Прекратяване на огъня, а не ескалация на конфликта трябва да бъде целта в Сирия

Вдигането на ембаргото на ЕС срещу сирийските бунтовници е глупаво и недобре обмислено действие, което вероятно ще увеличи броя на труповете, вместо да ги намали. Доводите, изтъкнати от британския външен министър Уилям Хейг и от френския му колега показват сериозно неразбиране на ситуацията на място, както и на вероятния ефект от увеличаването на доставките на оръжия за бунтовниците.

Хейг смята, че изпращайки им повече оръжия, въстаниците толкова много ще наклонят военния баланс в своя полза, че Асад ще преговаря за край на собствения си режим. Но след две години война неговите сили държат все още 15 от 16-те провинциални столици в Сирия.

Изпращането на още оръжия няма да доведе до изход от сегашната военна безизходица; но то вече накара Русия да каже, че ще достави нови ракетни системи за противовъздушна отбрана на Сирия. Всичко, което сбърканите действия на ЕС ще постигнат, е бунтовниците да получат впечатлението, че все още могат да победят с помощта на масирана западна военна интервенция, както направи опозицията в Афганистан и Ирак.

Докато тази надежда съществува, въстаниците нямат никакъв стимул да преговарят.

Картината на сирийската гражданска война, както ни я представят британските и френските лидери, е или прекалено наивистична, имагинерна или неактуална. Конфликтът може и да започна като народно въстание срещу едно тиранично управление, но той се превърна в религиозен конфликт между сунити и алауити (клон на шиитския ислям в Сирия).

В Близкия изток в по-широк план Саудитска Арабия, Катар и сунитските монархии от Залива, които са сред най-малко демократичните и светски настроени правителства в света, гледат на свалянето на режима в Дамаск като на стъпка от по-голямата война срещу шиитското паравоенно движение Хизбула в Ливан и шиитските правителства в Багдад и Техеран.

Наистина ли ЕС иска да подкрепи някоя от страните в тази бъркотия, която вече повлече толкова много играчи? Оръжията вероятно ще отидат при "умерени" бунтовници, но как да ги разпознаем? Муаз ал Хатиб, лидерът на коалицията на сирийската опозиция, наскоро се оттегли, казвайки, че организацията му се контролира от Саудитска Арабия и Катар и че не е подчинена на сирийския народ.

Целта трябва да е да се признае сегашната безизходица, а не да се правят опити за излизане от нея. Войната продължава вече твърде дълго, военният баланс е твърде изравнен, а омразата между силите, които подкрепят режима и тези, които се борят срещу него, е твърде дълбока, за да претърпи някой от двата лагера решително поражение или да сподели властта в управлението. Затова сегашната цел трябва да е да се договори поне прекратяване на огъня, за да се намали насилието.

Единственото споделяне на власт, което е възможно да проработи посред гражданска война, е това на географски принцип - като всяка страна задържи територията, която контролира в момента.

Прекратяването на огъня е възможно с оглед на факта, че и правителството, и бунтовниците разчитат на дългосрочни съюзници, които са изплашени конфликтът да не излезе извън контрол. Както САЩ, така и Русия виждат как войната се разпространява в Ирак и Ливан, където има същото религиозно разделение като това в Сирия, а неотдавна тези две страни преживяха и жестоки граждански войни.

Иран не иска да продължава да бъде постоянно изтощаван, държейки правителството в Дамаск на власт, ако съществува някакъв приемлив компромис. Турция се изправя пред сериозни политически и икономически щети, ако войната започне да се разпространява през дългата ѝ граница със Сирия.

Прекратяването на огъня е важно, защото ще живеят хора, които иначе ще умрат. То също така ще накара и двете страни да свикнат с идеята, че никоя от тях няма да спечели решителна победа и че трябва да постигнат някаква форма на приспособяване една към друга. В този случай подходът на САЩ и Русия е много по-зрял и реалистичен от опасното опростяване на нещата, което идва от Лондон и Париж.

По БТА