Премиерът все повече прилича на акробат, опитващ се да оцелее още няколко крачки

Как коментирате промените в правителството?

През последните две седмици медиите вече успяха да сменят на първите си страници повечето от министрите и да назначат нови, така че гражданите изгубиха търпение да видят какви промени ще направи премиера. А и направените промени нямат да бъдат фактор за увеличаване на популярността на правителството.

А ако се опитаме да си отговорим на двата основни въпроса - кой си отива и защо, и кой идва и защо?

Премиерът няма навика да отговаря на въпроси, които започват с "защо". В духа на късния социализъм едни успешни министри си отиват, просто за да дойдат други още по-успешни. В този план смислен коментар на промените в кабинета е възможен единствено от гледна точка на това, как тези промени балансират различните центрове на власт в НДСВ и как ще се промени механизма на вземане на управленски решения.

Изборът на Пламен Панайотов за вицепремиер по евроинтеграцията и изключително широките пълномощия, които той получава, на практика го превръщат в първи вицепремиер. Това навярно е неприятна изненада за неговите противници вътре в парламентарната група, но както знаем - животът в НДСВ е пълен с изненади.

Втората много важна промяна е назначаването на Лидия Шулева за министър на икономиката и практически ръководител на икономическия блок. Това на практика ще доведе до намаляването на изключително силната позиция, която имаше министерството на финансите във формирането на политиката на правителството до този момент. Назначаването на Шулева е опит да се преодолее основния парадокс, пред който се изправя това правителство - защо политиката на икономически растеж и на отчетените добри макроикономическите данни, не просто не води до увеличаване на доверието в правителството, а напротив - до радикална загуба на доверие. В този смисъл назначаването на Шулева ще доведе до промени във водената политика, а и административният капацитет на новия икономически министър е много по-висок от този на нейния предшественик.

Относно преминаването на Николай Василев в министерството на транспорта, мисля, че основната причина е зациклилата приватизацията на БТК. Николай Василев се отличава със забележителна липса на характер, което го прави предпочитан министър за отрасъл, в който скандалите предстоят и в който различните лобита в НДСВ са влезли в ръкопашен бой. Или с други думи, Василев не реши проблемите на икономиката, но не създаде проблеми на премиера. А и въпреки огромните негативи, които носи публичния му образ, той се възприема по-скоро като неадекватен, отколкото като корумпиран. Ажиотажът около трудоустройството на Пламен Петров от своя страна е опит да не се позволи използването на яхтения сюжет като мотив за промените.

Споменахте, че отиването на Шулева в икономическото министерство ще доведе до отслабване на позициите на Милен Велчев, как точно ще стане това? Застрашава ли тя Велчев?

През последните 7 години, поради факта, че МВФ е един от основните фактори на формиране на икономическа политика в България, мога да кажа, че министерството на финансите е непропорционално силно вътре в правителството. В предишния вариант на правителството безспорно Милен Велчев беше по-ефикасният от икономическите министри и неговото влияние върху кабинета беше изключително силно. С влизането на Шулева, която не просто става министър на икономиката и поема целия икономически блок, а и неин досегашен заместник става министър на труда и социалната политика, може да се предполага, че ще има промяна и в приоритетите. Това ме кара да очаквам едно относително отслабване на финансовото министерство като основен играч при формулиране на икономическата политика и водене на една политика, която да се опитва да създава подкрепа за промените.

А може ли да се каже, че Панайотов става премиерът в сянка?

Премиер в сянка звучи прекалено драматично. Начинът, по който чета това назначение, е че той ще отговаря за цялостната координация на правителствената политика. От тази гледна точка премиерът по-скоро запазва за себе си позициите на президент-премиер, а координация на изпълнителната власт ще бъде осъществявана от Пламен Панайотов. Назначаването на бившия "камшик на групата"(whip) за вицепремиер е опит за по-голяма централизация на процеса на вземане на решения. Назначаването на Панайотов е структурно добра новина и за министъра на европейската интеграция.

За вас беше ли изненада, че Петканов и Свинаров останаха на постовете си?

През последните две години всичко, което се случва, е изненада и в този смисъл изненади не са възможни. Премиерът все повече прилича на акробат, който ходи по въже и непрестанно балансира с една пръчка, в желанието си да оцелее поне още няколко крачки. Така че направените промени са не просто промените, които е искал да направи, а промените, които може да си позволи да направи. Георги Петканов има определени качества, които явно в очите на царя го правят привлекателен за вътрешен министър. Първо, той е по-малко популярен от собственото си министерство. Второ, той е ненавиждан е от една част от опозицията, толериран е от другата част и е в отношения на контролирана непоносимост с главния секретар на МВР. Всичко това прави Петканов един приемлив вътрешен министър. Една от целите на промени в кабинета беше да се позволи на медиите да си поиграят с имената на повечето министри, за да стане ясно, че с изключения на малцина, нито един не би трябвало да се чувства сигурен за поста си. Така че в следствие на проведените медийни дебати по промените в кабинета, специално министър Петканов влиза в този кабинет в по-слаба позиция, от тази, с която влезе в предния. Той е в категорията на оцелелите, а не в категорията на безспорните.

След като от ОДС и БСП заявиха, че промените в кабинета не са промени в политиката, може ли да се очаква в скоро време, главно левицата да внесе вот на недоверие и то преди местните избори?

Правителството не може да очаква каквато и да е подкрепа от опозицията, още повече, че дефакто страната е навлязла в предизборна ситуация.

Но обсъждането на промените в кабинета остави на втори план едно друго гласуване, което може да се окаже по-важно в опита ни да прогнозираме бъдещата стабилност на правителството и неговото мнозинство. Неизбирането на Гергана Грънчарова за председател на комисията по външна политика и сигурност, след като тя получи силна подкрепа от новия шеф на групата Станимир Илчев и от най-популярния министър на НДСВ Соломон Паси, е знак, че мнозинството на обидените е най-важния фактор в политиката на парламентарната група. Това е знак за това, че процесът на разпад на управляемостта на мнозинството не е спрян.

Депутатите от НДСВ заявиха желание да засилят контрола си над кабинета. Даже Мирослав Севлиевски предложи правила за избор на шефовете на държавните агенции, които парламентът ще гласува. Смятате ли, че те ще успеят в намерението си за по-силни позиции спрямо правителството?

На този етап може да се прогнозира само, че критиците на предишното статукво, които мислиха, че са спечелили от промените, днес разбраха, че не са от спечелилите. Така, че може да очакваме те да се опитват да използват недоволството вътре в групата и да я използват за натиск върху правителството и премиера. Но една от най-опасните илюзии е да се опитваме да търсим зад различните "войни" в мнозинството непременно политически мотиви. За съжаление мотивите най-често са битови, а такива са и резултатите от водената политика.