Превантивно: МВнР обсъди с турския посланик исканата от Ердоган ревизия на договор от 1923 г.

Каракачанов: Не трябва да пропускаме подобни неща и да се правим, че не ги виждаме

Борисов и Ердоган
Заявеното преди ден искане на турския президент Реджеп Ердоган да се ревизира Лозанският договор от 1923 г. е на път леко да помрачи приоритетните за премиера Бойко Борисов двустранни отношения с Турция. 
 
Въпреки че в действителност турският президент вчера въобще не е говорил за никакво "прекрояване на границите“, а даже изрично заяви, че "Турция няма претенции към териториалната цялост на нито една държава“, в петък БСП и "Да, България" поискаха обяснение от правителството. 
 
Малко по-късно външно министерство съобщи, че въпросът вече е обсъден с турския посланик у нас Хасан Улусой. От ведомството уточниха по-късно, че срещата е била предварително планирана и не е била провокирана от изявлението на Ердоган, но то също е било в дневния ред. 
 
"България смята, че дискусия по мирни договори и съществуващи граници не е от полза за международната общност и стабилността в региона", заявиха от МВнР. 
 
"България винаги се е придържала към принципите на международното право, Устава на ООН и принципите на Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г. Всяка ревизия на международни договори може да се извършава само по взаимно съгласие между страните в съответствие с международноправните норми", се посочва в българската позиция.
 
"Надяваме се, че нашите съседи ще продължат по пътя на диалога, основан на европейските ценности и принципи в интерес на мира и сигурността в региона, което бе обсъдено на среща с посланика на Република Турция в МВнР", заявиха от външното ни министерство. 
 
Каракачанов: "Не трябва да пропускаме подобни неща"
 
Вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов от своя страна посочи, че "няма политическа партия в България, която да се съгласи с това, че някой може да претендира за промени на границите и отпадане на международни договори, които гарантират суверенитета, на която и да било държава - позицията на всички трябва да е еднаква". 
 
"Всяко изявление, в което се говори за промяна на международни договори, особено, когато касаят територии, е повод за притеснение. Мисля, че МВнР е поискало обяснение, но смятам, че подобни неща не трябва да ги пропускаме и да се правим, че не ги виждаме", каза той. 
 
"Това не ви ли говори за неща, които аз съм говорил преди една година - за т.нар. партия ДОСТ, чий инструмент е и каква роля изпълнява“, отговори той на въпрос за искане преди време на тази партия в България да бъде признато ново малцинство. „Интересно е сега, че г-н Ердоган се е загрижил за малцинствата в Западна Тракия, но за кои точно малцинства говори, тъй като там има едно население, което говори роден български език. Той май говори само за турците там“, добави Каракачанов.
 
По думите му в България такъв въпрос не съществува по "една проста причина, така е и в гръцката конституция - гарантират се индивидуалните, а не колективни човешки права".
 
"България е достатъчно зряла държава, спазваща законите и международното право, за да има нужда някой да гарантира правата на български граждани на наша територия", смята Каракачанов.
 
До момента премиерът Борисов не е коментирал позицията на Турция. В същото време Ердоган похвали българския министър-председател за опазването на историческото и културно имущество на малцинствените общности у нас. Двамата ще открият ремонтираната Желязна църква в Истанбул на 7 януари.   
 
Премиерът Борисов обаче защитава публично позициите на Турция в ЕС и вижда добрите отношение с Анкара като гаранция, че югоизточната ни съседка няма да пусне мигрантския поток към България. 
 
За какво точно става въпрос? 
 
Лозанското споразумение от 1923 г. е резултат от войната между Турция и Гърция и урежда териториалните граници на двете страни и граничната бразда между Турция и България. 
 
Въпросът за ревизия на договора от Лозана от 1923 г. беше поставен от турския премиер Реджеп Ердоган в навечерие на историческото му посещение в Атина. Гръцкият президент Павлопулос и премиерът Алексис Ципрас категорично и публично се обявиха не само против ревизиране на договора, но дори и против идеята той да бъде предмет на дебати.
 
Турският президент обаче заяви в Атина, че "Турция няма претенции към териториалната цялост на нито една държава“.
 
Поставянето на въпроса за "преразглеждане“ на Договора от Лозана се отнасяше само за отношенията с Гърция и главно за правата на турското малцинство в Западна Тракия.
 
В Атина Ердоган дори даде за пример разбирателството с българския премиер Бойко Борисов по въпросите за опазването на историческото и културно имущество на малцинствените общности в Турция и в България.
 
БСП и "Да, България" искат обяснения от правителството
 
БСП и "Да, България" обаче поискаха правителството да излезе с официална позиция по изявлението на турския президент Реджеп Ердоган за преразглеждане на договора от Лозана от 1923 г.
 
Позицията на Ердоган "генерира напрежение" и влияе негативно върху стабилността и сигурността в целия регион, каза лидерът на БСП Корнелия Нинова. 
 
"Нека бъде зачитано международното право и принципите на равнопоставеност и добросъседство", допълни тя.
 
"Продължава да няма официална българска реакция на поредната заявка на Ердоган за прекрояване на границите в региона, нито на сайта на Министерство на външните работи, нито на фейсбук страницата на премиера. Вярно, че фейсбукът на премиера не е негов, а и той всъщност е външен министър, но все пак. Иначе, България поема председателството на ЕС и се гласи да стане лидер на Балканите... Корупцията изяде суверенитета", написа във Фейсбук председателят на "Да, България" Христо Иванов.
Още по темата
Още от България

Кой според вас стои зад решението за отстраняване на Силвия Великова?