Преохлаждането на икономиката и липсата на буфери в бюджета бяха грешка

Има обективни фактори, които правят много трудна задачата на всеки финансов министър в сегашната ситуация, коментира в неделя финансовият министър от кабинета "Станишев" и настоящ депутат от БСП Пламен Орешарски.

"Приходите започнаха да намаляват като пряк ефект от външните негативни влияния върху икономиката на страната ни още първата половина на миналата година. За първите 6 месеца имахме изоставане в приходите около 2 милиарда лева при буфери в бюджета около малко над 4 милиарда лева. А за съжаление, втората половина на годината недостигът на приходи се увеличи", посочи Орешарски пред БНР.

Той определи като "цинизъм" опитите на сегашното правителство да стовари отговорността върху предишното, което в продължение на 4 години е поддържало излишъци от 3 процента. "Това, че има несъвпадение във времето, и това, че в края на годината, ноември-декември, обичайно се харчи повече в нашата държава, а и не само в нашата, това не е повод да се вадят от контекста на цялостното управление на фискалната 2008 г., която не само че имаше най-ниските публични разходи като дял от БВП ами завърши с излишък от 3 процента", каза Орешарски.

"Ако го нямахме сега този размер на фискалния резерв, какво правехме? Ние два месеца вече финансираме дефицит с фискалния резерв", продължи той.

Орешарски призна, че 2009 г. (до средата на която управлява тройната коалиция) е приключила със 7.5 млрд. лева под разчетените приходи, което създаде сериозни затруднения, не само и единствено заради някои заварени неразплатени разходи. "Между другото, винаги и във всеки един момент има такива неразплатени разходи както отделното домакинство, така и корпорацията, така е и с държавата. Животът не може да свърши на една дата и да започне отново на другата", обясни Орешарски.

Допусна се преохлаждане на икономиката

Той обвини новото правителство във "високомерие...гарнирано с отсъствието на професионален поглед върху протичащите в страната икономически процеси."

"Допусна се преохлаждане на икономиката в резултат на недозирани рестрикции по мое мнение, при това една икономика, която много рязко премина от границата на прегряването към силно преохлаждане, което доведе до много негативни процеси в самия стопански сектор, увеличаване на задлъжнялостта, невъзможност фирмите да си обслужват нормално кредитите, невъзможност и да си плащат данъците.

Оттук влязохме в своеобразен фискален мултипликатор, от една страна, държавата не плаща, от другата, фирмите как да си плащат данъците. Беше съставен и беше приет напълно неадекватен държавен бюджет", коментира Орешарски.

По-честно е да се каже, че намаляват заплатите в държавния сектор

Той посочи, че за "пръв път от началото на прехода, няма никакви буфери в икономическа среда", затова и при първия случай, когато правителството оцени, че му трябват допълнителни ресурси за здравеопазването, то беше принудено да прибегне до увеличаване на вноската.

По думите му това действие беше "доста прибързано" и "обезличава единствената антикризисна мярка, която правителството на ГЕРБ приложи, намаляване на осигурителните вноски с 2 процента от края на миналата година."

С повишението на вноската се връщаме на същото равнище на осигурителна тежест, както 2009 г., отбеляза Орешарски.

Той припомни, че въпросът с осигуровките на държавните служители е бил дискутиран още в края на 1990-те години, когато беше приеман Законът за държавния служител. Тогава е прието те да ползват тази привилегия, държавата да поема осигуряването им, тъй като заплатите в публичния сектор са по-ниски от тези в частния.

Орешарски каза, че по време на предишното правителство въпросът е бил дали да не повишат възнагражденията им, но да им отнемат преференцията с плащане на осигуровки от държавата.

"Сега обаче ситуацията е друга, по-честно би било правителството да каже: нямаме достатъчно средства, затова ще намалим заплатите на държавните служители, а под каква форма, това е друг въпрос. Една от формите е те да почнат да си плащат осигуровките", коментира бившият финансов министър.

Вдигането на данъците е най-лесната и непопулярна мярка

Неговият бивш заместник в МФ Георги Кадиев, сега общински съветник от БСП, също смята, че правителството е в много тежка ситуация.

Има рязък спад на приходите през първите два месеца на годината. Само данъчни и неданъчни приходи, събирани от НАП и от Агенция "Митници", са от порядъка на 780 до 800 милиона лева несъбрани, каза Кадиев пред БНР.

Той добави, че в същото време има ръст на разходите и само за първите два месеца дефицитът вероятно ще бъде над 2 процента от БВП, което вече е дори и над това, което "ни разреши" МВФ.

Сега кабинетът или трябва да намалява разходите, да затяга приходните агенции, което към момента не забелязваме, и всички реформи, които се правят там, за съжаление дават обратен резултат, коментира Кадиев.

Ако и с това не успеят да се справят, "отиваме на най-лесната, но и най-непопулярна мярка - увеличение на данъците. Всъщност увеличението на здравната осигуровка, което предлага правителството, е именно такава мярка", смята Георги Кадиев.

Той потвърди, че въпросът с осигуровките на държавните служители е дискусионен. Ако бъдат принудени да си ги плащат, месечният им доход ще падне с 50-100 лева. Но както става ясно и от стенограмата на последното правителствено заседание, проблемът е, държавната администрация е нископлатена и трудно се намират квалифицирани кадри, отбеляза той.

Дянков влиза в излишни конфликти и се компрометира

Кадиев смята, че финансовият министър Симеон Дянков е тежко компрометиран като имидж.

"Просто не може да си финансов министър, ако не успяваш да си сдържаш емоциите, езика, да не говорим за професионалните решения. И аз не си представям как служителите под него, агенциите, биха работили със, общо взето,
с човек, който за съжаление вече има много разклатен имидж", коментира Кадиев.

Според него Дянков влиза в излишни институционални конфликти, които в крайна сметка влияят на всички служители на министерството, а не само на него. "И се стига дотам, че проблеми, които биха могли да бъдат избегнати, вместо да се решават, те се задълбочават, защото нашето внимание е отвлечено от нещо съвсем друго."

Кадиев даде пример с инструкцията на НАП, предвиждаща двойното облагане с осигуровки на управители на фирми, което подлуди цялата държава. "Беше абсолютно излишно създадено с една промяна в Кодекса за социално осигуряване и вместо, и с няколко последващи уточнения от страна на НАП, и вместо да решим този проблем с друга промяна в Кодекса за социално осигуряване, ние се занимаваме с шоуто на Иван и Андрей, с това кой какво казал и къде го казал", каза Кадиев.

В коментар на казаното от Стойчо Кацаров, че  850-те млн. лева, колкото е резервът на НЗОК, са заложени пред Международния валутен фонд, Пламен Орешарски заяви, че гледа скептично на подобна хипотеза.

"Не ми е известно фондът (МВФ -бел.ред.) да има инструмент, който изисква обезпечения, при това кеш обезпечения, освен ако е някакъв нов инструмент. Не вярвам в него. Аз ще проверя през седмицата информацията, но се отнасям скептично", каза Орешарски.