Преоформеният американски план за ПРО продължава да дразни Русия

Четете дребния шрифт. Това щеше да бъде добър съвет и към враговете, и към съюзниците, когато Америка обяви през септември миналата година, че ще остави плановете за противоракетна отбрана в Полша и Чехия, за да ги замени с нова система първоначално разположена на кораби, коментира британското списание "Икономист".

Според изданието някои са разчели това като измяна. Русия бе успокоена в рамките на започнатото от президента Барак Обама "рестартиране" на отношенията с Кремъл, а бившите комунистически страни бяха наказани за подкрепата на администрацията на Буш.

Служители от администрацията на Обама казаха тогава, че новата система ще бъде по-гъвкава и от 2015 г. ще включва наземен компонент. Полша в крайна сметка ще приеме една база. А по-рано този месец Румъния обяви след най-кратките преговори, че на нейна територия ще бъдат разположени прехващачи. Американски служители се опитват да намерят утешителна награда за подгласника България, която казва, че също би искала база.

Това раздразни Русия, посочва "Икономист". Външният министър Сергей Лавров заяви, че Кремъл се е оплакал пред Америка заради румънската "изненада", последвана и от българска. Всъщност самата Америка, изглежда, е била хваната неподготвена от въодушевлението на своите съюзници. Тя е очаквала продължителни преговори от типа на водените с Полша. Това щеше да даде възможност да бъдат успокоени чувствата на Русия във време, когато Америка търси подкрепата ѝ за налагането на санкции срещу Иран.

Ако американските технологии се развият според очакванията, до 2018 г. новият щит би осигурявал на почти всички европейски членове на НАТО защита от иранско нападение - само малка част от Турция би останала незащитена. Това е голяма промяна в сравнение с предишната схема, която беше предназначена най-вече да защитава Америка от междуконтинентална заплаха, оставяйки незащитени големи райони в Европа.

"Икономист" пише още, че новата система представлява дори по-малка заплаха за ядрения арсенал на Русия (американците казват, че никоя от системите не е била някога заплаха за Русия). Планираните сега прехващачи СМ-3 са с по-малък обсег и летят с по-малка скорост от ракетите, предложени от правителството на Буш.

Главното основание за оплакването на Кремъл е политическо. Въпреки че Русия с неохота прие възможността за присъединяване на бивши комунистически страни към НАТО, тя разглежда създаването на американски бази там като нарушаване на обещание, направено, когато Съветският съюз даде съгласието си за обединението на Германия. (Американски служители настояват, че никога не е било правено подобно обещание.)

Независимо от това Америка извършва други приготовления в областта на сигурността. Тя възнамерява да разположи зенитни ракети в Полша. И което е по-важно - настоява НАТО да се съгласи да разработи планове за военни контингенти, които да защитават балтийските държави. Тя ще проведе учения там по-късно тази година. Сумтенето на Русия може да е довело до резултати, но вероятно не тези, които е искала Москва, завършва британското издание "Икономист".

Още от Свят