Препятствията пред примирието в Сирия не са непреодолими

Препятствията пред примирието в Сирия не са непреодолими

Предложената от държавния секретар на САЩ Джон Кери и руския външен министър Сергей Лавров конференция за Сирия, планирана за 22 януари в швейцарския град Женева (известна като "Женева-2"), е едничката останала надежда за бързо примирие. То обаче ще е много трудно постижимо.

От хуманитарни съображения истинско, контролирано примирие е абсолютно наложително, но реалполитик - ще възразят някои - означава, че не може да има примирие, докато не настъпи изтощение или победа. Освен това границите, определени от примирието, по традиция стават постоянни, водейки до нещо много сходно, на практика, с подялба, както в Босна и Херцеговина, или да появата на нова държава като в Косово.

Само че гражданската война в Сирия достигна точка, където единствената алтернатива за примирие е протяжна битка до смърт - нещо, което фанатиците одобряват, но цивилните осъждат. При положение, че саудитски пари финансират всички сунитски групировки, включително свързаните с Ал Каида, а Иран е военно въвлечен, край на войната не се очертава.

Проблемът с границите, определени от примирието е, че те се очертават изключително трудно. Абсолютно сигурните неща, ако изобщо ги има, са малко. В идеалния случай заинтересованите страни преговарят по решения със или без посредници. За да започне процес обаче, някой или дадена организация трябва да даде тласък на смело предложение, което след това да бъде обсъдено от страните.

Списъкът на участниците в Женевската конференция показва, че това ще е регионален форум и това е правилно. Още не е ясно дали Израел и Иран ще седнат на масата за преговори. Надяваме се, че и двете страни ще го направят. Сега не е нито мястото, нито времето нерегионални сили да налагат своя карта, както става в Сирия при мирните преговори в Париж през 1919 г. Деветдесет и пет години по-късно начертаните точно тогава карти са отчасти причина за сегашния конфликт. Районът трябва сам да начертае новата си карта.

Осланяйки се на опита от всички конфликти напоследък, могат да се извлекат поуки, които да се вземат предвид по отношение на Сирия.

Не бива да предотвратяваме дългосрочно решение заради краткосрочните демаркационни линии, определени с примирието. Седем или осем вътрешни регионални граници притежават повече гъвкавост, отколкото две или три провинции.

Освен това трябва да запазим непокътнати, доколкото е възможно, съществуващите административни очертания, за да помогнем да се преодолее незабавна разруха и хаос. Това ще даде възможност също повече представители на местни избирателни райони да се включат в преговорния процес.

В Сирия като че ли трябва да се преодолеят три големи препятствия. Има три общности, чиито територии трябва да бъдат признати и в тях да се установи сигурност и които трябва непременно да станат ненарушими.

Първо, сунитското население ще трябва да бъде убедено, че ще продължи да отговаря за управлението и сигурността на град Хама, който сега е под контрола на Ал Каида. През 1982 г. Хама беше изравнена със земята от бомбардировки, а 15 000 сунити бяха убити или тежко ранени от силите на президента Хафез Асад.

Второ, алауитите трябва да знаят, връщайки се към прецедента от 1925 г., че ще запазят управлението и грижата за сигурността в планинския масиф Джебел Ансария по протежение на средиземноморския бряг и градовете Латакия, Тартус, Талкалах и Хомс.

Трето, кюрдите трябва да са сигурни - връщайки се към споровете от 1919 г. за кюрдските райони и неспазените обещания за държава - че ще отговарят за управлението и сигурността на част от Североизточна Сирия, граничеща с Турция и Ирак.

Колкото до Дамаск и някои части от провинция Риф Дамаск, изкушаващо е да се потърсят механизми за съвместно или независимо управление като тези, договорени за Сараево, на определен етап, но историята на подобно уреждане не е окуражаваща. Предвид вероятната силна съпротива на религиозните малцинства заради крехката им сигурност, по-мъдро изглежда да се запази сегашното положение, при което някои от предградията на Дамаск ще бъдат, поне за известно време, извън единното градско управление.

По отношение на Алепо, контролиран от правителствените сили, ще трябва да се сключи трудна сделка, тъй като, за да отстъпят Алепо, те ще искат в замяна окупираната територия около Дамаск и на юг чак до границата с Йордания.

Страните, граничещи със Сирия - Турция, Ливан, Йордания и Ирак - ще имат позиция за това какво регионално управление предпочитат като съседи. Те не могат да имат последната дума, но предвид ужасяващия проблем с бежанците и неизменната нужда от хуманитарна помощ и хуманитарни конвои от тези страни, доверието и работещите взаимоотношения ще са решаващи за години напред.

Несъмнена роля играе наблюдението на ООН върху примирието, особено ако петте страни постоянни членове на Съвета за сигурност се споразумеят да изпратят наблюдаващи екипи. Близкото разположение на съществуващи, успешно работещи наблюдателни екипи на ООН, би трябвало да даде възможност някои от техните членове да получат съдействие за незабавно разполагане. Опитът показва, че забавянето на изпращането им много често нанася големи вреди.

Ясното назоваване на тези детайли крие риска нещата да изглеждат лесно постижими. В действителност задачата е обезсърчаваща. Няма обаче практическа възможност каквото и да било примирие да бъде наложено от външна сила. Конференцията "Женева-2" ще трябва да уреди изпълнимите въпроси. Можем да се надяваме на споразумение, което спира прелитането на хеликоптерите и самолетите - нещо, което би могло да бъде наложено. Но за да се спрат също куршумите и снарядите, ще е нужна еволюция в диалога между военните командири на бойното поле (които ще трябва да се опитат да обуздаят неконтролируемите елементи) и местните и националните политически лидери.

Практическият резултат от такова уреждане на ситуацията ще е, че управлението на семейство Асад ще престане да обхваща повече от половината страна и ще се превърне в спомен.

Някои ще кажат, че това е невъзможно. Не е така. Бяха ни казали, че ще е невъзможно да се освободим от химическото оръжие в Сирия без да я бомбардираме, но сега то е на път да бъде унищожено, благодарение на сътрудничеството между Русия и САЩ, подпомогнати от блокирането на бомбардировките от британския парламент и Конгреса на САЩ.

Иран има шанс да покаже традиционната си позиция като страна, задоволяваща се да съществува в сегашните си граници. А сега, когато недоверието и антагонизмът около Либия се успокоиха, Съветът за сигурност на ООН най-сетне работи в разбирателство.

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Свят

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?