Премиерът: Финишираме с пълен мандат с работещи програми

Премиерът: Финишираме с пълен мандат с работещи програми

"Ние финишираме с пълен мандат с работещи всички програми. Тогава обяснението беше, че след нас спирали фондовете, защото сме работили лошо. 4 години, пълен мандат, а всички европейски програми работиха". Това заяви премиерът в оставка Бойко Борисов на работно съвещание с министри в петък, когато парламентът реши целият Министерски съвет да отиде в Народното събрание за изслушване.

На срещата Борисов, за когото това е трети кабинет и единственият изкарал пълния си мандат, и част от екипа му направиха своеобразен отчет на свършеното и състоянието, в което оставят публичните финанси на държавата. Повечето от изнесеното бе обобщение на вече представяни данни

Борисов използва данните за бюджетния излишък в края на април от 115.4 млн. лв. е четири месеца на 2021 г. и очакван нов такъв от 735 млн. лв., за да отбележи, че "докато се правеха експерименти с парламента и "изтъргване", усилията на правителството и на приходните агенции доведоха до събираемост от НАП, която е с над 915 млн. лева повече спрямо миналата година, при това в условията на тежка пандемия".

По думите му това се дължи на разумните мерки на правителството в кризата и обясни, че ГЕРБ не предлага актуализиране на бюджета, защото "ние даваме от парите на данъкоплатците толкова, колкото изкарваме".

Борисов припомни изнесените от финансовото министерство миналата седмица данни, че събраните от държавата приходи са почти 9 млрд. лв., което е с над 915 млн. лв. повече спрямо първите четири месеца на миналата година. Отчете и повечето от планираните събрани приходи от мита и акцизи, както и задържаните близо 16 милиона къса нелегални цигари, което е почти колкото задържаното количество през цялата 2020 г. и 4.5 пъти повече от задържаното през първото ѝ тримесечие.

Според министър-председателя добрата събираемост се дължи на това, е правителството не е допуснало очакваната нестабилност в държавата.

Министърът на финансите Кирил Ананиев отбеляза, че пандемията продължава и служебното правителство би следвало също да направи мерки в подкрепа на гражданите и бизнеса. Досега са изтеглени само 800 млн. лв. от общо 4.5 млрд. лв., колкото максимално може да тегли българския кабинет.

Както е ясно отдавна излишъкът се дължи основно на платената от концесионера на летища София – "СОФ Кънект", първоначална вноска от 660 млн. лв., които отиват директно в бюджета, а не в Сребърния фонд, както би трябвало да е с концесионните възнаграждения.

"660 млн. постъпиха, което даде началото на изпълнението на концесионния договор. Това даде възможност неоперативни финансови активи от публични вземания, които до този момент бяха по сметките на държавното дружество – оператор, в размер на близо 80 млн. да се добавят до тази стойност. Тоест имаме сума, която ефективно постъпи в държавния бюджет в размер на близо 750 млн. лв.", коментира на съвещанието транспортният министър Росен Желязков.

"Всички оперативни програми, всички финансови проекти работят, което означава че следващите правителства ще имат възможността да инвестират над 4.5 милиарда лева на годишна база само в рамките на текущия програмен период. Тази година би трябвало да започне и изпълнението и на следващия програмен период. След 3 години съвместна работа с Европейската комисия, всички оперативни програми са разработени и изпратени на Комисията", отбелязва на свой ред вицепремиерът по икономическите въпроси Томислав Дончев на работно съвещание с министър-председателя Бойко Борисов.

Дончев заяви, в момента продължава реализацията по изпълнение на Програмния период 2014 – 2020 г и поясни, че по правилото "n+3" програмният период ще завърши през 2023 година, когато е крайният период за плащане.

"Темповете за договаряне и плащане са в рамките на средноевропейските, договорени са близо 89% от цялото финансиране – това са 26.7 милиарда лева, включително и с националното съфинансиране. Разплатени са близо 48% от средствата", каза още Дончев, цитиран от пресслужбата на правителството.

Той припомни, че основен акцент в новия програмен период са темата за реиндустриализация, иновации и дигитално включване, но е предвидено да продължат и традиционните инвестиции в пътна и железопътна мрежа, ВиК инфраструктура, градска среда, както и мерките в подкрепа на социалното включване и на бизнеса.

"Това, че европейското финансиране не е обичайна тема от обществен интерес издава, че нещата са в рамка – няма трусове, няма проблеми, няма спряно финансиране", смята Дончев.

Вицепремиерът обясни, че българският план за възстановяване и устойчивост е представен на Европейската комисия още на 20 април. "Той не е подаден за официално одобрение, това може да се случи на база волята на служебното или на следващо правителство. Аз толерантно съм оставил, всеки бъдещ екип, ако реши и поиска да направи промени в него, да го ревизира тотално или в някои части. Този вариант е най-добрият, най-справедливият и най-толерантният от политическа гледна точка", заяви още Дончев.

Борисов не пропусна да отбележи, че този план се използва само като претекст за предизборна дейност в Народното събрание. "Ние се държим отговорно затова информираме обществото за направеното от нас", заяви премиерът в оставка.

Споделяне

Още от България

В каква роля си представяте Слави Трифонов след изборите?