Прекият вот за председател на СДС крие риска от разпад на партията

Г-н Димитров, как ще коментирате идеята лидерът на СДС да се избере чрез пряко гласуване?

Още през 1990 г. БСП проведе подобен избор за смяна на името на партията от "комунистическа" на "социалистическа". При този вот се реши и преименуването на в. "Работническо дело" във в. "Дума".

Преки вътрешнопартийни избори бяха и първичните избори за номиниране на кандидат за президент през 1996 г., когато Петър Стоянов победи Желю Желев. След това през 1999 г. подобна процедура беше направена за СДС при номинацията за общински кметове, но тя мина с далеч по - малък успех и с много противоречиви резултати до степен, в която се наложи в последствие НИС да променя кандидатите, които ще бъдат регистрирани.

Има две причини да се търси подобна крайна форма на легитимност на едно решение, без предварително да е известно какво ще е това решение. Защото прекият избор е точно това - той запазва елемента на неопределеност до получаване на резултата, в същото време веднъж получен, резултатът няма как да бъде оспорен.

Първата причина да се търси тази крайна форма за получаване на авторитет е, че всички опити да се постигне консенсус по това как ще се развива СДС, очевидно не успяха. Втората е, че прекратяването на отчетливата конфронтация между различни групи в партията е възможна само като се посегне към крайния авторитет - тоест, мнението на всички, свързани с тази партия.

За тази цел трябва ли да се променя устава на СДС?

Не мога да кажа, защото не познавам устава на СДС, а и не съм юрист.

Но ако националното ръководство реши единодушно и ако всички групи, които не успяха да съгласуват позицията си през последната година за това как СДС ще се развива, постигнат съгласие, вероятно ще се намери някаква форма за подобен избор в рамките на устава.

Къде се използва тази практика?

През последните години тази практика има по-разширено приложение. Традиционно обаче се използва при консерваторите във Великобритания, които избират своя лидер с всеобщо гласуване, но не всеки път. Смени могат да бъдат правени и от националното ръководство, както се смени последния лидер. Свободната демократичната партия в Германия също избира своите лидери с пряко гласуване на всички членове.

А кой има право да гласува?

При първичните избори през 1996 г. беше приета формулата за открито участие. Пак с нея беше злоупотребено през 1999 г. , когато се излъчваха кандидатите за кметове.

Трябва да се направи обаче едно разграничение - през 1996 г. можеше да участва всеки български гражданин, а провеждането на тези първични избори беше пряка договореност между партиите, които номинираха кандидатите - СДС от една страна, а от друга Демократическата партия, Народен съюз и другите по-малки партии, които подкрепяха Желев. Така, че там имаше договор, който описваше процедурата - кой има право на глас, как се отчитат резултатите.

През 1999 г. беше приета някаква инструкция, която беше вътрешна инструкция на СДС и определяше кръга на имащите право да гласуват, как ще се определят номинациите, как ще се отчитат резултатите и как ще се контестират резултатите.

Ако сега се стигне до подобен тип избор, ще трябва някой да изработи техническите условия. Най-напред трябва да се реши, дали ще се избира само лидер или и членовете на НИС. Вторият въпрос е кой ще има право на избор. Възможно е това да само членовете на СДС, но в това има известна уловка, защото членската маса е подвижна. Някои организации поддържат фиктивна членска маса чрез плащане на членски внос и така се контролират самите структури. Известни са такива случаи в някои области и общини. Така че, ако гласува само членската маса, аз не виждам как ще бъде решен този проблем.

Другата възможна форма е предварителна регистрация на тези, които желаят да гласуват и с да се определят някакви технически критерии. Тоест, гласуват онези хора, които определят себе си като симпатизанти или биха получили референции от членове на СДС. Има различни, гъвкави правила, които трябва да бъдат уточнени.

Колко време е нужно да се подготви избора?

Националните избори се подготвят за 60 дни, ако тук се включи процедура, която да изработи нови избирателни списъци, срокът трябва да е по-дълъг.

А как се урежда въпросът със сегашното ръководство на партията - то подава оставка и се назначава служебно, което да организира изборите, или има друг вариант?

Провеждането на изборите не може да бъде свързано с избирането на нов председател. Целта да определим лидер е много тясна цел, тя сама по себе си нищо не решава. Не е въпросът да се обслужи само лидерския проблем, големият проблем е как ще се върви напред.

Тоест, трябва да бъде свикан и национален форум, който да продължи цялото това упражнение по консолидирането на партията и по настройването ѝ към следващите парламентарни избори?

Трябва да има съгласие, че всички ще признаят резултата, че това ще е повод да се прекратят раздорите, че този лидер ще балансира между фракциите. Че загубилите са легитимирали със загубата си новия лидер. В противен случай още с определянето на процедурите ще се стигне до толкова остри противоречия, че накрая отделни групи от партията няма да признаят резултата, ще го оспорят и така изборът ще стане повод да се инициира разпад.

Още от България

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?