Премиерът поиска доклад, който да спре присъдите в Страсбург

Премиерът поиска доклад, който да спре присъдите в Страсбург
Възмутен от поредната присъда срещу България, постановена от Европейския съд за правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ), премиерът Бойко Борисов поиска от правосъдното министерство да изготви доклад с идеи за законодателни промени, които да ограничат делата срещу страната ни. Това става ясно от стенограмата на заседанието на Министерския съвет, публикувана в петък. Повод за решението на премиера става присъдата на ЕСПЧ България да изплати на затворника Иво Кашавелов, осъден доживот за убийството на трима полицаи, 7000 евро обезщетение за унизително отношение.

В отсъствието на правосъдния министър Маргарита Попова заместникът ѝ Даниела Машева докладва, че европейските магистрати са присъдили обезщетението на Кашавелов за това, че в продължение на 13 години той е извеждан от килията си само с белезници, въпреки че не е предизвиквал инциденти, както и за това, че процесът му е продължил твърде дълго.

"Това да не е онзи Кашавелов от Холандия? Аз бях тогава главен секретар", разсеяно вметва Борисов, без да се заинтересува особено от гласуването на престоящата точка. След това Машева отбелязва, че според нея проточилото се 8 години дело срещу Кашавелов всъщност приключило "в нормални срокове".

Казусът обаче провокира негодуванието на МВР шефа Цветан Цветанов, който предлага министър Попова да изготви доклад за дейността на процесуалните представители в ЕСПЧ, които трябва да защитават България по дела. По думите му трябвало да се изясни как юристите представляват интересите на страната, защото "това, което каза в момента премиерът, нали разбирате, че то не кореспондира с реалностите, които са се случили тогава".

Младенов убеди от втория опит премиера да поиска доклад от Попова

В дискусията се включва и външният министър Николай Младенов, който опитвайки се да "разшири въпроса" отбелязва, че той не засяга само процесуалното ни представителство в Страсбург. И припомня, че правосъдното ведомство има планове да увеличи броя на тези юристи.

"Не, Кашавелов беше при стрелбата срещу тримата полицаи. А Васил Качиков – Лонги беше в Холандия", продължава да размишлява на глас Борисов, без да обръща кой знае какво внимание на разговора.

"Много е важно да се види къде са дупките в законодателството, заради които ние ежемесечно, на всяко заседание приемаме решение да изплащаме обезщетение. Трябва да затворим дупките в законодателството там, където ги има. И това е много важен анализ, който сега трябва да се приключи", допълва Младенов.

Така краткото обсъждане на делото "Кашавелов срещу България" приключва със заръка на премиера към Машева: "Предай на госпожа Попова много бързо и много спешно това да се подготви и да се внесе. Защото не стига, че има убити полицаи, ами сега и пари да им дадем!" Без да става ясно какво всъщност трябва да изготви правосъдното министерство – проект за законодателни промени в изпълнение на решенията на ЕСПЧ или просто доклад за дейността на процесуалното ни представителство.

Това не е първият случай, в който Младенов се опитва да ангажира Попова с изработването на подобен документ. В края на март, покрай поредното приемане на решение за плащане на обезщетения по присъди в Страсбург, външният министър предложи да изготви заедно с правосъдния си колега доклад - "където вече има системни пропуски в нашето законодателство, да ги адресираме, за да се затворят тези врати, по които България постоянно се съди". Тогава обаче премиерът не се впечатли толкова, а и присъствието на Попова изигра ключова роля.

"Това нещо е направено. Минавало е с доклад, има и концепции, така че не е нужно да се повтарят нещата. Въпросът е правоприлагането да бъде такова, че жалбите да бъдат по-малко и нещата да са редуцирани. Те идват кампанийно, понякога доста на брой дела, защото първо няма чак толкова пари и второ, преводите се бавят и т. н., но ние не можем дори и през ум не може да ни мине, че правителството, държавата не трябва да плаща тези пари. Това са хора, които са пострадали и трябва да си получат парите", скастри Попова външния си колега.

Казусът "Кашавелов" – един от примерите за мудно правораздаване

Делото срещу Иво Кашавелов за убийството на трима полицаи се проточи от 1996 до август 2004 г., когато бандитът от столичния кв. "Люлин" бе осъден на доживотен затвор без право на замяна. Процесът продължи 8 години, въпреки че основен свидетел в него бе оцелелият при стрелбата четвърти полицай Пламен Варадинов.

Това стана причина ЕСПЧ да осъди България за нарушение на член 6§1 от Конвенцията за правата на човека, гарантиращ правото на съдебен процес в разумен срок. Освен това европейските магистрати приемат за унизително отношение факта, че надзирателите непрекъснато слагат белезници на Кашавелов, когато го извеждат на разходка от килията.

Според решението им властите трябва да бъдат внимателни по отношение на лица, осъдени за насилствени престъпления, които отказват да приемат факта на лишаването им от свобода и са враждебни спрямо персонала на затвора и другите затворници. Въпреки това те постановяват, че не е оправдано такова отношение към затворник, който никога не е правил опит за бягство, нито е нападал пазачите.

Освен по делото "Кашавелов срещу България" правителството ще трябва да плати обезщетения по още шест дела в размер на общо 105 хиляди евро. За последно кабинетът "Борисов" одобри плащането на други 81 хиляди евро по дела в ЕСПЧ, като 2/3 от сумата отиде в алтернативния синод на Българската православна църква, известен като синода на Инокентий.

Споделяне

Още по темата

Още от България