Премиерът при патриарх Максим заради решението на съда в Страсбург

След като стана ясно, че спорещите страни в Българската православна църква (БПЦ) – синодът на Максим и привържениците на Инокентий - не могат да достигнат до споразумение, премиерът Сергей Станишев отиде в понеделник в Софийската митрополия с посредническа мисия при патриарх Максим.

След срещата Станишев заяви, че "българската държава ще предприеме всички юридически и други инструменти да защити авторитета и единството на Българската православна църква (БПЦ)". Той обясни, че "с голяма тревога възприема решението на Съда за правата на човека в Страсбург" и че "държавата ще направи всичко необходимо, за да докаже, че БПЦ е била винаги с легитимно ръководство".

Зачестилите прояви на внезапна загриженост към православната църква от страна на високопоставени членове на българското държавно ръководство стават след като на 22 януари Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург се произнесе по жалба на близо 800 миряни и църковни дейци срещу погазването на правата им от страна на държавата. С помощта на полицията и прокуратурата през 2003 г. държавата изхвърли със сила от храмове и манастири привърженици на Инокентий, който бе инициатор за избор на нов синод на БПЦ.

Съдът в Страсбург се произнесе, че са погазени религиозните свободи на хората и че държавата се е намесила непропорционално със сила в спор, по който тя не трябва да има отношение. Магистратите дадоха тримесечен срок на хората на Максим и Инокентий да се разберат по спора за ползването на църковните имоти, а държавата да коригира допуснатата от нея намеса в църковните дела.

"Правителството направи всичко необходимо за диалог, който не бе достатъчно успешен", каза премиерът в понеделник - месец преди изтичането на крайния срок за постигане на споразумение между спорещите страни.

Към момента все още не е ясно дали България няма да предприеме обжалване на решението на съда в Страсбург, каквито призиви се чуха. Това би било акт с неприятни последици за имиджа на страната и с непредвидима позиция, която би заела по-високата съдебна инстанция.

След срещата си с патриарха премиерът напомни, че междуведомствена група начело с правосъдния министър Миглена Тачева трябва да внесе в Министерския съвет доклад за бъдещите действия на държавата по казуса.

От своя страна директорът на дирекция “Вероизповедания” към МС Емил Велинов обясни, че държавата ще трябва да докаже легитимността на ръководството на БПЦ и от тази гледна точка - правомерността на изгонването на привържениците на Инокентий от църковните имоти, собственост на БПЦ.

В началото на февруари президентът Георги Първанов се обърна в Москва с безпрецедентна молба към всерусийския патриарх Кирил да "въздейства" върху съда в "полза на Българската православна църква". Малко по-късно държавният глава отново коментира казуса и обясни, че от решенията на съда в Страсбург "не произтичат автоматично едно или друго решение на българското правителство".

Преди десетина дни пък зам.-председателят на Народното събрание Любен Корнезов и председателят на Комисията по вероизповеданията Огнян Герджиков отправиха критики към Европейския съд, че решението му "не е издържано юридически" и е "неканонично".

"Решението на съда има отношение не само към Българската православна църква, но и към автономната дейност на църквата и православието като цяло. Именно каноничното право е в основата на решенията, които се вземат от православните в целия свят и на това ще се основаваме занапред", каза в същия дух в понеделник премиерът. Той обаче допълни, че "винаги сме съдействали за това тези, които са се отцепили от църквата, да се завърнат в нейното лоно и те имат тази възможност", като по този начин потвърди предположението, че визитата му при патриарх Максим е била с цел да убеди синодът да седне на преговори с хората на митрополит Инокентий.

Ден по-рано министърът на правосъдието Миглена Тачева поясни пред БНТ, че единственият разумен изход от ситуацията е директни преговори между синода на Максим и привържениците на Инокентий. Тя подчерта, че като представител на светската власт не може да дава съвет дали сядането на масата за преговори може да мине през покаяние и прошка от едната и от другата страна, но проблемът трябва да се реши съобразно устава на БПЦ. От своя страна в същото предаване представителят на жалбоподателите епископ Гервасий подчерта, че неговите хора са за преговори, но когато бъдат върнати в храмовете, откъдето бяха изгонени преди пет години. Стана ясно, че най-яростният противник на преговори от хората на Максим е неврокопският митрополит Натанаил.

Според министър Тачева и на базата на личния ѝ опит в многото срещи с представители на спорещите страни, не са изчерпани възможностите за постигане на съгласие по спора в църковната администрация. Тя намекна, че "има още личности в България", които могат да посредничат в спора.

Министърът очерта няколко варианта за развитие на делото в Страсбург, преди евентуално да се отиде към обжалване пред по-висша инстанция. Единият е да се поиска тълкуване на обявеното на 22 януари решение, в което, според нея, имало неясни моменти. Тълкуването можело да отнеме и година, време, през което спорещите страни имат "историческия шанс" да утвърдят позицията на БПЦ.