Премиерът е за забраната за пушене, но депутатите му били “под натиск“

Премиерът Бойко Борисов обяви в сряда, че е за оставане на пълната забрана за тютюнопушенето, но браншът “много притиска“ депутатите от ГЕРБ.

“Аз съм категорично законът за тютюнопушенето да остане с пълна забрана“, каза Борисов и посочи, че е заявил тази своя позиция и на срещата си с хотелиери и ресторантьори преди ден. "Разбира се, те имат много доводи. Обясняват ми как като има сватба, младоженката трябва да излиза навън, за да пуши, как ако е частно парти...", каза Борисов.

"Разбирате ли, като слушаш - имат доводи. Но моето мнение е било винаги - забрана на тютюнопушенето. Колкото можем - да го ограничаваме, да пазим тези, които не пушат. Оттук-нататък, няма да крия, че от моите депутати има много, които са за либерализация. В смисъл, ако има зала за пушачи и зала за непушачи, или по никакъв начин да не се застрашава здравето на тези, които не искат да пушат... Или когато има такова тържество – сватба или кръщене или някое частно събитие - да се либерализира", заяви Борисов, цитиран от “Фокус“.

Натискът на бизнеса над депутати може да се окаже по-силен от този на премиера

Борисов, който иначе често коментира как депутатите от неговата партия ще подкрепят едно или друго решение и впоследствие те го правят, по този въпрос им е дал свобода на преценка.

"Говориха с мен – на всички съм им отказал. И мнението на министърката на здравеопазването го знаете, и моето е такова. Именно аз бях човекът, който наложи пълната забрана на ГЕРБ да гласуват, въпреки волята им тогава. Просто браншът много ги притиска", каза още премиерът.

Преди ден лично той препрати представителите на ресторантьорския и хотелиерския бизнес да си търсят лоби в парламента за отмяната на пълната забрана.

Засилва се натискът забраната да падне преди Нова година

Междувременно независимите депутати Кирил Гумнеров и Стоян Иванов, които вече са внесли в парламента предложение за отмяна на пълната забрана за пушене, заявиха в сряда, че ще настояват предложените от тях поправки да бъдат приети и на първо, и на второ четене още преди коледните празници.

При спазване на правилата в парламента това физически няма как да се случи, тъй като едва утре ще се гледат на първо четене от парламентарната здравна комисия, след което им предстои гласуване на първо четене в зала, както и гласуване на второ четене в комисии и в зала. Преди ден депутатът от ГЕРБ Диан Червенкондев намекна, че отмяната на пълната забрана за пушене може да стане не в Закона за здравето, а през съвсем страничен закон – този за туризма, тъй като на него му предстои гласуване на второ четене. Най-вероятно ще бъде върнат старият режим, при който имаше обособени зали за пушачи и непушачи в заведенията.

Гумнеров и Иванов предлагат и създаването на специален фонд за превенция и борба с тютюнопушенето. Идеята е в него да постъпват първо 5, а впоследствие 10 на сто от приходите от акцизи върху цигарите у нас. По думите на Иванов първоначално набраната сума ще бъде от порядъка на 80-100 млн. лв, а впоследствие - 200 млн. лв. годишно.

Идеята за подобен фонд се коментира от години, но никой финансов министър до момента не я е подкрепял.

Една трета от пушачите ходят по-рядко или въобще не посещават заведения

Същевременно НЦИОМ излезе с проучване, според което 18% от пушачите ходят по-рядко на заведение, а 16% са спрели да посещават изобщо заведения след 1 юни 2012 година, когато беше въведена пълната забрана за пушене на закрито.

Столичаните, образованите респонденти и хората на средна възраст по-често от останалите спират да ходят в заведения. Според НЦИОМ тези данни показват, че имат известни основания твърденията на ресторантьорите и собствениците на заведения за спад в броя на клиентите им.

11% от пушачите посочват, че посещават заведения, в които се пуши въпреки забраната. Това твърдят млади жители на големите градове.

За 22% от пушачите забраната не е проблем, защото те така или иначе не ходят по заведения.

Според изследването 42% от пълнолетните българи пушат като по-често това са мъже, хора на възраст между 30 и 49 години и роми. 46% от интервюираните твърдят, че никога не са пушили - главно жени и възрастни хора, а 12% се определят като бивши пушачи.

69% от интервюираните пушачи преценяват, че сега пушат точно толкова, колкото и преди влизането в сила на забраната за тютюнопушене на обществени места. 28% от пушачите посочват, че са намалили цигарите в резултат на забраната. Пушенето ограничават хора на възраст между 50 и 59 години, както и заможни респонденти. Когато са в заведение на закрито, половината от пушачите излизат навън, за да пушат. Други 15% се въздържат да пушат, докато са в заведението.

61% от участвалите в изследването бивши пушачи твърдят, че отказът им от тютюнопушене е в резултат на техен личен избор. Този отговор може да се тълкува и като стремеж за налагане на личния избор над принудата, посочват от НЦИОМ.

52% от бившите пушачи посочват здравословни причини като основание за отказа си от пушене, а 37% твърдят, че са оставили тютюна поради финансови причини – това са предимно по-възрастни и бедни хора.

За 4% от бившите пушачи самата забрана е причина за отказ от цигарите.

Национално представителното изследване на НЦИОМ е проведено между 30 ноември и 6 декември 2012 г. по метода на полустандартизираното face-to-face интервю сред 1000 пълнолетни български граждани в 86 населени места в цялата страна.