Премиерът допусна втора актуализация на бюджета заради инфлацията

Служебният премиер Стефан Янев допусна вероятността в края на настоящата година да се наложи втора актуализация на бюджета в момент, в който все още правителството не е одобрило първата.

"Инфлацията трябва да се наблюдава, за да не се наложи нова актуализация на бюджета в края на годината. Това е въпрос, който трябва да се наблюдава много внимателно и следващото служебно, извинявам се, редовно правителство, подкрепено от парламента, трябва да има готовност да адресира именно този проблем", коментира Янев по време на изслушване в парламента за състоянието на публичните финанси и икономиката. По думите му в Европа има известно повишаване цените заради енергийните носители и като ефект от Брекзит.

Янев каза още, че в четвъртък следобед кабинетът се събира, за да одобри актуализацията на бюджетите на държавата, здравната каса и НОИ (Държавното обществено осигуряване).

Досега служебният министър на финансите Асен Василев, който преди по-малко от седмица представи своя вариант за актуализация на бюджета, твърдеше, че сегашната актуализация ще е достатъчно. С нея правителството залага 2 млрд. лв. допълнителни приходи, срещу които ще бъдат разписани 1.8 млрд. лв. нови разходи, а дефицитът ще бъде намален от 4.9 млрд. лв. на 4.7 млрд. лв. Допълнителните средства ще отидат за актуализация на пенсиите, подкрепа за бизнеса и за здравни разходи в случай на нова Covid вълна през есента.

По данни на финансовия министър Асен Василев Националната агенция за приходите (НАП) се очаква да събере с над 1 млрд. лв. допълнително, а Агенция "Митници" – с около 500 млн. лв. повече.

"За краткото време на служебното правителство успяхме да запазим финансовата стабилност и да подобрим събираемостта, за да може парламентът да вземе решение за преструктуриране на бюджета и увеличаване на социални плащания", отчете служебният министър-председател.

"Картината на държавните финанси през май беше, меко казано, притеснителна. Към момента на встъпването ни в длъжност възможностите за допълнителни разходи бяха почти изчерпани. В цифрово изражение от централния бюджет бяха предоставени средства по бюджетите на първостепенните разпоредителите с бюджет за 2021 г. в размер на 1.164 млрд. лв, от които 638 млн. лв. за финансиране на дейности, които са били предвидени със Закона за държавния бюджет и 509 млн. лв. за финансиране на разходи, които не са били предвидени в държавния бюджет. Това е картината към края на април тази година", заяви Янев.

Той отчете, че голяма част от възможността за преструктуриране на бюджета е била изразходвана в първите четири месеца на годината - за мярката "60 на 40", за добавка за пенсионерите през април, за мерки по заетост. Изразходвани са били около 117 млн. лева за схемата 60/40, около 105 млн. лева за добавката от 50 лева за пенсионерите през април, 120 млн. лева за финансиране на мерки по заетост, 61 млн. лева средства по общинските бюджети и 22 млн. за БНТ и БТА, посочи Янев. Установено е било системно несъбиране на данъчни постъпления и премахнат последващ контрол на фирмите в страната, което позволява да се натрупат огромни дефицити в системите.

Само през 2020 г. държавата е платила на частни фирми 15.8 млрд. лева, от които 3.4 млрд. лева са платени на седем фирми. През 2021 г. за първите четири месеца три фирми са получили 1.3 млрд. лева публичен ресурс, коментира премиерът относно концетрацията на публични средства.

Янев каза, че е било установено огромно разходване на държавен ресурс по отношение на т.нар. ин хаус поръчки. Само за периода от началото на 2019 г. до края на април 2021 г. по този метод са възложени дейности на стойност 8.6 млрд. лв. По думите му рекордьор е Агенция "Пътна инфраструктура", която е възложила дейности за 2.4 млрд. лева на 55 частни компании и за 3.1 млрд. лева на държавната фирма "Автомагистрали", без тя да има необходимия капацитет да извършва тези дейности, които след това са били превъзложени по непрозрачен начин. Янев отбеляза, че "Автомагистрали" са сключили договори за 5.5 млрд. лева без обществени поръчки.

По информация на премиера АПИ е сключила договори за ремонт и поддръжка за над 1.6 млрд. лева за 2021 г. при одобрен бюджет за годината за 382 млн. лева и е поела допълнителни ангажименти за 2022 г. за 1.3 млрд. лева. По този повод министрите на финансите и на регионалното министерство вече сезираха прокуратурата. По думите на Янев порочната практика е била използвана през последните две години. Той посочи, че над 60 сигнала са подадени към прокуратурата за АПИ.

На въпрос за въвеждането на еврото, служебният министър-председател коментира, че трябва да има информиран дебат и оценка на икономическото развитие. "Въвеждането на еврото в България трябва да се случи при възходяща икономическа тенденция. Ако обаче е негативен трендът и българската икономика е в рецесия, трябва да мислим много сериозно. Това е разковничето, което мисля, че трябва да се чуе в тази зала и да го имате всички предвид, когато дойде време за тези решения", коментира Стефан Янев. В същото време неговото правителство препотвърди националния план за влизане на България в еврозоната с целева дата 1 януари 2024 г. Във въпросния документ няма никакви уговорки и условности във връзка с икономическия цикъл, за каквито говори Янев.

Относно развитието на българската енергетика Янев каза, че от години има нужда от изработване на стратегия. Той коментира, че проблемите в ТЕЦ "Марица Изток" 2 са изключително остри и за периода на служебното правителство въпросът с пропуснатите възможности по отношение на бъдещето на тази централа не може да бъде решен. През 2020 г. България се е присъединила към онзи праг на поносимост на въглеродните емисии, който е приет за ЕС - декарбонизация от порядъка на 55%. Това решение предопределя невъзможността в момента да се коментира и договаря продължаване на живота на ТЕЦ "Марица Изток" 2, посочи той. Янев отбеляза, че други европейски държави предоговарят оставането на този вид въглищни централи. Той коментира, че предстои много сериозен дебат и следващото правителство трябва да е готово да участва в този дебат компетентно.

Необходимо е да се вземе решение - искаме или не искаме да строим допълнителна централа, дали ще е на площадката на "Белене" или "Козлодуй". България трябва да вземе решение в обозрим срок и строителството на нови ядрени мощности трябва да започнат, каза Стефан Янев.