Премиерът пита ЕК какво да прави след арбитража за АЕЦ "Белене"

Правителството на Бойко Борисов ще иска от Европейската комисия становище какво да предприеме след решението на арбитражния спор за спирането на строежа на АЕЦ "Белене", завършил с осъждането на НЕК да погаси 550 млн. евро към руската компания "Атомстройекспорт" (АСЕ) за поръчано, произведено и неплатено ядрено оборудване, а още 70 млн. евро са съдебните разноски по делото и лихви. Това съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет след телефонен разговор на Борисов с председателя на Европейския съвет Доналд Туск, когото е информирал за казуса.

Борисов е казал на Туск, че страната ни ще изпрати писмо до Европейската комисия за съвет относно действията си по арбитража, които да защитят в максимална степен националния интерес в съответствие с енергийната политика на Европейския съюз.

Присъдата стана ясна миналия четвъртък и двете страни по търговския спор имат 30 дни да се запознаят с решението и да преценят дали искат да го оспорват пред съд в Цюрих. Междувременно вече тече дневната лихва от 167 хил. евро за забава на плащането към АСЕ, а преди ден енергийният министър теменужка Петкова обяви, че предстоят срещи с руснаците за преговори да изкупят беленското оборудване за други техни проекти. Борисов пък каза, че ще има разговори в Иран на 11 юли за възможността да се инсталира нашето оборудване в строящата се там ядрена централа от руската страна.

Експерт по арбитражни дела препоръчва задължително обжалване

От българска страна няма официален коментар дали НЕК ще обжалва решението на Арбитража, но според адвоката Първан Първанов, който е участвал в значителен брой международни инвестиционни и търговски арбитражи, това трябва да стане задължително. В интервю за вестник "Капитал" той коментира, че подобен ход от българска страна ще "постави България в по-силна преговорна позиция с Русия". "Всякакви други уговорки и варианти ще са плод на некомпетентност или корупция", смята експертът.

"Ако вие сте адвокат на "Атомстройекспорт" и знаете със сигурност, че решението, което държите в ръцете си е непоклатимо какви отстъпки ще бъдете готови да направите? Аз никакви. Тук е уместно да кажа, че спекулациите с "ние ще ги платим и после ще ги продадем" са несериозни. Части за конкретен тип атомен реактор са уникални производства, които вървят само с проект за атомна централа. Който има проект за атомна централа, която да се строи от "Атомстройекспорт" или някой с достъп до тяхната техническа документация, той си е поръчал и реактора с частите, а не се оглежда за някоя част или реактор, от тук или от там. "Атомстройескпорт" няма никаква мотивация да се съгласи да замести реакторите в някой от другите проекти, които е започнал с нашите, само за да ни направи услуга", коментира Първанов.

Съдебна отговорност от поръчалите оборудването

Междувременно депутатите от гражданската квота на Реформаторския блок Мартин Димитров и Петър Славов призоваха министъра на енергетиката Теменужка Петкова да предприеме действия по търсенето на отговорност от длъжностите лица, които са поръчвали ядрено оборудване за АЕЦ "Белене" без договор и без осигурено финансиране.

Двамата народни представители внесоха във вторник питане към Петкова и за това дали разполага с актуална информация от прокуратурата за разследване по извършените през 2012 г. още преди окончателното спиране на ядрения строеж финансови проверки на разходите по проекта и дали има привлечени като обвиняеми "за прахосването към онзи момент на над 2 милиарда лева, а след решението на Арбитражния съд – вече над 3 милиарда лева публични средства?”

„Считаме, че е редно да се потърси отговорност от виновните длъжностни лица, отговорни за това чудовищно прахосване на публични средства“, заявяват Димитров и Славов в изпратено до медиите съобщение.

В 41-то Народно събрание бе сформирана анкетна комисия за изясняване на фактите и обстоятелствата относно похарчените средства за АЕЦ "Белене". Агенцията за държавна финансова инспекция, ръководена тогава от сегашния енергиен министър теменужка Петкова, изготви доклади съдържащ подробна информация за свършеното по АЕЦ "Белене". В тях се твърдеше за незаконосъобразни, неизгодни и нецелесъобразни действия на бившите шефове на НЕК Любомир Велков и Мардик Папазян, които обаче отричаха отправените твърдения.

В крайна сметка анкетната комисия за АЕЦ "Белене" не излезе с доклад дали е открила злоупотреби при реализацията на проекта като причината беше оставката на първото правителство на ГЕПБ в края на февруари 2013 г.