Премиерът ще реже лентата и на "българския Лувър" преди изборите

Министрите Лиляна Павлова и Вежди Рашидов, сн. БГНЕС

Премиерът Бойко Борисов ще успее да пререже лентата на още един знаков проект преди изборите – този на Националния музеен комплекс в София, добил известност като "българския Лувър". Това стана ясно на символичната първа копка на музея, чиято реализация бе поверена на министърът на културата Вежди Рашидов преди почти три години. За изпълнител на преобразяването на сегашната Националната галерия за чуждестранно изкуство в Национален музеен комплекс след конкурс бе избрана фирмата "Главболгарстрой". Шефът ѝ Симеон Пешов обяви пред журналисти, че проектът е изключително интересен, сложен и с доста къс срок – 10 месеца. Във встъпителното си слово министър Рашидов няколко пъти каза, че ще очаква строителите да му предадат обекта предсрочно – след осем месеца. Така рязането на лентата гарантирано ще се случи преди парламентарните избори през лятото на 2013 г.

 

"Близо около 3 години минаха от първия ден, когато решихме, че България има нужда от един свой национален музей. Самата идея пък съществува от 50 години, но никога не е успяла да се осъществи, защото нито един човек не е имал възможността и волята да намери средства. В крайна сметка реализацията на всяка хубава мечта става със средства. Радвам се, че министерствах 4 години и половина заедно с министър Лиляна Попова, с чиято помощ всичко това стана възможно", каза още министърът. Присъстващите избухнаха в смях и поправиха Рашидов, че името на регионалния министър е Лиляна Павлова. Той оправда грешката със силното си вълнение. Грешката с годините "министерстване“ остана без коментар.

 

Проектът Национален музеен комплекс се финансира с 27.25 млн. лева от Оперативна програма "Регионално развитие", като 24 млн. от тях са за строителя "Главболгарстрой". С останалите средства ще се финансират подредбата и експозициите в музея. Симеон Пешов обясни, че вътрешността на сградата ще се "изтърбуши" и цялата конструкция от основите до горе ще се дублира, защото не отговаря на съвременните сеизмични изисквания. Ще се изградят нови зали, коридори и асансьори, ще се подмени цялата елелектрическа инсталация и ще се вгради климатична инсталация специално за нуждите на музея. Фасадата няма да се пипа, само ще се изчисти.

 

Проектът за “българския Лувър” е на архитект Янко Апостолов. Той предвижда създаването на нови галерии за постоянни и временни експозиции, депа за съхранение на изкуство, реставрационни ателиета, административни офиси, конферентен център, както и нови обществени пространства и скулптурна градина с обща разгъната площ 20 830 кв.м.

 

Рашидов припомни, че вече тече онлайн анкета за избиране на името на новия музеен комплекс. "В сайта ни сме качили пет много приятни наименования, някои от тях го конкретизират само в българското. Аз го казах, няма да е български, ще бъде български музей на световната култура. Ние сме вече част от световната глобализирана култура, да не се самокапсулираме в нас си", обясни той.

 

Петте "приятни" предложения са "Квадрат 500" (повлияно от формата на сградата и номера на квартала по плана на град София); "Зограф"; "Барт" (като съкращение на думите "България" и "арт"); "ВизАрт" и "Сердика".

 

Столичният кмет Йорданка Фандъкова обяви, че Националният музеен комплекс ще е един от четирите нови музея, които ще отворят врати през 2013 г. До края на следващата година трябва да бъде завършен и Музеят за история на София в сградата на софийската минерална баня, финансиран по програма "Регионално развитие", откритият археологически музей пред ЦУМ, както и подземният археологически музей под Базиликата "Св. София".

Споделяне
Още по темата
Още от България

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?