна планираната военна агресия срещу Ирак, това със сигурност е Тони Блеър - политик, чиято кариера е изградена върху умението му да говори убедително и ловко да се измъква от всяка криза. Най-новата кампания в подкрепа на войната започна с опита на министър-председателя да свърже случая с рицина, намерен в апартамент над аптека в Северна Лондон, с "оръжията за масово унищожение". А кулминацията бе в понеделник, когато той прояви наистина голямо въображение, опитвайки се да създаде връзка между "неблагонадежните държави" като Ирак и ислямския тероризъм.

Но по всичко личи, че неговата мълниеносна офанзива просто не успя. Подобни приказки биха могли да попаднат на благодатна почва в Съединените щати, където половината от населението вярва, че Саддам Хюсеин е отговорен за атаките от 11 септември, както се вижда от някои допитвания. Но във Великобритания - да не говорим за останалата част на света - днес повечето хора вече са убедени, че нещата стоят точно обратното: че най-добрият начин да засилиш подкрепата за Ал Каида и за ислямистките атаки срещу западни цели, е като започнеш англо-американски кръстоносен поход, за да нахлуеш и окупираш арабския, мюсюлмански Ирак.

Срещу евентуална война все повече се настройва не само общественото мнение и важни сектори от обществените служби, военните, църквата и профсъюзите. Самата Лейбъристка партия показва признаци, че може да се разцепи, ако войната не потръгне добре. Безпокойството на лейбъристите може само да се засили от съобщеното вчера "предварително" решение да се приеме молбата на американците и да им се позволи да използват базата Файлингсдейл в Йоркшър за нуждите на тяхната програма за противоракетна отбрана. Може да се очаква, че това решение ще засили разпространението на оръжията за масово унищожение.

Същото важи и за коментарите, направени тази седмица от Буш, човекът, който всъщност ще вземе решението дали да има война, че "игрите" на Саддам са му "омръзнали" и че "времето изтича".

Но ако трябва да вярваме на анкетите, има един фактор, който ще промени всичко и ще накара опозицията и сред лейбъристите, и сред по-широките кръгове от обществото да променят позицията си и да подкрепят в по-голямата си част войната: нова резолюция на Съвета за сигурност на ООН, одобряваща нападението. Макар че инспекторите не успяха да намерят убедителни доказателства, че Ирак нарушава резолюциите на ООН, Блеър и неговото обкръжение изглежда са самодоволно убедени, че ще съумеят да докажат, че Ирак укрива химическо или биологическо оръжие и да обявят, че "съществено нарушава" задълженията си за разоръжаване по силата на резолюция 1441. Може би това не бива да ни изненадва. Не е трудно да си представим, например, че някои от 500-те иракски учени, които САЩ искат да измъкнат от Ирак, ще кажат каквото трябва, ако цената и предлаганата им защита си заслужават.

И все пак, шумът, който се вдигна вчера в лагера на Блеър, навежда на мисълта, че правителството може да се откаже от опитите си да спечели подкрепи за нова резолюция и вместо това да разчита на резолюция 1441 и на доказателства за съществени нарушения, следвайки "механизмите на ООН". Но всъщност вече се видя, че тази процедура на ООН е измама.

Стана абсолютно ясно, че САЩ, а също така и Великобритания са готови да използват ООН, само ако организацията гарантира, че ще стане това, което те искат. Това бе съвсем ясно потвърдено тази седмица от Блеър, когато той заяви, че ООН не може да наложат вето върху войната. Необходимо е само да си представим как подобно условие се отнася към други системи на управление - избори или закони, например, за да видим пълната му абсурдност.

Дори ако САЩ - заради световното обществено мнение, са в състояние да си купят и да наложат нова резолюция - къде чрез договори за петрол, къде чрез одобряване на етнически репресии - това решения няма да е наистина легитимно. Нахлуване и окупиране на страна, за която не е доказано, че представлява "ясна и настояща заплаха" за която и да е друга страна, е във всеки случай нарушаване на много точки от Устава на ООН. Докато подготовката за война продължава, ще става все по-ясно, че ООН я използват само като "смокинов лист" за агресията и че предимствата за общественото мнение, които може да даде евентуална сделка в Съвета за сигурност, може да се окажат по-маловажни, отколкото изглеждат.

Така, както вървят нещата, може да се очаква, че Тони Блеър е готов да въвлече страната си в много опасна имперска авантюра на САЩ, въпреки масовата обществена съпротива и без преди това да е получил - поне за пред хората - одобрението на парламента. И един от резултатите ще бъде, че част от това, което представлява най-силното в историята британско антивоенно движение, ще мине към гражданско неподчинение. Миналата седмица, при първия подобен инцидент от времето на британската интервенция срещу Съветския съюз /отпреди 80 и повече години/, двама локомотивни машинисти в Мадъреул, Шотландия, отказаха да подкарат товарен влак, превозващ муниции за британските сили в Персийския залив. Направиха това в знак на протест срещу заплахата от война срещу Ирак. Повече от десетина работници от депото вече подкрепят техните действия. Ако тази война наистина започне, вероятно мнозина други ще ги последват. При тези обстоятелства преките действия може не просто да се окажат оправдани, а необходими от гледна точка на демокрацията.

По БТА