Премиерът обмисля пари за пускане на научния реактор в “Младост“

В разгара на чистката на зам.-министри, набедени в благосклонност към възобновяемите енергийни източници, премиерът посети в четвъртък Института по ядрена енергетика при БАН и затворения през 1989 г изследователски ядрен реактор в столичния квартал “Младост“. Преди десет години там започна реализацията на проект за превръщането на съоръжението в база за обучение на ядрени и медицински специалисти и модерно лечение на ракови заболявания.

От 2010 г. обаче държавата спря годишната субсидия от 2 млн. лв. за преобразуването на реактора ИРТ - 2000 в съоръжение "от граждански тип" с ниска мощност. Тогава финансовият министър Симеон Дянков препоръча на учените сами да си осигурят бюджета.

От института казаха на Борисов, че дължат на руската фирма “Маяк“ 1.3 млн. долара за извозено през 2008 г. до Озерск отработило ядрено гориво от затворения реактор, с лихвите те вече са станали почти двойно повече и научното звено е заплашено от съд. За този проблем алармира преди година предишният шеф на института Йордан Стаменов.

В отговор на оплакванията на учените и след като разгледа Лаборатория за производство на лазерни установки за медицински цели, Борисов заяви, че ще прати здравния министър Стефан Константинов да посети базата и да прецени дали може да се използва за медицински цели.

“Тогава вече ще си заслужава да финансираме това нискообогатено гориво, което трябва да платим, защото иначе, както за всичко останало, има съд в Париж и руснаците ще ни осъдят”, заяви Борисов.

Той допълни още, че “не поради наша вина внасяме изотопи от Унгария със самолет, те се разпадат, защото са бързо разпадащи се. Даваме куп пари за това”.

След дешифриране на изявлението на Борисов стана ясно, че допреди затварянето на реактора в него са се произвеждали изотопи за нуждите на медицинските заведения у нас, но вече се налага те да бъдат внасяни.

Премиерът се запозна и с апаратура за ядрени изследвания, конструирана и изцяло изработена от специалисти от академията. Апаратурата е предназначена за провеждане на научни изследвания в Обединения Институт за ядрени изследвания в Русия.

“Зарадва ме, че съоръженията чакат за опаковане, с една дума - това, което са произвели, има пазар, плащат им го и те се издържат и съответно пък хората печелят добри пари. Същото искаме да направим, да се ползва и този реактор”, каза премиерът.

Новият директор на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика доц д-р Димитър Тонев обясни, че е изключително важно да се покрие дългът към руснаците, “за да можем да работим в бъдеще".

“В момента бюджетът на института не стига дори и за заплатите на всички служители. С допълнителни източници от договори, които имаме, си плащаме заплатите и не пускаме служителите си в неплатен отпуск. Аз се надявам на една подкрепа от държавата и мисля, че премиерът даде индикация, че това ще се случи", коментира Тонев.

Зам.-директорът на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН доц. Лъчезар Георгиев обясни пред журналисти, че след приключването на реконструкцията в новото съоръжение ще могат да се извършват и анализи за наличие на тежки метали, може да се използва в криминологията за анализ на следствени материали.

Според Георгиев, за да се приключи проектът трябват още около 10 млн. лв. Това е много по-малко, отколкото ако трябва да се изгражда ново съоръжение, тъй като е налице лицензирана площадка, обясни той.