Премиерът потвърди шоковия скок на акцизите от догодина

Премиерът Сергей Станишев потвърди след края на правителственото заседание в четвъртък, че акцизите на цигарите и алкохола ще скочат с обсъжданите през последната седмица ставки. Той оправда шоковото увеличение с нуждата от допълнителни постъпления в бюджета, които да компенсират предвиденото намаляване на ставките за ДОД, снижаването на осигурителната тежест и повишаването на пенсиите и заплатите.

“Това не е особено популярна и приятна мярка, но е нужна с цел попълване на приходната част от бюджета. Трябва да може да се балансира облекчението в дохода на физическите лица и намаляването на осигурителната тежест”, каза министър-председателят.

При обявяването преди седмица на предсрочно повишение на акцизите за цигарите и алкохола, първото обяснение на зам.-финансовия министър Георги Кадиев бе, че целта е да се предпазим от повишение на инфлацията непосредствено преди планираното влизане в Еврозоната през 2009 г. Тогава лидерите на БСП и ДПС обаче казаха, че няма политическо решение по въпроса.

Такова се появи в сряда вечер, след първата по рода си среща между Станишев, Сакскобургготски и Доган.

Така на пресконференция в четвъртък премиерът потвърди и вече известните предварителни разчети на маркоррамката на бюджета и предлаганите ставки по доходния данък. 

Необлагаемият минимум става 180 лв., минималната заплата – 160 лв. Скалата за облагане на доходите ще е тристепенна – от 180 до 250 лв. ставката е 20%, от 250 - 600 лв. – 22%, над 600 лв. – 24%.

“За първи път през последните години необлагемият минимум надхвърля значително минималната работна заплата. Досега пропорцията беше обратна”, изтъкна Станишев.

Според разчетите чрез тези промени в домакинствата с най-ниски доходи ще влязат допълнително 180 млн. лв.

“Около 400 хиляди души ще бъдат пряко облагодетелствани от новата скала на облагането на физическите лица”, според премиера.

Той потвърди, че намалението на осигурителната тежест ще е с 5-6%. В зависимост на това кой от двата варианта за намаление на осигурителната тежест ще бъде приет, освободените средства за бизнеса ще са между 515 и 600 млн. лв., уточни финансовият министър Пламен Орешарски.

Експерти от финансовото министерство смятат, че намалението най-вероятно ще е от 5% на осигурителната вноска за пенсия - от 29 на 24%. Същевременно ще се промени съотношението на дела на работодателя и на работника във вноската от сегашните 70:30% на 65:35%.

“България е страната с най-голямо осигурително бреме от всички страни в ЕС. Чрез това решение се предоставя значителен ресурс за инвестиции от страна на фирмите. Дава се възможност на бизнеса да направи необходимите капиталови инвестиции за изпълнение на ангажиментите за влизане в ЕС”, коментира премиерът.

По отношение на повишението на бюджетните заплати, Орешарски каза, че предстои да се обсъди с екипа на социалния министър Емилия Маслорова по-голямо увеличение на доходите спрямо заложените засега в макрорамката на бюджета 5%. Все още не искам да коментирам конкретности”, заяви той.

Орешарски отбягна да коментира и искането на Масларова за осъвременяване на пенсиите от 1 януари с около 6,1%.

Според финансовия министър прогнозната инфлация в макрорамката на бюджета за догодина е 4,4%. В тригодишния бюджетен разчет инфлацията за 2006 г. бе предвидена да е 3,7%.

Дефицитът по текущата сметка на този етап надхвърля 10% и тенденцията за увеличение ще се запази до края на годината, каза Орешарски, който напомни, че в споразумението с МВФ е залегнал дефицит до 7,6%.

“Тази разлика най-вероятно ще доведе до свиване на разходната част в бюджета”, прогнозира той.

Министърът обаче се ангажира с прогнозата, че още през следващата година тенденцията на постоянно нарастване на търговския дефицит ще бъде спряна и обърната през 2007 г.

В проекторамката на бюджета е залегнало разпределение чрез бюджета до 40% от БВП, нулев бюджетен дефицит и запазване на финансовата и макроикономическата стабилност.

Три ще бъдат приоритетите в разходната част на бюджета за 2006 г. Първият е свързан с обещанията на управляващата коалиция за повече средства за социалната сфера, второто перо, по което най-много ще се харчи, е свързано с процеса на евроинтеграция, където, по думите на Станишев, се “изискват значителни ресурси”.

Третият основен фактор, който ще залегне в харчовете на бюджета, е преодоляване на щетите от наводненията, които по разчети на финансовото министерство надвишават 1 млрд. лв.

“Ключовият приоритет в разходната част ще е социалната сфера”, изтъкна финансовият министър. Той каза, че идната седмица ще бъде обсъден в Министерския съвет и въпросът за отпускане на енергийни помощи на семействата заради поскъпването на тока и отоплението. Проектите за начина, по който те ще се дават и техният размер трябва да бъдат внесени за разглеждане в кабинета от социалния министър Емилия Масларова и от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров.

По-рано през деня пред БНР Масларова каза, че социалното министерство вижда възможност за 100% компенсации за хората, които получават енергийно подпомагане за  повишаването на цените на топлоенергията и на електроенергията. “Така че тези хора ще имат една спокойна зима”, успокои Масларова.  Тя информира, че разчетите на социалното министерство в това отношение вече са готови и предадени на Министерството на икономиката и енергетиката и на Министерството на финансите.