Премиерът за втори път се отрече от Бриго, оставя НРС на президента

Премиерът Симеон Сакскобургготски се съгласи с президента Георги Първанов, че съществува баланс в правомощията на президент, правителство и парламент по отношение контрола над специалните служби и той не трябва да се пипа.

Президентът Първанов разви тезата си за успешния баланс преди около месец, когато бившият разузнавач от Държавна сигурност, ексшеф на Националната разузнавателна служба (НРС), и депутат от БСП Бриго Аспарухов предложи разузнаването да бъде взето от подчинението на президента и прехвърлено към изпълнителната власт. О.з.генералът лансира идеята си в момент, когато бе убеден, че ще стане съветник за спецслужбите при Симеон - назначение, което бе осуетено под натиска на НАТО и западните партньори.

Днес Симеон за втори път се отрече от Бриго като се съгласи с мнението на президента, че НРС не трябва да минава към премиера.

"Има баланс на правомощията на основните структури на властта по отношение на ръководството на специалните служби. Изграденият модел създава основа за контрол и спазване на законността", заяви днес Сакскобургготски по време на парламентарния контрол.

На въпрос за политиката на правителството за координиране на дейността на специалните служби, зададен от Асен Агов(ОДС) премиерът изчете суха справка, с която изложи законовите постановки за мястото и задачите на специалните служби.

Симеон каза, че дейността на специалните служби е съобразена с Конституцията и е насочена към "защита на националната сигурност и правата на гражданите" .

Основната задача е борбата с тероризма в различните му форми - каналите за финансирането му, незаконната търговия с оръжие и военно оборудване, трафика на хора, наркотрафика и изпирането на пари, посочи премиерът.

"Мъка, г-н министър-председател. Мъка е да слушаш как премиерът на България чете справка за службите за сигурност. Когато се стреля по улиците на София, човек трябва да има повече сърце", заяви недоволен от прочетената справка зам.шефът на парламента Асен Агов.

Симеон пък се засегна и каза, че със завръщането си в България вече е доказал, че има сърце.

В хода на изложението си премиерът отбеляза още, че е добро сътрудничеството на българските специални служби със службите от страните-членки на НАТО. Той обаче не спомена и дума за официално отправеното вече искане от германските власти София ясно да декларира ние шпионираме ли партньорите си. Повод за това стана избухналия преди около месец скандал в Германия с арестуването на разузнавач от BND, предавал материали на служителка на НРС в Мюнхен.

Симеон призна все пак, че не всички въпроси, свързани със службите са решени.

Продължаващите реформи поставят акцент върху привеждането на дейността на службите в съответствие със стандартите на НАТО и ЕС, каза премиерът и с това отново не изненада залата.

Симеон Сакскобургготски посочи необходимостта от изготвяне на закони за Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана - след отделянето им от структурата на Бившата държавна сигурност в началото на 90 те години, те функционират без дейността им да е уредена със закон, а по стари постановления. Дейността на контраразузнаването - НСС е уредена в Закона за МВР, а на военното разузнаване и контраразузнаване - в Закона за отбраната.

Изискване, свързано с интеграцията ни в НАТО е специалните служби да работят по закони, в които ясно са посочени правомощията им, задълженията и отговорностите, а също и възможностите за граждански контрол над тях.

Като липса на всякаква прозрачност се определя и невъзможността за контрол на средствата, които разузнаването харчи от хазната. В САЩ и ЦРУ, и Пентагона имат публична част на проектобюджетите и отчетите за тяхното изпълнение, която редовно се публикува в Интернет и пряк граждански контрол. Пълната част на тези документи пък се представя пред комисиите в Сената.

Днес премиерът обеща и актуализиране на Закона за специалните разузнавателни средства (СРС) - нещо, което преди повече от месец обеща и министърът на вътрешните работи Георги Петканов. За промени надигнаха глас както президентът и шефове от МВР, така и магистрати с аргумент, че трябва да се даде възможност за използване на подслушването и проследяването за по-ефективна борба с престъпността. В същото време и президентът, и вътрешният министър заговориха за необходимостта от гарантиране на правата на гражданите срещу злоупотреби при прилагането на СРС.

Според прогнозите новият закон за СРС ще бъде готов едва в средата на 2004 г., защото ще е необходимо доста време да се постигне съгласие по лансираните най-разнопосочни идеи.

Симеон обаче увери, че е създадена необходимата организация за решаване на въпросите, свързани със специалните служби, и по думите му дори били подготвени проекти, които предстои да бъдат внесени в парламента.